Държавният военноисторически архив е създаден през 1951 година със заповед на тогавашния министър на отбраната с името „Централен архивен фонд на българската народна войска”. Още тогава за негово седалище е обявено Търново. Определени са помещенията на бившата пехотната школа „Бачо Киро”. През 1954 г. е построена специализирана архивна сграда, към която през периода 1971-1974 г. се изгражда нов 10-етажен корпус, в който архивът се помещава и днес.
Военният архив пази 452 778 архивни единици на войската от опълчението до днес или 9267 метра документи, разказва неговият директор Светлин Радев.
„Военният архив съхранява 3484 фонда, всяка войскова част си има отделен фонд. Документите на армията се съхраняват в дела, които са подшити. На всички е позната така наречената „папка дело“ с връзки, които са подшити, те се съхраняват вертикално. Така подредени, имаме 9 километра архивни документи. Първите документи са на българското опълчение, следващият фонд е на Българската земска войска“.
Държавният военноисторически архив разполага с читалня, дигитален център, лаборатории за микрофилмиране, консервация и реставрация на документи. В научно-справочната библиотека може да бъдат ползвани над 27 000 тома специализирана литература по история, архивистика и други области на науката, речници, енциклопедии, документални сборници, спомени на значими личности, свързани с историята на българската армия.
Военният архив съхранява 65 лични фонда.
„Тези лични фондове са на изтъкнати военни дейци – генерал Иван Сарафов, генерал Никола Недев, генерал Вазов. Особено богат е фондът на полковник Иван Кръстев Стойчев, който много усилено се занимава с военна история и благодарение на него са запазени доста документи. Имаме две нови попълнения, едното е на генерал Добри Джуров“.
Документите на Добри Джуров все още се обработват, преди да станат достъпни за четене. Второто попълнение е архивът на генерал-полковник Атанас Семерджиев, най-дългогодишния началник на Генералния щаб на армията и първи вицепрезидент на България. Той е дарил архива си приживе, но е поставил възбрана документите да бъдат отворени чак след 50 години.
Сред най-ценните архиви са ведомостите за заплати, които се оказват единствените запазени документи за различни военни формирования през войните и от документи със справочен характер са се превърнали в такива с историческо значение.
Военният архив във Велико Търново постепенно започна да дигитализира наследството, което съхранява, пояснява Мария Димоларева, началник-отдел „Използване на архивните фондове“.
„За съжаление, не разполагаме с толкова много подходяща техника, която да позволява едно по-ритмично и по-бързо дигитализиране на архивните документи, но ние се стараем да започнем дигитализацията от най-интересните за широката общественост ценни архивни документи. За миналата година сме работили по две основни теми. Едната е бойни дневници на обединенията на българската армия през Първата световна война и втората е - България и чехословашките събития през 1968 година“.
Особено интересни са дигитализираните бойни дневници. Всяка войскова част води свой боен дневник. Попълването е задължение на командира на частта, поясняват Светлин Радев и Мария Димоларева.
„От първия ден, мобилизационен и боен, и се започва – тук се придвижихме, там сражение, толкова убити, включително до метеорологични условия, бойна обстановка. Говорим за една много сериозна и съществена информация, която дава непосредствена представа за бойните действия по различните фронтове от различните войскови части“, посочва Радев.
„Придружени и с окомерни скици, крокета, където са отбелязани местонахожденията на нашите войскови части, на противника, т.е. онагледяват самия бой, който е описан в бойния дневник. Те са изключително интересни и поради тази причина са използвани и за сценариите на възстановките на клуб „Традиция“, допълва Димоларева.
За 70-атата си годишнина Военният архив във Велико Търново с помощта на НАТФИЗ и БНТ ще подготви документален филм с научно-популярен акцент за фондовото богатство от различните периоди на българската армия.
Чуйте и звуковия файл.38 години след атомната трагедия в Чернобил проф. Димитър Вацов завършва свое изследване по темата, което ще бъде издадено в книга. Проф. Вацов е преподавател по философия и основател на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания. Т ой започва изследването си преди близо 4 години. В интервю за БНР авторът на изследването изрази надежда,..
Канадска минодобивна кампания има зелена светлина за проучвателни сондажи за второто тримесечие на тази година в района на село Златуша, община Божурище. Селото се намира на 20 километра от столицата. Инвеститорските намерения срещат силен отпор от местната общност. Събират се подписи за провеждането на местен референдум . Подписката ще..
От божествените деликатеси през традиционно, простичко, носталгично и убийствено вкусно приготвени храни, през екзотично звучащите и пропити от оригиналност кулинарни изобретения....в "Изотопия" стигнахме до противните, отблъскващи, шокиращи измерения на световната кулинарна култура.... Дълбоко в хранителните табута навлиза Автономията за..
След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..
В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..
Глория Костадинова - Петрова на 24 години от Враца е гост в рубриката ни "Горещи сърца" . От дете тя е отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна. Увлечението и страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..
За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..
Трудно е да се прецени дали ПП-ДБ ще са втори на изборите, но няма съмнение, че вдъхновението е напуснало избирателите на ПП-ДБ и ще доведе до..
"Чак опашки не може да кажем, че има за тестване за коклюш, но има многократно повишен интерес към тестовете . Това е нормално предвид ситуацията в..
Епизод от предизборната надпревара и демонстрация на сила – така политологът Първан Симеонов от "Галъп интернешънъл болкан" разчита отстраняването на..