Държавният военноисторически архив е създаден през 1951 година със заповед на тогавашния министър на отбраната с името „Централен архивен фонд на българската народна войска”. Още тогава за негово седалище е обявено Търново. Определени са помещенията на бившата пехотната школа „Бачо Киро”. През 1954 г. е построена специализирана архивна сграда, към която през периода 1971-1974 г. се изгражда нов 10-етажен корпус, в който архивът се помещава и днес.
Военният архив пази 452 778 архивни единици на войската от опълчението до днес или 9267 метра документи, разказва неговият директор Светлин Радев.
„Военният архив съхранява 3484 фонда, всяка войскова част си има отделен фонд. Документите на армията се съхраняват в дела, които са подшити. На всички е позната така наречената „папка дело“ с връзки, които са подшити, те се съхраняват вертикално. Така подредени, имаме 9 километра архивни документи. Първите документи са на българското опълчение, следващият фонд е на Българската земска войска“.
Държавният военноисторически архив разполага с читалня, дигитален център, лаборатории за микрофилмиране, консервация и реставрация на документи. В научно-справочната библиотека може да бъдат ползвани над 27 000 тома специализирана литература по история, архивистика и други области на науката, речници, енциклопедии, документални сборници, спомени на значими личности, свързани с историята на българската армия.
Военният архив съхранява 65 лични фонда.
„Тези лични фондове са на изтъкнати военни дейци – генерал Иван Сарафов, генерал Никола Недев, генерал Вазов. Особено богат е фондът на полковник Иван Кръстев Стойчев, който много усилено се занимава с военна история и благодарение на него са запазени доста документи. Имаме две нови попълнения, едното е на генерал Добри Джуров“.
Документите на Добри Джуров все още се обработват, преди да станат достъпни за четене. Второто попълнение е архивът на генерал-полковник Атанас Семерджиев, най-дългогодишния началник на Генералния щаб на армията и първи вицепрезидент на България. Той е дарил архива си приживе, но е поставил възбрана документите да бъдат отворени чак след 50 години.
Сред най-ценните архиви са ведомостите за заплати, които се оказват единствените запазени документи за различни военни формирования през войните и от документи със справочен характер са се превърнали в такива с историческо значение.
Военният архив във Велико Търново постепенно започна да дигитализира наследството, което съхранява, пояснява Мария Димоларева, началник-отдел „Използване на архивните фондове“.
„За съжаление, не разполагаме с толкова много подходяща техника, която да позволява едно по-ритмично и по-бързо дигитализиране на архивните документи, но ние се стараем да започнем дигитализацията от най-интересните за широката общественост ценни архивни документи. За миналата година сме работили по две основни теми. Едната е бойни дневници на обединенията на българската армия през Първата световна война и втората е - България и чехословашките събития през 1968 година“.
Особено интересни са дигитализираните бойни дневници. Всяка войскова част води свой боен дневник. Попълването е задължение на командира на частта, поясняват Светлин Радев и Мария Димоларева.
„От първия ден, мобилизационен и боен, и се започва – тук се придвижихме, там сражение, толкова убити, включително до метеорологични условия, бойна обстановка. Говорим за една много сериозна и съществена информация, която дава непосредствена представа за бойните действия по различните фронтове от различните войскови части“, посочва Радев.
„Придружени и с окомерни скици, крокета, където са отбелязани местонахожденията на нашите войскови части, на противника, т.е. онагледяват самия бой, който е описан в бойния дневник. Те са изключително интересни и поради тази причина са използвани и за сценариите на възстановките на клуб „Традиция“, допълва Димоларева.
За 70-атата си годишнина Военният архив във Велико Търново с помощта на НАТФИЗ и БНТ ще подготви документален филм с научно-популярен акцент за фондовото богатство от различните периоди на българската армия.
Чуйте и звуковия файл." Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара. Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..
"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..
"Аз като калоферец имам много причини да се гордея освен със славното историческо минало на града, но и с настоящето на града", каза за БНР Наньо Чолпанов от Народно читалище "Христо Ботев" - Калофер. Със стихове на Ботев и Яворов започна разговорът с Чолпанов, за който Калофер и България са раят на Земята . "Тук имаме уникална природа -..
Европейското първенство по футбол и "Копа Америка" белязаха лятото на 2024 г., но истинската любов към царя на спортовете не се побира в календара и статистиката от големите първенства . Същността ѝ личи в селския и аматьорски "ритнитоп" , както са се изразявали в зората на играта по нашите земи, но и в очаквани и неочаквани..
Тел Авив е един от най-бързо развиващите се градове в света. Уличка в Източната част на града, която досега носеше само номер, вече е наречена на основателя на Еврейския исторически институт в София, сега част от Института по Балканистика при БАН, Ашер Хананел. Той е бил и главен равин на България по време на Втората световна война. В своето слово..
19-та световна среща на българските медии, организирана от БТА, отведе журналистите в украинското българско село Камчик. Как живеят хората там и как пазят в сърцата си вече близо 200 години България? Валентина Кашчи - единствената учителка по български език във Всеукраинския център за българска култура Отзвук от 19-та Световна среща на..
Гергана Василева е маратонец множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите. От 15 години Гергана Василева живее с диагнозата множествена склероза, но болестта не й пречи да бъде маратонец, колоездач, съпруга, майка и журналист. Нито за миг тя не се отказва да живее пълноценно. Предстоят й 6 маратона, на 6 континента заедно с Румен..
"Политиците трябва да бъдем лоялни единствено към нашите избиратели. Те са ни изпратили да решаваме техните проблеми. Не се чувствам предател . Не..
"Още днес трябва да тръгнат комисии да описват щетите. Всичко е опожарено. Животните стоят в едни голи полета и блеят по цял ден. Хубавото е, че има..
"Забрадката й се заплита в механизма за вдигане на стъклата. Жената е издигната на височина от 5 метра. Съоръжението я скалпира напълно. Следват..