Политическите последици от поредното затваряне

„Огромното притеснение е, че ситуацията може да се отрази на избирателната активност. Това крие огромни рискове и картината на 4-ти април да изненада много. Има много неизвестни, които правят прогнозите трудни“. Това каза пред БНР Димитър Ганев от изследователски център „Тренд“. 

Политологът подчерта обществения инстинкт - при външна заплаха следва вътрешна консолидация за по-сигурното, но изрази съмнение, че това явление ще се прояви сега. Той посочи, че има правна възможност изборите да бъдат отложени. 

„Двата фактора, от които това нещо зависи, са президентът и Народното събрание. И в двата случая обаче не виждам интерес изборите да не се проведат“. 

В предаването „12+3“ Ганев изрази категоричност, че темата за коронавируса ще монополизира информационния поток. 

„Няма друга тема, която да възбуди някаква електорална периферия“. Според него съществува риск изборните резултати да не бъдат признати от много хора. 

Политологът Калоян Методиев е категоричен, че живеем в Covid свят и неминуемо случващото се ще се отрази върху нагласите на избирателите. 

„Кризата е политически проблем. От политиката зависи управлението на здравната система. Видя се, че нашият премиер се показа като най-слабия в Европа - оказа се последен по ваксинации, пръв по смъртност и последен по договорени ваксини. Не е логично да говорим за увеличаване на доверието към управляващите, точно обратното“. 

Според Методиев има комплексни фактори, които създават страх и недоверие и „не се знае този вот накъде ще се изсипе“. 

„Ниската избирателна активност е проблем за легитимността. От месеци говорим, че гласуването не е по-опасно от ходенето до магазина. Гласуването трябва да върви спокойно, без да се плашат хората... В малките населени места има зависимости и се упражняват репресии върху хората“.