Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

История за спасена от депортиране в лагерите на смъртта спасителка на деца

Израел
Снимка: БТА

На 10 март отбелязваме спасението на българските евреи от депортация в лагерите на смъртта.

Следващата история разказва как една от спасените в България жени е помагала на оцелели от лагерите на смъртта деца, да намерят пътя до дома си.

Кураторката на изложби Яфа Меир от Бат Ям е родена в Израел, но спомените в нейното семейство са за лагера Кайлъка край Плевен и за мисия на нейната майка след края на Втората световна война.

„Запазени пощенски картички с изгледи от Рим, Париж, Виена и Берлин, които майка ми е изпращала между 1945 и 1948 - изглеждаха като спомен за красиво тригодишно пътешествие из следвоенна Европа. Доста по-късно, след смъртта на мама, сестра ѝ ми  разказа, че тя е помагала на спасените от лагерите на смъртта евреи. Била е част от благотворителната организация „Джойнт“. Всичките бивши лагерници са били с татуиран номер на ръката си, но без каквито и да е било документи. Отстъпвайки от лагерите, началниците им прилежно са изгорили всички възможни списъци с имена.

Майка ми е завършила търговска гимназия в България, където са се изучавали поне три от основните езици на Европа: немски, френски и руски. Освен това, тя говореше свободно испански и полски. Други езици е научила говоримо на място. Задачата й е била да разговаря най-вече с децата на техния език и да научи собственото им име, имената на майка им, баща им, имали ли са братя и сестри и откъде са.

Единственият език, на който било „забранено“ да им говори, бил немският. Децата много се плашели да не попаднат отново във фашистки лагер. Задачата на служителите в мисията била да ги облекат, нахранят и да им издадат удостоверения, подобни на паспорти. С тях те или са се връщали по родните си места, или са отплавали към бъдещата държава Израел.

Много от тези, които се връщали в своите селища, откривали, че в домовете им вече живеят чужди хора. Лагерниците, особено децата, нямали начин да докажат, че това е била тяхната къща.  Така се налагало също да се отправят към Светите земи. Не било лесно.“

До 1948 г. там е имало квоти за прииждащите евреи и било трудно да се получат легални имигрантски документи, уточнява Яфа Меир.

Ако английската охрана успявала да хване плавателните съдове, с които евреите се опитвали нелегално да достигнат до Хайфа или Ашдод, ги отвеждала в Кипър. Там е имало лагери, които според очевидци се отличавали от фашистките само по това, че са нямало крематориуми. Отношението към бившите затворници не било особено по-добро.

Истинско щастие било, когато през 1949 година, няколко месеца след обвяване възстановяването на еврейската държава на Светите земи, им разрешили да се завърнат в Израел. И там не им било леко, но това е друга история.“

Защо са избрали точно майка й за тази мисия?

„Познанието по различни езици не било рядкост сред спасените български евреи. По-скоро са отчели, че нейното семейство още през войната се е борило против фашизма. Били са от „неблагонадеждните евреи“ от пределите на България, които при първа възможност е трябвало да бъдат депортирани в Германия. Били са близки роднини на младеж, които не е чакал като агнец заколението си, а са се включил във въоръжената борба против фашизма.“

„В началото неблагонадеждните били в лагера в Сомовит - единствения концентрационен лагер от фашистки тип на територията на България. По-късно били преместени в също толкова строг лагер в местността Кайлъка край Плевен. Една вечер надзирателите решели да си направят „шега“. Залостили вратите на бараките и ги подпалили, докато изморените от тежък труд през деня лагерници спели. Някои успели се измъкнат от пожара, но имало и изгорели живи“, продължава разказа си Яфа Меир.

„Било доста студено. Баба ми решила да се върне в горящата барака, за да си вземе жилетката. Точно тогава една греда се срутила и обгорила гърба ѝ. Втурнала се да й помага дъщеря ѝ Софи Харавон, бъдещата ми майка. До края на живота си имаше белег от изгаряне на крака си.“

„След края на мисията на майка ми в Европа, тя се е омъжва в България за баща ми и заедно през 1950 година заминават за Израел. Установяват се в Яфо.“


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Експерт: Винената култура се развива. 80 изби предлагат винен туризъм

"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..

публикувано на 22.07.24 в 13:40
Елица Бъчварова

Елица Бъчварова: Македонският въпрос е болката на Балканите

55 години след първото издание на книжния пазар отново излиза романът на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". "Македонският въпрос е много болезнен, тежък, многостранен въпрос за България. Болката на Балканите ", каза пред БНР дъщерята на авторката – Елица Бъчварова, социолог и антрополог. "Това не е монопол на македонското движение...

публикувано на 22.07.24 в 11:05

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от крепостта „Ряховец“ и в непосредствена близост до депото за отпадъци на железничарския град. По покана на Националния исторически музей горнооряховските археолози ще покажат находките си през годините от..

публикувано на 21.07.24 в 06:36

Гай Анжел спасява хора от удавяне вече 26 години

Яфо дълго време е бил „българската столица на Израел“. Всяко момче е мечтаело да бъде велик футболист в представителния отбор на града - Макаби - Яфо, чийто треньор е бил от „Левски“ - София. Е имало е и такава, чийто поглед е бил вперен в синьото море, ограждащо западната част на града. Сред тях е бил е Гай Анжел, който не веднъж от ранна пролет до..

публикувано на 21.07.24 в 06:09
Живка Милова

Живка Милова учи българчетата на родния им език под звездите на Фамагуста

Какво е да учиш българчета на български език под звездите на Фамагуста, как се пишат новини за българите далеч от родината и как българската държава подкрепя тези две дейности, разказва Живка Милова в разговор с Ася Пенчева. Паралимни е кипърски град в окръг Фамагуста и освен прекрасните плажове и луксозни хотели, има и българско..

публикувано на 21.07.24 в 05:54
Калинка Александрова Янчева

Рецепта за дълголетие - 99 годишната баба Калинче от село Варвара

" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара.  Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..

публикувано на 18.07.24 в 16:53

Без сценарий - околоселските пътешествия на Десислав Лафчиев

"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..

публикувано на 15.07.24 в 11:09