Антична фигура на гладиатор бе открита под останките на средновековната крепост Урвич

Преди малко повече от месец в ефира на „Хоризонт“ ви представихме книгата „Крепостта Кокалянски Урвич и късносредновековния манастир в нея”, чиито автори са археолозите проф. Николай Овчаров и Филип Петрунов. В тази монография са представени основните резултати от проучвания, продължили десетилетия за крепостта Урвич до софийското село Кокаляне. Това е един от най-дълго проучваните обекти, който е и съвсем близо до столицата - само на 5 км. 

Съвместната работа на проф. Николай Овчаров и Филип Петрунов продължава и тази седмица те представиха нови находки - златни, сребърни и бронзови монети и уникално изображение на гладиатор, което доказва блясъка на игрите в Амфитеатъра на Сердика от римската епоха, каза проф. Николай Овчаров:

"В нашите разкопки най-неочаквано в областта на манастира и в областта на крепостните стени попаднахме на зидове от римската епоха и на множество монети. Те са стотици на брой, златни сребърни, бронзови монети, периода от втори, трети век нататък до 6 век и там в тези наши разкопки излезе тази фигура на гладиатор, първата ни идея беше римски войник. Това се виждаше по много неща, той е в позата, в която държи копие. Предната част е счупена, но добре се вижда главата му, всичко е запазено в една нападателна поза, копие насочено напред добре, хванато с двете ръце, погледът устремен напред към някакъв враг. Първата ни идея беше, че това е римски боец, но после, когато се задълбахме в литературата се оказа, че имаме гладиатор. Гладиатор и то не какъв да е гладиатор, това е така нареченият венатор". 

Изображението на венатор, за което говори проф. Николай Овчаров, е високо 7 см и е изрязано от оловен лист. На него личи фигура на гологлав боец, облечен в къса туника, пристегната с препаска на кръста. Краката са обути в ботуши или обвити с кожа от коленете надолу, като човекът държи дебело копие, с което атакува, каза още проф. Овчаров:

"В случая ние имаме чудесни аналогии на нашето изображение. Това са различни мозайки от римската империя, от големият императорски дворец в Константинопол от началото на 4 век, от галерия "Боргезе" в Рим пак от 4-5 век , главно от 4-5 век са аналогиите, а чертите на нашият оловен войник много добре показват в същото време 4-5 век. Затова говорят стилови особености като прическата и големите очи. Това е много характерен белег за епохата на Константин Велики и неговите наследници. Ние с увереност можем да датираме нашият гладиатор в 4-5 век именно във времената на Константин Велики и неговите наследници".

Филип Петрунов, археолог от Националния археологически институт с музей към БАН и докторант в Нов български университет каза за откритите монети:

"В процеса на проучване на късносредновековния манастир, който е от 15-17 век, ние попаднахме на едно значително голямо количество късноантични паметници. Ние имаме по-малко от 30 монети от османската епоха от края на 14-ти до края на 17 век и над 200 монети от периода 2-6 век. Това са всички императори от 198 година до края на 6 век, до 570 година. Монета на  Марциян". 

Археолозите обаче правят уточнението, че крепостта „Кокалянски Урвич“ край София e едно от последните убежища на цар Иван Шишман срещу османското нашествие. През ХV-ХVІІ в. в нейните останки пък е съграден важен манастир, съхранил български традиции и описан от първия български възрожденец Паисий Хилендарски в „История славянобългарска”.