Начало на дигитално изкуство чрез сертификати за автентичност или новата криптомания

Какво представляват така наречените дигитални сертификати за автентичност - нова криптомания или реална възможност за бизнес. Скоро беше продаден първият туит за близо 3 милиона долара.  

Главният изпълнителен директор и съосновател на Twitter Джак Дорси и журналистът от вестник "Ню Йорк таймс" Кевин Рус се възползваха от дигиталния сертификат за автентичност. Кевин Рус продаде на търг една от своите статии, посветена на известните като дигиталните тоукъни за 560 хиляди долара. Показателно за тенденцията, която се очертава пред затворения заради пандемията и все по-дигитализиращ се свят.

Сертификатът за автентичност е базиран на блокчейн технологията. Тази, която стои в основата на криптовалутите. И същата, която изисква трилиони операции на компютъра, за да бъде удостоверена. За потребителите новата технология, известна и като NFT, е примамлива с това, че дава удостоверение за собственост. Въпреки разните други права, които съществуват. А хората на изкуството видяха бизнес възможност. Например американска рок група Kings of Leon смята да пусне новия си албум под формата на NFT. И то не само един вид. А и няколко - като „специален албумен пакет”, „живи шоу-програми”, „седалки на предния ред”, „ексклузивно аудиовизуално изкуство”.

Някой вече плати и над 6 милиона долара за видеа. В средата на март пък с NFT маркер на търг беше продадена дигиталната арт-творба "Всекидневия - Първите 5000 дни" на американския цифров художник Майк Уинкълман, известен като „Бийпъл“.

"От моята гледна точка - това е наистина началото на дигиталното изкуство. Следващата глава в историята на изкуството. Това е изкуство, което съществува от много време, но нямаше начин да се възползвам от него. Сега вече има начин", каза "Бийпъл" пред „Евронюз“.

Продажбата на негово произведение го прави третият най-скъпо платен художник в света. Защото спечели от това 60 милиона долара. А тръжната къща „Кристис“ си получи парите в криптовалута "Етер". Като по този начин стана първата, направила подобна трансакция.

Веселина Сариева, галерист, основател и директор на фондация "Отворени изкуства", коментира, че изкуството вече по някакъв начин е променено с дигиталните сертификати и се създават нови форми на изкуство.

"Но, след като "Кристис“ продава NFT, означава, че това може да бъде смятано за изкуство. Напълват се с един модерен смисъл. Авангардно, някакъв бум в момента".

 
Веселина Сариева вярва, че новата система няма да доведе до спекулации. Притесненията са свързани с това как колекционира младото поколение. Тя говори за огромна вълна от 20-30 годишни „ужасно богати“ от Азия, чийто първи досег с изкуството е на търговете. А, ако търговете подкрепят новите технологии, и това уникално дигитално удостоверение може да стане стандарт, намеква тя:

"Всичко, което има колекционерска стойност и което идва от креативността, може да бъде продадено като NFT. С удоволствие бих използвала NFT, но по някакъв етичен начин",
 
Веселина Сариева не знае дали някой от средите в изкуството в България прилага този нов метод за удостоверяване на автентичност. Самата тя има интерес, но не е пробвала.

Според нея подобен цифров сертификат би имал смисъл само при дигиталните произведения на изкуството.

"Когато говорим за NFT, ние говорим за предметите с колекционерска стойност. Винаги трябва да е дигитално. Има някакви опити, които са репрезентирани в реалния живот, да бъдат дигитализирани и после превърнати в NFT, но по принцип това е дигитален файл".
 
В България обаче не в областта на изкуството, а в спорта се заговори за прилагане на NFT сертификат. Преди 3 години футболният клуб „Левски“ обяви, че ще интегрира блокчейн технологията за борбата с фалшивите фен-артикули. Надеждата е така да бъде ограничено купуването на стока, която не е произведена от клуба. Самото доказване на автентичност щяло да става чрез разположен върху артикула чип, който може да бъде сканиран от мобилен телефон, след като излезе от оригиналният производител. Но идеята не се реализирала, споделят от клуба към днешна дата.

Как и докъде тази технология ще повлияе, никой не смее да прогнозира. Галеристката Веселина Сариева обаче припомня - работата на самата блокчейн технология, която стои в основата на дигиталните сертификати, не е много екологична.

"Има художници на Запад, които отказват да правят NFT и да превръщат творбите си в NFT, защото NFT харчи много енергия, ток. Това е свързано с климатичните промени, както крриптовалутите, те харчат много ток, някои художници отказват. Ще се сблъскаме и с тези проблеми".