Държавният военноисторически архив е създаден през 1951 година със заповед на тогавашния министър на отбраната с името „Централен архивен фонд на българската народна войска”. Още тогава за негово седалище е обявено Търново. Определени са помещенията на бившата пехотната школа „Бачо Киро”. През 1954 г. е построена специализирана архивна сграда, към която през периода 1971-1974 г. се изгражда нов 10-етажен корпус, в който архивът се помещава и днес.
Военният архив пази 452 778 архивни единици на войската от опълчението до днес или 9267 метра документи, разказва неговият директор Светлин Радев.
„Военният архив съхранява 3484 фонда, всяка войскова част си има отделен фонд. Документите на армията се съхраняват в дела, които са подшити. На всички е позната така наречената „папка дело“ с връзки, които са подшити, те се съхраняват вертикално. Така подредени, имаме 9 километра архивни документи. Първите документи са на българското опълчение, следващият фонд е на Българската земска войска“.
Държавният военноисторически архив разполага с читалня, дигитален център, лаборатории за микрофилмиране, консервация и реставрация на документи. В научно-справочната библиотека може да бъдат ползвани над 27 000 тома специализирана литература по история, архивистика и други области на науката, речници, енциклопедии, документални сборници, спомени на значими личности, свързани с историята на българската армия.
Военният архив съхранява 65 лични фонда.
„Тези лични фондове са на изтъкнати военни дейци – генерал Иван Сарафов, генерал Никола Недев, генерал Вазов. Особено богат е фондът на полковник Иван Кръстев Стойчев, който много усилено се занимава с военна история и благодарение на него са запазени доста документи. Имаме две нови попълнения, едното е на генерал Добри Джуров“.
Документите на Добри Джуров все още се обработват, преди да станат достъпни за четене. Второто попълнение е архивът на генерал-полковник Атанас Семерджиев, най-дългогодишния началник на Генералния щаб на армията и първи вицепрезидент на България. Той е дарил архива си приживе, но е поставил възбрана документите да бъдат отворени чак след 50 години.
Сред най-ценните архиви са ведомостите за заплати, които се оказват единствените запазени документи за различни военни формирования през войните и от документи със справочен характер са се превърнали в такива с историческо значение.
Военният архив във Велико Търново постепенно започна да дигитализира наследството, което съхранява, пояснява Мария Димоларева, началник-отдел „Използване на архивните фондове“.
„За съжаление, не разполагаме с толкова много подходяща техника, която да позволява едно по-ритмично и по-бързо дигитализиране на архивните документи, но ние се стараем да започнем дигитализацията от най-интересните за широката общественост ценни архивни документи. За миналата година сме работили по две основни теми. Едната е бойни дневници на обединенията на българската армия през Първата световна война и втората е - България и чехословашките събития през 1968 година“.
Особено интересни са дигитализираните бойни дневници. Всяка войскова част води свой боен дневник. Попълването е задължение на командира на частта, поясняват Светлин Радев и Мария Димоларева.
„От първия ден, мобилизационен и боен, и се започва – тук се придвижихме, там сражение, толкова убити, включително до метеорологични условия, бойна обстановка. Говорим за една много сериозна и съществена информация, която дава непосредствена представа за бойните действия по различните фронтове от различните войскови части“, посочва Радев.
„Придружени и с окомерни скици, крокета, където са отбелязани местонахожденията на нашите войскови части, на противника, т.е. онагледяват самия бой, който е описан в бойния дневник. Те са изключително интересни и поради тази причина са използвани и за сценариите на възстановките на клуб „Традиция“, допълва Димоларева.
За 70-атата си годишнина Военният архив във Велико Търново с помощта на НАТФИЗ и БНТ ще подготви документален филм с научно-популярен акцент за фондовото богатство от различните периоди на българската армия.
Чуйте и звуковия файл.
През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг. Рекордът обаче е от 1954 година, когато реката е скована за цели 74 дни. Според статистиката в периода 1900 - 1964 г. Дунав е замръзвал 27 пъти . След това обаче - през 1985-а това продължава 2 месеца - от 16 януари до 16 март, а..
Асоциация на родители на деца с епилепсия представи нов наръчник "Пътеводител към по-добър живот". Той съдържа насоки и отговори на важни въпроси, свързани с живота и ежедневието на младежи с епилепсия на възраст между 14 и 28 години. На 10.02 организацията отбеляза Световния ден за борба с епилепсията, като отново стана ясно, че липсата на лекарства..
Писателката Виктория Бешлийска гостува на Българското неделно училище в Барселона. В каталунската столица тя се срещна с децата и техните родители в разговор за силата на езика и нишките, които свързват българите по света. Езикът е нашата идентичност и колкото повече изучаваме богатството му, толкова по-близо сме до същността си, каза..
Мисията да показваш, че различните хора не са опасни, и че всеки човек заслужава шанс, продължава и след смъртта - в това вярват близките и приятелите на пеперудения Георги от Перник, който стана звездичка на небето на крехката възраст от 9 години. В негова памет беше представен филмът "Пеперудена прегръдка", в който участват Гого,..
Поредицата "Бесарабски хроники" вече има своя нов том с наслов "Следа в историята ", излязъл през декември миналата година. Описан е периодът от 1762 до 2024 г. Всяка важна дата е разказана в три статии. Съставители са Анна Малешкова, общественичка, писателка, художничка, бивш директор на Дома на профсъюзите в Сливен , на Кинефикация. Тя е..
Кафето сутрин е едно от най-важните сутрешни ритуали за някои хора, за други е отделно изживяване. За това какво е да си бариста в България и какво не знаем за кафето, разказва Момчил Искренов: " На 29 години съм, от два месеца работя като професионален бариста в Coffe shop , отделям време и за заниманията си тук, но иначе имам икономическо..
На 1- ви февруари православната църква почита свети мъченик Трифон. Той е един от най- славните светци лечители. В народната традиция този ден се нарича Трифон Зарезан и се отбелязва и на 14 февруари, по стар стил. В българската традиция Св. Трифон е свързан с лозарството. На 1 ви февруари се извършва ритуално обработване на лозата,..
Политиците никъде, никога не работят за хората, те работят за себе си. Навсякъде е било така и така ще бъде. И за се чудя защо гласуваме за тях...
Фолклорът е не просто музика - той е памет, корени и душа. Българските народни песни носят в себе си историята на поколения, звука на..
През 1929 година Дунав при Силистра е бил "ледена пързалка" . По него са минавали с шейни до отсрещния бряг. Рекордът обаче е от 1954 година, когато..
Предимно облачно
Разкъсана облачност