Преговорите за иранската ядрена програма кретат, докато Иран и Израел воюват „в сянка“

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Добрин Йотов с Найсан Рафати в предаването „Събота 150“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Експлозия разтърси миналата неделя съоръженията в Натанз, където Иран обогатява уран. Иранските лидери обвиниха за случилото се Израел. Във вторник търговски кораб с израелски оператор бе подложен на атака недалеч от Ормузкия проток. Вчера в Натанз започна обогатяване на уран до 60 процента - все по-близко до 90-те процента, необходими за атомно оръжие. Междувременно, повече от година след потушаването на социалните размирици в Иран, в Брюксел решиха, че точно сега е моментът да реагират, като поставят в черния списък членове на иранските силови структури. 

Всичко това се случи на фона на започналите на 6 април индиректни преговори във Виена за съживяване на ядреното споразумение, зачеркнато от предишния американски президент Доналд Тръмп.

Въпреки опасността от ескалация на „войната в сянка“ между Иран и Израел, изгледите за скорошен пробив на дипломатите не са добри, посочи в интервю за предаването „Събота 50“ Найсан Рафати - старши анализатор в Международната кризисна група. 

Не беше ли тактическа грешка на Евросъюза да санкционира висши функционери на режима в Иран в момент, когато ядрените преговори във Виена са под въпрос?

С тези санкции Европа показва, че може и да подкрепя преговорите за ядрената програма, може и да подкрепя от години ядреното споразумение, но това не е основание за пренебрегване на проблемите с човешките права в Иран, дори ако ограничаването на иранската ядрена програма е по-голямата стратегическа цел на Евросъюза. Виждаме, че независимо от европейските санкции, иранците продължават преговорите във Виена. Това показва, че всички страни са заинтересовани във възобновяването на Съвместния всеобхватен план за действие.

Вече две години стъпка по стъпка Техеран престъпва всичките си ангажименти по Съвместния всеобхватен план за действие - обогатява и трупа уран, развива и усъвършенства централите си във Фордо и Натанз, а вчера пристъпи към обогатяване на уран до 60 процента. Не се ли изчерпват вече средствата му да подтикне американците да побързат с отмяната на санкциите?

И иранците, и американците имат възможност да увеличат залозите си. Иранците могат да разширят още повече ядрената си програма и да ограничат още повече достъпа на международните инспектори до ядрените си обекти. Американците могат да наложат още по-стриктно изпълнение на едностранните ограничения срещу Иран и да навредят съществено на икономиката му.

Проблемът е, че двете страни се поставят в ситуация, в която всички са губещи. За американците и европейците иранската ядрена програма става все по-обезпокоителна. От иранска гледна точка пък желаните икономически облекчения стават все по-недостижими. И двете страни осъзнават тази ситуация и именно това ги задържа във Виена.

Сергей Лавров, външният министър на Русия, посети тази седмица в Техеран и показно сгълча американците и европейците заради санкциите срещу Иран. Китай, от своя страна, продължава да купува ирански петрол, въпреки предупрежденията на Вашингтон. Помагат ли или пречат Москва и Пекин за разплитането на иранския възел?

Интересното е, че дори когато Съединените щати и Европа спорят по други въпроси с Русия и Китай, те показват и в настоящите преговори, и в преговорите до подписването на ядрената сделка през 2015 година, че са в състояние да оставят настрана различията си и да работят заедно по ядреното досие. През последните три години не само европейците, но също така и руснаците и китайците играха важна роля, за да не допуснат пълен провал на ядреното споразумение с Техеран.

В крайна сметка, в хода на сегашните преговори трябва да се стигне до съгласие на Съединените щати да отменят най-важните икономически ограничения, които бяха наложени след 2018 година. Те засягат европейските инвестиции в и китайската търговия с Иран.

Предполагам, че при това положение би било химера да се говори за надграждане на ядрената сделка - за удължаване на срока на ограниченията, за нови гаранции за сигурността и за нови икономически стимули?

Това, което се случи през последните три години (след като Доналд Тръмп денонсира едностранно ядреното споразумение), не направи иранците по-сговорчиви. Напротив. Така че, възобновяването на първоначалната сделка е едно добро начало. Това е подходът на новата американска администрация и останалите партньори по сделката - нека възстановим сделката. Тогава ще сме сигурни, че иранската ядрена програма е наистина под контрол, при неограничени инспекции. Времето, в което Техеран ще може да създаде материал за атомна бомба, отново ще е година, а не три месеца или даже по-малко, както е сега.

Веднъж щом сме положили тази основа и имаме работещ диалог с Иран, ще имаме платформа за разговори по другите теми - и за временните клаузи по ядреното споразумение, чийто срок изтича, и за балистичните ракети, и за конфликтите в региона.

От Техеран настояват за ускоряване на преговорите, но от Белия дом говорят за „дълъг процес“. Реалистично ли е да очакваме компромис и възстановяване на ядреното споразумение в скоро време?

Не бива да имаме прекалено големи очаквания. Не бива да подценяваме предизвикателствата пред преговарящите. В момента няма директни американско-ирански преговори. Преговорите, които се провеждат с европейско посредничество, са по технически и съвсем дребни детайли: в какъв ред иранците ще се върнат към изпълнението на ядрената сделка и в какъв ред американците ще отменят стотиците санкционни разпоредби.

Трябва да се има предвид и това, че и във Вашингтон, и в Техеран има доста скептици по отношение на тези преговори и на самата сделка. Така че, напредък е възможен, но не бива да очакваме, че след години на напрежение, взаимни подозрения и твърде малко диалог всички разногласия ще бъдат преодолени още утре.