Ехото от Фукушима и пътят към климатично неутрална енергия

На 11-ти март преди 10 години трус със сила 9 по скалата на Рихтер, последван от цунами, разлюля Япония и доведе до най-тежката ядрена катастрофа след Чернобил. Катастрофата във Фукушима е определяна като много по-сложна, заради едновременното топене на ядреното гориво във всички реактори.

„Като критик на атомната енергия винаги съм предупреждавал, че такава катастрофа може да се случи. Но никога не съм си представял, че това, което става във Фукушима, е възможно. В четири отделни реактора се развива отделен сценарий. Експлозиите вероятно ще доведат до стопяването на цялото ядрено гориво. Не съм си представял, че ефектът на доминото е толкова катастрофален“, обяснява в първите дни след катастрофата Щефан Фюглистер от „Грийнпийс“.

Противниците на атомната енергия в Германия имат дълга история. Движението им се ражда още в ранните 60-те години, още тогава участниците в множество протестни демонстрации са по-скоро с леви убеждения, подкрепящи по-късно през 80-те години движението за мир.

„Атомната енергия убива“, скандират тогава демонстрантите. Днес те са сравнително по-тихи, но въпреки ограниченията заради пандемията на десетата годишнина от катастрофата във Фукушима в Берлин се събраха десетки протестиращи, за предупредят - милиони хора ще пострадат, ако сега се случи такава катастрофа, например в някоя централа във Франция или в Чехия, където ще строят нови реактори. Фукушима ще ни се стори като детска игра.

В гласа на противниците на атомната енергия през 2000-та година се вслушва правителството на социалдемократа Герхард Шрьодер, който управлява със Зелените - възникналата през 80-те години партия влиза тогава за първи път във властта. Когато властта се сменя и идва християндемократката Ангела Меркел в коалиция с либералите, отказът от ядрените реактори е заменен от продължаване на експлоатационния срок на атомните електроцентрали. Фукушима обръща още веднъж курса на Германия.

„След катастрофата в Япония разбрах, какво може да се случи. Досега не е имало ядрена катастрофа, за която причината да е самата централа. В Чернобил имахме човешка грешка. А сега знаем, че не е била предвидена съвкупност от природни катастрофи - силно земетресение и цунами. Вече знаем, че централата във Фукушима не е била застрахована срещу такова бедствие. Затова се питам, дали ние в Германия сме предвидили всички възможни опасности“, признава Ангела Меркел само дни след катастрофата. Два месеца по-късно, на 30 май 2011 тя обявява: Германия окончателно се сбогува с ядрените си реактори.

„Енергийните ни източници трябва да са климатично неутрални. Искаме сами да си произвеждаме електричеството и да не сме зависими от внос на ток. Отдавна сме взели решение, до 2050 година да преминем изцяло към възобновяеми енергийни източници. След ужасната авария във Фукушима трябваше да преосмислим ролята на атомната енергия и затова решихме да се откажем от нея до края на 2022 година.“

Според Меркел това огромно предизвикателство за Германия същевременно отваря огромни възможности за бъдещите поколения.

„Ние сме първопроходници в това начинание. Ние сме първата голяма индустриална страна, която поставя началото на новото хилядолетие на възобновяемите енергийни източници.“

След като ядрена катастрофа с такъв заряд е възможна във високотехнологична Япония, колко сигурна е тази технология?

„Въпросът е основателен и се отнася до всички форми на преобразуване на енергия. Япония наистина е високотехнологична държава, но когато говорим за Фукушима, често забравяме, че катастрофата се случи в остаряла централа, която предстоеше да бъде закрита. Може би поради тази причина контролните органи в Япония не са отдавали необходимото внимание на реакторите във Фукушима.“

Емоционално ли беше преобръщането на мнението на Германия преди десет години „за“ и „против“ атомната енергия само за няколко месеца?

„Когато се случи катастрофа, която не може да се предвиди и няма наръчник, как да действаш в такава ситуация, често се взимат емоционални решения“, отговаря проф. Хуртадо.

„За мен решението на правителството да удължи срока на експлоатация на ядрените реактори в Германия само месеци преди Фукушима, през есента на 2010 година, също беше спонтанно. Нямаше нужната предварителна подготовка, нямаше експертно обсъждане. Решението беше чисто политическо и в услуга на големите енергийни компании, собственици на ядрени централи“, подчерта той.

„Още след Чернобил, но и след катастрофата във Фокушима трябваше да има широка експертна дискусия за бъдещето на ядрената енергетика. Какви условия трябва да изпълнят атомните електроцентрали, за да продължат да работят? Как може да се подобри сигурността им? И не на последно място - какви реактори от ново поколение можем да разработим, така че да се повиши сигурността?

Не на последно място решението да се откажем от атомната енергия беше спонтанно, защото към онзи момент никой не знаеше, дали Германия изобщо ще е в състояние до края на 2022 година да осъществи програмата си за енергиен преход към използването на възобновяеми енергийни източници.“

Критиците на решението за отказ от ядрената енергетика предупреждават, че това води след себе си зависимост от внос на електроенергия, растящи сметки за ток и милиарди евро обезщетение за компаниите, които трябва да изведат от експлоатация ядрените си реактори. Сумата стана ясна тази седмица - близо два милиарда и половина евро ще плати правителството. На фона на всичко това - реалистично ли е Германия да замести атомната енергия с възобновяеми енергийни източници до края на следващата година, когато ще спре да работи и последният реактор?

„Със сигурност е правилно да инвестираш в нови енергийни източници. Но според мен трябваше да има малко повече гъвкавост в процеса на преминаване към възобновяеми енергийни източници. Не вярвам, че до края на следващата година Германия ще постигне целите си. Може би по-реалистичният срок е 2038 година, когато трябва да затворим и последната въглищна мина“, смята проф. Антонио Хуртадо.

„Проучванията показват, че през последните години въглеродните емисии са се увеличили, а причината е отказът ни от ядрена енергетика. Любопитно ми е да видя, дали след 2022 година, когато окончателно затворим ядрените централи, Германия ще може да се справи без да внася ток, произведен в атомни централи в съседните държави. Нашите съседи Франция, Швейцария, Чехия, Полша и скандинавските страни не се отказват от ядрената си енергетика.“

Енергийната революция, която отприщи Германия, се крие и в Зелената сделка на ЕС. Но Европа е разделена в оценката дали атомната енергия е зелена. Има ли място атомната енергия в Зелената сделка на Евросъюза?

„Да! Без съмнение! Тя е неутрална, почти без въглеродни емисии, и може да има сериозен принос към постигането на екологичните и климатичните цели, които си поставя ЕС. Затова смятам, че много европейски държави правилно решават да не се отказват от ядрената енергетика. Тази седмица например съседна Чехия реши да строи два нови реактора.

Мисля, че е крайно време да разберем, че в Европа трябва да работим заедно в областта на енергетиката - както по отношение на модернизирането на ядрените реактори, т.е. в научната дейност, за разработването на по-сигурни реактори, така и по отношение на търсенето на решение за трайно съхранение на отработеното ядрено гориво.“

Трябва да се простим с принципа, че страната, която генерира ядрени отпадъци, е единствена отговорна за съхранението им, изтъкнапроф. Антонио Хуртадо.

„В Европа имаме обща валута, борихме се като лъвове за спасяването на еврото. Защо не успяваме да се обединим около необходимостта от обща европейска енергийна политика? Темата е не само политическа, тя е важна за обществото ни.“