Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Ръководителят на стратегическия отдел на ESA: Космическата надпревара през XXI век е между САЩ и Китай

Фотоколаж: Силвия Петрова

Съревнованието между Запада и Изтока изглежда, че се прехвърля и отвъд границите на планетата. Животът на Международната космическа станция – работещ повече от две десетилетия проект на Съединените щати, Русия, Европа, Япония и Канада, е към своя край, докато в същото време Китай активно работи по своята собствена орбитална станция. В края на април Пекин изстреля основния й модул, а заедно с Москва работи по бъдещи планове за Луната. До какво ще доведе космическата надпревара в XXI век?

Русия съобщи, че ще сложи край на участието си в Международната космическа станция от 2025 г. заради застаряването й и до 2030 г. възнамерява да изстреля своя станция, като работата по първия модул вече е започнала. Освен това ще се си сътрудничи с Китай по орбитална станция около Луната, след като не одобри водената от Съединените щати изследователска програма на естествения земен спътник „Артемида”. Тази взаимопомощ между Москва и Пекин как ще се отрази на равновесието на силите между най-големите икономики в света? Мнението на проф. д-р Кай-Уве Шрогл – ръководител на стратегическия отдел на Европейската космическа агенция, председател на Международния институт по космическо право и бивш директор на Европейския институт за космическа политика:

„Оттеглянето на Русия от Международната космическа станция няма да стане изведнъж. То ще стане съгласно условия и може да се случи след години. Но при всички случаи животът на този проект ще изтече може би преди 2030 г. Въпреки това орбиталните станции в земна орбита са все още примамлива идея. Това се доказва от плановете на Китай, както и от комерсиалните идеи. От друга страна, Съединените щати, заедно с Канада, Япония и Европа подготвят орбитална станция около Луната. Смятам, че проектът за космическа станция на Китай е ориентиран по-скоро към осигуряване на престиж. Освен това ще трябва да видим дали едно китайско-руско партньорство би било привлекателно за Пекин в дългосрочен план. По-широкообхватното международно сътрудничество мисля, че ще се ориентира към Луната. Може би не с една-единствена лунна база, а с отделни, но координирани дейности. Както споменах, има го и елемента на престижа, но трябва да намираме начини да работим заедно. Още по-важно е европейците да включим и други – неевропейци, и то не само големите сили, в дейностите ни. Това означава страни извън Европа, да се осигурят възможности за участие и на развиващи се страни, което би било добра инвестиция в международните ни отношения.”

Освен орбитална станция около Земята Китай планира да построи своя база на Луната, както и да изпрати свои астронавти там до края на настоящото десетилетие. След като през януари 2019 г. Пекин постигна историческо постижение като кацна на обратната страна на Луната, последва втора мисия в кроя на миналата година до близката й страна, където беше поставено китайското знаме. Безпилотният китайски апарат се върна на Земята през декември с камъни и почва от Луната – първите подобни проби за последните четири десетилетия. Пекин стигна и до Марс с космически кораб, натоварен с планетоход, който трябва този месец да кацне на Червената планета и да започне с изучаването на почвата.


На този фон, през последните години Москва и Вашингтон си разменят взаимни обвинения във военизиране на космическото пространство. През юли миналата година Съединените щати разкритикуваха Русия, че е изстреляла снаряд от един от своите сателити при изпитания на оръжие. Москва от своя страна твърди, че Съединените щати открито приемат Космоса за зона на театър на военни действия. По какви начини космическата надпревара между Изтока и Запада би могла да повиши напрежението на Земята и дори да засегне икономиката или други обществени структури? Проф. д-р Кай-Уве Шрогл:

„Изучаването на Космоса е едновременно сътрудничество и състезание. Конкуренцията може да бъде хубаво нещо и да е плодотворна, когато надпреварата е мирна и надделеят най-добрите идеи и най-усърдната работа. Но въпросът дали това може да се превърне в конфликт е много уместен. Това се случва в момента, в които се намесят военните въпроси. Така че трябва да се избегне изучаването на Космоса за военни цели. В този дух, изучаването на Луната е за изключително мирни цели. Това не допуска създаването на военни бази или извършването на военни маневри на Луната, както е описано в Договора за Космоса от 1967 г. Космосът е свободен за ползване за всички държави, то е световно общо благо. Присвояването му е забранено от Договора за Космоса. До конфликт може да се стигне когато този основен принцип се наруши, когато държави искат да превземат територия или ресурси и така да не спазят това международно обвързващо законодателство. Можем само да се надяваме първите заселници да се въздържат от подобни действия, защото, по мое мнение, това би било най-голямата заплаха за мирното изучаване. В момента работим в Комитета по използване на космическото пространство за мирни цели към ООН по намирането на правилния начин за използване на ресурсите в Космоса за обща полза”. 

А защо всъщност Китай не участва в проекта Международна космическа станция?

„Международната космическа станция има дълга история. Тя беше дете на Студената война и в началото беше наречена с името „Свобода”. Тя представляваше противовес на съветските орбитални станции. Русия беше приета на по-късен етап в процеса на планиране и това се превърна в модел на сътрудничеството между Изтока и Запада, преодоляване на бившето разделение. Тогава Китай просто твърде много закъсня, за да допринесе с нещо значимо, не отговаряха на техническите стандарти дълго време. А когато сега Китай се представя добре предпочита националния подход и престижа. Настоящата ситуация може да се сравни с космическата надпревара между Съединените щати и Съветския съюз. Сега наблюдаваме космическа надпревара между Съединените щати и Китай и интересът за истинско сътрудничество в изучаването на Космоса е нисък. Но може би ще се стигне до повратен момент, каквото беше съвместното участие на Вашингтон и Москва със съвместната Международна космическа станция. Оптимист съм, че проучването на Луната в бъдеще ще осигури възможности за партньорство, макар и при отделни дейности, но със съвместен и координиран подход.”

