Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Две легендарни китари

Китари на Джими Хендрикс и Ерик Клептън в Metropolitan Museum of Art в Ню Йорк
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Днешната дата – 31 март е датата на злополучната „смърт“ на една китара, безжалостно подпалена в легендарната лондонска зала „Астория”. 25-годишният тогава Джими Хендрикс решава да привлече вниманието на публиката с акта на запалването. Идеята не е негова, идва от журналист и продуцент.

Така след изпълнението на песента Fire запалил инструмента, успял да изкара до края на концерта с друг, но после лекували раните му в болница. Хендрикс пали китара и на фестивала в Монтерей по-късно през същата година.

За нея той споделя: „Реших да разруша китарата си като знак на жертвоприношение. Жертваш нещата, които обичаш. Аз обичам китарата си”.

Запалената китара от „Астория” бе продадена на търг през 2008 година за над 450 хиляди долара. За сравнение - първата акустична китара, с която Джими се сдобива, когато е на 15 години, струвала по онова време 5 долара.

Китарите на Хендрикс са много, някои имат незавидната съдба да бъдат откраднати, други са напълно унищожени. Част от тях Джими подарява - на музиканти като Били Гибънс от ZZ Top и на Франк Запа.

Концерт на AC/DC  Снимка: ЕПА/БГНЕС

На днешния ден през 1955-а се ражда Ангъс Йънг, китаристът и съосновател на AC/DC, който носи прозвището „Богът на китарата”.

Ако се питате защо братята Ангъс и Малкълм, които - съвсем млади и зелени - правят банда, са я кръстили точно така: заради надпис на шевната машина на сестра им Маргарет.

За разлика от Джими Хендрикс, макар и силно повлиян от него, Ангъс има малко по-различно отношение към китарите. Първата била втора употреба, подарък от майка му. Получава я през 1967-а, същата година, в която Джими запалва своите китари в „Астория” и на фестивала в Монтерей.

Марката от тогава е предпочитаната от Ангъс и днес, производителите дори са му направили китара на негово име.

В интервю от 10 ноември миналата година за „Тайни ТВ“ в Копенхаген, Ангъс Йънг разказва за това, което го сближава с Хендрикс и много други музиканти от едни сякаш твърде златни и твърде далечни години на 20 век.

„Още когато бях в ранните си тийнейджърски години - на 13-14, музиката силно ме вълнуваше. Като се връщам назад във времето, за това, което ми харесваше в музиката, трябваше да чакам цяла нощ. Тогава, към 2.00 часа сутринта по радиото имаше водещ, който пускаше рок. Беше американец. Аз си имах едно малко радио, седях си в леглото и се будех само заради този човек. А той пускаше най-новите парчета. Така слушах Хендрикс, „Крийм“, „Цепелин“ и други подобни изпълнители“. 

Любимецът обаче е един, незабравим и недостижим за Ангъс Йънг на тринайсет, а и до днес – на 66:

„Джими Хендрикс! Когато чух Purple Haze, това беше най-доброто. Бях толкова развълнуван. Мислех си: как ще науча повече за Джими Хендрикс? Търсех навсякъде, ходех в магазини за списания и питах дали имат списание от Англия, защото знаех, че е в Лондон. Намерих малка снимка на този пич с китара и си помислих: „Леле! Искам да изглеждам толкова яко!“.

„Само се опитвам да ви предам вълнението на онова време и все още го чувствам силно. Цял живот се връщам към него. Когато изляза на сцената, чувството е същото. Свиря на новото хлапе, което е на 13 или 14, което никога не ме е виждало досега. ОК, обичам и по-възрастните, но те са ме виждали, знаят ме. Но новото дете - не съм го виждал досега и трябва да го впечатля. Ето това ме зарежда. Само това ми трябва - да виждам млади лица. Така продължавам напред!“. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Железни момчета

"Железни момчета" и романтиката на българските железници

Цялата история на България може да се разкаже през историята на железниците. Това обясни пред БНР Емил Спахийски, сценарист на филма "Железни момчета". "Има изключителна романтика, свързана с времето на парните локомотиви. Оказва се, че тези машини, създадени от човешката ръка, са изражение на гениалността на инженерната технология...

публикувано на 22.04.24 в 19:34

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В 27-ото издание от 31-я сезон на предаването на програма Хоризонт за музикално-сценични изкуства Каста дива :  20.05-21.00 ч.: Специален гост: младата звезда на Националния музикален театър “Стефан Македонски“ Илона Иванова – единият от гласовете в саундтрака на видеоиграта Baldur's Gate 3, който беше отличен с награда на Британската..

обновено на 22.04.24 в 18:53

Еничарството – болната тема в нашата история

Най-новата книга на великолепната разказвачка Елена Петрова от Пловдив, която живее в Гърция, със заглавие "Храмът на греховете" засяга една жестока тема от нашата история - принудителното еничарство на българи по време на турското робство. Конкретни лица и образи превъплъщават по истински случаи темата за любовта и греховете, но..

публикувано на 22.04.24 в 13:45
Петър Петров, баритон (1919-2005)

Спомен за баритона Петър Петров

През април отбелязваме 105-годишнината на един много обичан баритон през 50-те и 60-те години на отминалия век - Петър Петров.  Предполагам, че всички, които са гледали спектакли на Софийската опера с негово участие, веднага ще си го спомнят - той беше много емоционален певец, веднага привличаше вниманието на публиката със сърцатата си..

публикувано на 19.04.24 в 19:25
Български камерен оркестър - Добрич с диригент Арто Чифчиян

Седмицата на камерната музика в Добрич с почит към диригента Константин Илиев

На 23 април в Добрич започва Седмицата на камерната музика "Константин Илиев".  С изданието тази година се отбелязва 100-годишнината от рождението на диригента Константин Илиев, един от основателите на фестивала, както и на местния камерен оркестър. Концертите са четири и се провеждат всяка вечер до 26 април включително в концертната зала..

публикувано на 19.04.24 в 18:51

Независимите артисти на път: Историята на "Астория"

Песен за заслепеното човечество, което иска да се предреши, но не може. Така, както не успява да се предреши в измислената история за несъществуващата Астория. Зойфер не е особено познат в България. Единствената книга с негови пиеси, публикувана на български, Валерия намира случайно в библиотеката на НАТФИЗ. " Стоеше на едно..

публикувано на 19.04.24 в 14:59
Донка Ангъчева и президентът на Шопеновото общество проф. д-р Теодор Каницер

Шопенова вечер от поредицата "Изкуството продължава да живее"

На 13 април публиката в Стъклената зала на Музикферайн имаше удоволствието да присъства на забележителна, емоционална  галавечер с изкуството на гениалния композитор Фредерик Шопен. Концертът беше организиран от изявената българска пианистка Донка Ангъчева като поредна блестяща инициатива в рамките на създадения от нея в Австрия проект „Изкуството..

публикувано на 19.04.24 в 12:54