Куклите с душа на Корнелия Хараланова

Първата й кукла била зайче. Изработила я за юбилей на своя съпруг, който е ветеринарен лекар. „Реших, че трябва  да го зарадвам с нещо нестандартно и много интересно. Малко преди това ми бяха попаднали такъв вид кукли.“

И Корнелия се захванала, макар дотогава да не се е занимавала с кукли, но от малка да умее да шие. Заекът станал същински джентълмен. „Има си панталонки, има си сако, има си шапка.“

Създаваните от Корнелия кукли са „кукли за осиновяване“, защото за нея е по-лесно да приеме раздялата с тях по този начин, вместо да ги определя като кукли за продажба.

„Това е време, в което аз изразявам себе си. Работя понякога по три-четири седмици, влагам цялото си въображение в това, което правя. Това, което излиза като краен продукт – това е част от мен. Това е една кукла, която за мен има по някакъв специфичен начин душа, която носи от мен като „творец“, позволява ни Корнишонка да надникнем в ателието й.

Аристократки, балерини, мотористка – куклите на Корнелия Хараланова са все различни. Корнишонка споделя, че често предложението за отделните персонажи идва от някого, а тя приема с охота предизвикателството.

„Започвам да мисля, да разглеждам всякакви неща, които да ми помогнат да реша как точно да направя дадената кукла, но никога до края аз не съм сигурна 100% как ще изглежда дадената кукла. Аз се оставям на моментното вдъхновение, на течението и работя стъпка по стъпка. Крайният резултат изненадва и самата мен.“

Повечето кукли на Корнишонка са останали в България. Изпращала е обаче и в САЩ, Великобритания, Германия.

Тя вижда предимство в това да прави кукли, които не са за игра, защото така има свободата да се разгърне творчески. 

„Да се разгърна 101%, буквално, да използвам каквито искам материали, каквито искам техники, за да създам нещо наистина красиво. Мен ме топли фактът, че това е нещо, което усмихва някого всеки ден, дори да не е нещо, с което си играе дете – то създава някакъв уют, някаква радост за този, който го гледа.“

Първото творение на Корнелия от детството, за което тя си спомня, било човече от губер – странна пухкава топка, на която била сложила очички, а отгоре се хващала с връвчица от канап.

„Когато направих първата кукла, усетих, че това е нещо, което съчетава страшно много неща, които обичам да правя – като започнеш от рисуването, плетене, бродиране, шиене. За около два месеца се бях затрупала с дузина кукли, които направих за себе си.“

Накъде гледа сега? Корнелия Хараланова много би искала да направи „кукла, която да носи българския дух, с народна носия, абсолютно традиционна“.

Още тайни, закодирани в куклите на Корнишонка, ще научите от звуковия файл. 

Снимките в публикацията са от личен архив на Корнелия Хараланова