Отбелязваме 115 години от рождението на големия писател и драматург Самюел Бекет. Той e роден днес през далечната 1906 година в Дъблин, Ирландия, автор на емблематичната пиеса и за българския театър „В очакване на Годо“, която става символ на театъра на абсурда.
„Още като студент беше първата ми среща с Бекет, малко нелегално ми попаднаха негови текстове, прочетох ги, те бяха критични за това какво е абсурден театър, много се запалих. Когато преводът на „В очакване на Годо“ попадна в мен, бях на седмото небе. Прочетох го и нищо не разбрах. После го прочетох пак и полудях, не знаех какво да правя. За да се утеша, взех „Носорози“ на Йонеско и направих тогава откъс с това произведение. Когато дойде по-късно предложението на Леон да направим „В очакване на Годо“, си казах, че сега му е било времето.
Спокойно мога да кажа, че такъв репетиционен процес повече не ми се е случвал. Работата върху Годо ме изгради като актьор. Годо ми отвори нов и различен свят. Дотогава Бекет не беше правен в България, той отвори нова страница в българския театър, но и в обществото. Цяло поколение беше възпитано с текста на Бекет. На хората им се отвориха очите за друг свят", разказа още в "Хоризонт до обед" проф. Христов.
Актьорът посочи, че това е бил революционен текст.
"Самият Бекет не уточнява кой е Годо. И съвсем справедливо, защото ако уточним кой е Годо, чакането свършва. А човешкият живот е това - чакането - от провали към победи...", смята проф. Христов. Той не би искал да постави Годо, за да не прави ерзац на оня сън, който е сънувал.
„Работата ми над тази пиеса на Леон Даниел беше много трудна и мъчителна, но от нея разбрах, че Годо трябва да се чака цял живот", посочи пред БНР проф. Атанас Атанасов, актьор и преподавател, за пиесата, в която нищо не се случва, но държи публиката за седалките.
„Годо ни казва да действаме, независимо какво се случва, дори против обстоятелствата. За мен работата в тази постановка беше един сериозен и успешен урок в личен и в професионален план. Трябва да се чака нещо, но докато чакаш, трябва и да действаш, за да го получиш. Действието като житейска цел, ако може да се обобщи", каза още проф. Атанасов.
Проф. Атанас Атанасов отбеляза, че постановката "В очакване на Годо" на Леон Даниел е един от най-сериозните пробиви преди да настъпят демократичните промени, за което имат заслуга и ръководството на театъра на Българската армия.
"Винаги някъде някой чака Годо - в световен мащаб винаги някой чака промяна във всяка област, а самото очакване е нещо прекрасно, защото ни дава рамо на това, което можем да сътворим", завърши проф. Атанасов.
Още по темата - в звуковите файлове.
Аз съм един щастлив писател , казва за себе си Димо Райков, който в края на месеца ще навърши 70 години. Животът му е разпънат между две епохи – на социализма и на прехода: "Може би оттам тръгва и моето щастие. 35 години в единия начин на живот, коренно различен от другия, и 35 години в другия. Това са две епохи, взаимно мразещи се,..
Тя е актриса, режисьор, театрален педагог. Тя е Вероника Христова и въпреки че преодолява ежедневни прегради с инвалидната си количка, живее за мига и за споделените преживявания. В „Горещо сърце“ ви срещаме с още един човек от екипа на Дневния център за хора с епилепсия в София – човек, който провокира децата да се забавляват и да..
Значимостта на личностите от миналото за съвременните творци, е темата на "Нощен хоризонт" в разговор с п редседателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов . Заедно с нeго се връщаме назад във времето към важни и вдъхновяващи моменти за мястото и ролята на родните ни класици в днешния свят , влиянието им върху нашата..
"Може би преди три години започнах да пиша романа , паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга- "Петте кьошета" . "Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов , който..
Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София. На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се..
Павликени има своята нова спортна гордост. 77-годишната Надка Денчева смая всички и с майсторство и издръжливост спечели златния медал за ветерани на 50-ия национален мастърс турнир по тенис на маса в курортния комплекс "Албена". Бившата трактористка не се дава на младите , продължава да спортува, готви се за следващия си турнир и е запалена фенка..
Фотографията дава възможност да разказваш. Това каза в предаването "РадиоТочка" актьорът Владимир Карамазов, който е и награждаван фотограф. "В последната година и половина се пренасочих към най-смислената част от фотографията, заради която исках да стана фотограф, защото исках да започна да разказвам моите истории и темите, които мен ме..
Близо 46900 са туристите, посетили община Кюстендил от началото на 2024 година до края на юли . Над 80% са българските туристи, но градът и околностите..
Кризата в ДПС вкара качествено нова криза в политическия живот на България. Това каза пред БНР журналистът и анализатор Мехмед Юмер и уточни: "..
Нека не се дразним, да отидем да гласуваме и да се надяваме, че ще намерим стабилност, не трябва да пада избирателната активност, призова..