Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Дейвид Спигълхолтър и проф. Адам Фин пред БНР

Случаят „АстраЗенека“ - политически въпрос или грешна преценка

Снимка: БТА

„Политизирането на случая с „АстраЗенека“ е част от проблема. Винаги е много по-трудно да разберем мотивите на хората за реакцията им в определена ситуация. Според мен обаче това, което наблюдаваме в конкретния случай, е липса на опит. Мисля, че много от държавите, които вземат решения за спиране и стартиране, и са предпазливи, са страни, които нямат голям опит в реализирането на ваксинационни програми и разбирането на начина, по който тези програми трябва да бъдат ефективни. Просто липса на опит, а това е жалко, защото процесът се влияе също от общественото мнение, от отношението на хората към имунизацията. И може би дори парадоксално политиците смятат, че като демонстрират, че са предпазливи, те ще успокоят хората. Но този тип нерешителност и промяна на политиката, всъщност подкопава доверието на хората и намалява желанието им да бъдат имунизирани. Така че аз виждам проблема по-скоро в грешната преценка заради неопитност, отколкото в стремеж за конкуренция или агресивност един към друг“. Това мнение изрази пред БНР проф. Адам Фин, професор по медицина от университета в Бристол и директор на местния ваксинационен център. 

Според сър Дейвид Спигълхолтър, професор статистик от Кеймбридж, който преподава обществено възприятие на рисковете, има известна пристрастност в континентална Европа срещу ваксината на „АстраЗенека“

„Това не е само политически въпрос. Изпитанията на „АстраЗенека" не включваха достатъчно много по-възрастни хора и ефективността ѝ не изглеждаше толкова добра, колкото на ваксината на „Пфайзер“. Затова европейски регулаторни агенции предупредиха да не се дава „АстраЗенека“ на над 65-годишните заради недостатъчно данни за безопасността ѝ за тях. След това президентът Макрон направи „глупавата забележка“, че ваксината е „квазиефективна“ при по-възрастните хора, което въобще не отговаря на истината. Не знам дали тези предразсъдъци могат да се обяснят с това, че ваксината изглежда недостатъчно добра или просто защото е „британска ваксина“. Не бих искал да го твърдя. Но се чудя дали причината не е в това, че тя е евтина и може да се съхранява в обикновен хладилник. Или пък защото гледат на нея като на второкласна ваксина. Откакто започна масовото ваксиниране в Обединеното кралство, ваксината на „АстраЗенека“ изглежда добра като тази на „Пфайзер“, дори и по-добра. Така че, според мен, съмненията по отношение на „АстраЗенека“ са меко казано много неуместни“. 

Принципът на внимателен подход поощрява бездействието като начин да се намали рискът. Но проблемът е, че не живеем в нормално време и бездействието може да бъде по-рисково от действието“, казва проф. Спигълхолтър. И пояснява: 

„Тук трябва да се върнем към различните подходи, когато става дума за регулации и безопасност за обществото. Континентална Европа е много ентусиазирана към прилагането на принципа на предпазливостта, който според мен се корени в големите съмнения по отношение на новите технологии и разработки. Т.е., ако има риск нещо да се окаже опасно, не го одобряваме. Съединените щати и до голяма степен Обединеното кралство предприемат по-различен подход, който се основава на анализ на ефективността на разходите и ефективността. Това е опит да се претеглят ползите и вредите и да се предприеме това, което изглежда най-добро. Виждаме как тези различни подходи се прилагат по отношение на различните ваксини срещу коронавируса в Европа. И как Обединеното кралство е много смело при вземането на решения. Ваксината на „АстраЗенека“ беше одобрена за хора над 65 години. Въобще, много бързо бяха одобрени ваксините. Даден беше приоритет на ваксинациите на чисто научна основа с цел да бъде спасен животът на максимален брой хора. Отложена беше и втората доза, за да могат да бъдат инжектирани максимален брой хора с първа доза. Всички тези решения бяха оспорени и не бяха взети в Европа. Аз разбирам, че при одобряването на една ваксина предпазливият подход е уместен. Но не е уместно бездействието под претекст, че не искаме да одобрим нещо, защото то може да е опасно. Веднъж щом вече е започнала масова имунизация с една ваксина и тя спасява човешки живот, от нея зависи здравето на населението, това се превръща в статукво и нещата не бива да се променят. Дори и някой да се придържа към предпазливия подход, не бива да се спира масовото ваксиниране, защото има шанс да се появят някакви странични ефекти. Принципът на внимателен подход може да бъде уместен, когато има голяма научна несигурност. Но при сегашните обстоятелства мисля, че някои сгрешиха с прилагането му“. 

