Захари Иванов: Бусинската керамична школа е писменост от глина

Кой е Захари Иванов? 

Той е на 48 години, има три деца. След третия път го приемат в Националната художествена академия, където отскоро е дипломиран магистър. Има две самостоятелни изложби и десетки участия в други експозиции. За над пет години излизане от ателието с грънчарското колело Захари е предал основите на занаята на много хора – на малки и на вече пораснали деца. Най-малкият му ученик е на 2 години, а най-възрастният – на 80. 

„Едно от големите ми удовлетворения е, че съм помогнал на някой да бъде щастлив, докато създава нещо с ръцете си“, признава грънчарят. И връща лентата назад към неговата първа среща с глината:  

„Още в 4-5 клас съм си копал сам глината и съм правил различни фигури. В 8 клас рисувах много добре, но с грънчарството - едва изкарвах за двойка и тройка. Когато си решиш да направиш нещо и му отделиш време, то се случва. През втория срок в 8 клас се засрамих и реших, че трябва да направя нещо и с грънчарското колело. Започнах да работя извънредно. В 9 клас вече се справях много добре... Винаги в живота си съм попадал между хора, които са ми помагали с професионално познание. Но това е и голяма отговорност, иначе защо е цялото това събиране на знания, ако си несериозен. Трябва да си земен и обикновен човек. Пътят е важен, как ще го изминеш. Защото всичко е един път. Ако ти е писано да направиш нещо, браво, значи са те посочили отгоре“. 

И допълва, че въпреки добрата случка на нещата и откровенията, вижда, че има още много да гони. 

Вдъхновението за Захари идва от собствените му творби, и по-точно от техните недостатъци. С времето в тях започва да забелязва слабостите и се стреми новите форми и цветове да са по-чисти, по-съвършени, по-искрени. Каквито за него са образците от Бусинската керамична школа. 

„Както в народното ни творчество има втъкани дълбочина, познание, философия - в песните, в носиите, така и керамиката допринася да се затвори този кръг“. 

Смесването на глината е една от тайните техники на майсторите в Бусинци по онова време. Те правели изделията си звънящи при почукване и използвали за багрила само местни материали. Тъй като медникарството не е било особено развито в областта, грънчарите задоволявали всички нужди на народния бит, като правели от глина дори съдове за варене на ракия и водопроводни тръби. Наследството на Бусинската школа се пази в етнографския музей в селото. 

Захари вече е част от място, което ще се опита да съхрани духа на Бусинската керамична школа, предавайки тънкостите на грънчарския занаят. Мястото е пъстро като глинен съд и се намира във високите части на Трънския релеф - Жълтата къща в село Бусинци. В нея се организират ателиета по грънчарство, които могат да бъдат посетени от всеки, който иска да си източи сам глинен съд - с помощта на Захари. 

В ателието на Захари в София компания му правят два заека и една котка. Освен негови съдове по рафтовете са наредени и находки, открити от него в антикварни магазини, като най-старата е на 200 години. При входа „гледа“ негов портрет, нарисуван от проф. Вихрони Попнеделев, с когото са работили заедно няколко години. 

Искреност е думата, която обобщава работата на Захари. 

Преди 20 години, когато завършва бакалавър в Националната художествена академия, неговата професорка му казала, че има едно качество - искреност, и че трябва да го пази. 20 години по-късно - през 2021-ва, когато се дипломира като магистър, получава същата оценка - „Захари прави искрено творчество“, но от друг член на изпитната комисия. 

„Дори да не съм мръднал като автор, а съм запазил тази искреност, и то от погледа на други хора, пак добре е“. 

И Захари признава, че малкото, което има, идва от погледа към океана, който за него е Бусинската школа. 

„Това е писменост от глина, не може да се разглежда само като красив съд, защото ролята му е отвъд“, допълва грънчарят, отдавайки почит на хората от миналото, които са познавали земята и са ѝ благодарили, докато днес „сме в безвремие, мислейки, че сме много велики“. 

„Най-хубавите и свети неща сме ги напъхали в музеите“.