По думите на проф. Фин има две причини да бъдем предпазливи при налагане на пауза в програмата за масово ваксиниране

„Едната, разбира се е, че при прекратяване на ваксинирането ще има хора, които няма да получат ваксина, ще развият заболяването и ще умрат. Така че цената на такова решение е човешки живот. Другата причина е, че се поражда съмнение в общественото съзнание не само към тази ваксина, но и към ваксинирането като цяло, а това прави по-трудно осъществяването на програмите именно заради липсата на доверие. Затова съм убеден, че наистина е важно да сме внимателни и да се намери баланс. Очевидно имаме нужда хората да ни вярват, да са внимателни, да се проверяваме обстойно сигналите за странични ефекти. Но в същото време не искаме да се изпращат погрешни сигнали и да умират хора, като се забавя една програма, която трябва да се изпълни максимално бързо“. 

От чисто статистическа гледна точка доколко безопасна е наистина ваксината на „АстраЗенека“? 

„Аз бих се съгласил с това, което казват регулаторите, че ако разглеждаме кръвните съсиреци като цяла група от събития, не изглежда да има доказателство за връзка между завишен риск от получаване на съсиреци и поставянето на тази ваксина. Има обаче много, много специфични и редки състояния, при които имаме смесица от кръвни съсиреци и кървене и които наистина вече стават група случаи. Такива се появиха в Норвегия, Германия и дори в Обединеното кралство имаме пет такива случая. И още един с ваксиниран с „Пфайзер“ пациент. Необходимо е всички тези случаи да бъдат допълнително щателно разследвани. Въпросът е сложен. Интересното в регулаторните решения е, че те казват, че дори да има връзка между ваксината на „АстраЗенека“, или между която и да било друга ваксина, и тези редки случаи трябва да се взема предвид съотношението ползи - риск. С други думи, ползите от ваксината превъзхождат рисковете. Знаем, че при ваксинирането по принцип има рискове. Ето например сега има предупреждение за възможен алергичен шок след ваксинация. Но затова, когато получих моята доза ваксина, трябваше да седна и да почакам 15 минути, в случай че ми се случи това“, коментира проф. Спигълхолтър. 

Интервюто с проф. Дейвид Спигълхолтър и с проф. Адам Фин можете да чуете в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Разрушена сграда в Запорожие, 29 септември 2024 г.

Най-малко една жертва и десетки ранени при руска атака срещу Запорожие

Един човек загина, а други 25 бяха ранени при руско нападение с дрон и ракети срещу югоизточния украински град Запорожие, съобщиха местните власти. Повече от 20 000 жители са останали без електричество и отопление в резултат на атаката през нощта, заяви губернаторът Иван Федоров. Причината според него е унищожаването на енергийно..

публикувано на 23.01.25 в 08:54
проф. Надя Миронова

Проф. Надя Миронова: Финансовото състояние на НДК е добро

Към този момент всичко е подредено и ясно. НДК е готов да посрещне следващите предизвикателства. Това заяви пред БНР новият изпълнителен директор проф. Надя Миронова. По думите ѝ, най-голямото предизвикателството е модернизирането и поддържането на материалната база . Зала 1 – най-популярната, е в състояние, което изисква основен..

публикувано на 23.01.25 в 08:25

Шенген в природата – проверки насред полето

Как се извършва контролът на автомобили и хора, преминаващи през България, която от 23 дни вече е пълноправен член на Шенген? Къде са разположени служителите на Гранична полиция, Агенция "Митници" и Национална агенция по приходите и при какви условия изпълняват задълженията си?  На българо-гръцката граница най-голям интерес в първите дни..

публикувано на 23.01.25 в 08:11

Заради авария и ремонт: Спират водата в село Торос

Заради авария на захранващ водопровод и планов ремонт от 9.00 ч. до 17.00 ч. днес ще спре водоподаването за луковитското село Торос.  Поради това днес и утре няма да работи детската градина в селото.

публикувано на 23.01.25 в 08:03

ВСС на извънредно заседание – прекратява процедурата за избор на нов главен прокурор

Два дни след като в Държавен вестник бяха обнародвани последните промени в Закона за съдебната власт, Висшият съдебен съвет се събира извънредно, за да прекрати процедурата за избор на главен прокурор.  Заседанието беше свикано от новия министър на правосъдието Георги Георгиев и ще първото под негово председателство. Измененията в съдебния..

публикувано на 23.01.25 в 07:54

Открива се изложба на картини от конкурса за ученици "По стъпките на Сирак Скитник"

Пред Първо студио на Българското национално радио в 13:30 часа ще бъде открита изложба с отличените картини в конкурса за ученическо изобразително изкуство "По стъпките на Сирак Скитник". Това е и едно от събитията, с които радиото ще отбележи своята 90-годишнина. Кулминацията на честванията е на 25-и януари, когато е рожденият ден на БНР...

публикувано на 23.01.25 в 07:53