Наблюдава се и тенденция на „приватизация” на Космоса и тя основно се усеща в надпреварата за осигуряване на договори с правителството между американските компании „БлуОриджин”  - собственост на най-богатия човек на Земята – Джеф Безос, с активи за над 200 милиарда долара, и „СпейсЕкс” на третия по богатство Илон Мъск с над 170 милиарда долара. Двамата се състезават за договори с американските военни и космически агенции, като Мъск има забележима преднина пред Безос. Последният успех на Мъск е договор за близо 3 милиарда долара с НАСА за превоз с ракети на „СпейсЕкс” на астронавти до Луната. Прогнозата на ръководителя на стратегическия отдел на Европейската космическа агенция:

„Приватизацията е основна тенденция по целия свят. Космическата икономика вече е до голяма степен с търговска цел. Участниците от частния сектор имат нарастваща роля като оператори, производители и доставчици на услуги. Световната космическа икономика включва над 400 милиарда евро и може да нарасне до един трилион евро през 2040 г. Космическите дейности на богатите определено са най-видимите, но те не са единствените. Правителствата и широкия набор от нови участници допълнително развиват възможностите на космическите полети. Може би най-силното влияние, което до момента са имали Мъск и Безос е това, че се променя бизнес моделът. Досега правителствата финансираха разработките за нови ракети или сателити. Днес това се прави в частния сектор, а правителствата стават основните потребители – не плащат за развойни дейности, а за услугите. Това може да направи много от секторите в тази сфера по-ефективни. Въпреки това, Космосът, по моя преценка, остава инструмент за обществени цели и следователно – за правителствата. Те ще поддържат водещата си роля, за да служат на гражданите чрез космическите си ангажименти.”

Международната космическа станция е била посетена от 243-има човека от 19 страни за последните 21 години. На нея са проведени над 3000 научни изследвания и е допринесла с много за развитието на различни клонове на науката, казва проф. д-р Кай-Уве Шрогл:

„Почти е невъзможно да се назове най-голямото откритие, направено на борда на Международната космическа станция. Лабораторията е многофункционална и постигна различни цели през последните десетилетия изключително добре. В орбита са правени изследвания в областите материалознание, физика, астрономия, наблюдения на Земята и стотици биологични експерименти. Ако трябва да подчертая едно специфично нещо, бих посочил медицинските изследвания. Получихме много полезни резултати, с които започна развитието на лечения на Земята. Имаше голям напредък в проучванията на остеопорозата например, чрез наблюденията върху астронавтите, които сега се прилагат тук, на Земята, в полза на много хора с подобни здравословни проблеми.”

Въпреки че не е сред големите играчи в космическата сфера България също има принос, казва проф. д-р Кай-Уве Шрогл:

„България от дълго време има принос в проучванията на Космоса, с който трябва да се гордее. Започвайки с „Интеркосмос” сега участва във всички програми на Европейския съюз и се приближава към Европейската агенция за космически изследвания. България също така играе активна роля в областта на дипломацията, като например в Комитета по използване на космическото пространство за мирни цели към ООН. България определено може да извлече ползи, особено от приложенията на телекомуникационните и навигационните системи и наблюденията на Земята, които са в основата на ефективните политики в сферите свързаност, мобилност или управление на ресурсите. На този фон силно насърчавам България да се ангажира по-активно с програмите на Европейския съюз и Европейската космическа агенция, тъй като те осигуряват ползите, които споменах, както и възможност за изграждане на капацитет в областта на високите технологии. Мога да ви уверя, че останалите европейски страни определено ще приветстват по-голямата ви ангажираност”. 

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Зрелостници от Украйна и Молдова не успяха да положат онлайн изпита по български език

Дванадесетокласници от български произход от Украйна и Молдова сигнализират за сериозни проблеми, съпътствали онлайн изпита за владеене на български език. За първа година този тест се провежда в електронен формат . Още по време на пробните изпити са били регистрирани сигнали от преподаватели и родители, че платформата не работи добре...

публикувано на 23.06.21 в 07:44

Преслав Райков: Икономическият шок предстои в Европа

Американската икономика има резерв още няколко месеца да абсорбира покачване на инфлацията, заяви в 16-тия брой на подкаста „На всяка цена“ финансистът Преслав Райков , който следи отблизо дейността на централните банки. По думите му в момента инфлацията расте заради проблемите по веригите за доставки и поскъпването на суровините в..

публикувано на 22.06.21 в 15:33

Полярният мечок Миша и пандата Маша ще радват децата в "Магичен цирк"

В рамките на летните месеци от "Stars of the magic" са подготвили изцяло иновативен спектакъл наречен "Магичен цирк" , който ще се покаже в няколко по-малки града на България.   Представлението вече беше представено в град Пещера. Предстои спектакълът да се играе пред публика и в Приморско, Роман, Ябланица, Килифарево, Златарица, Смолян..

публикувано на 22.06.21 в 15:15
Събор на овцевъдите

Овцевъди се събраха на събор

Кукери от Разлог прогониха злите сили и дъжда при откриването на деветото издание на Националният събор на овцевъдите , който се проведе край Петропавловския манастир до Лясковец. Повече от хиляда чистопородни животни показват фермери от цялата страна, а под мотото „Български храни от български суровини“ се предлага изобилие от кисело мляко,..

публикувано на 22.06.21 в 14:30

Трябва ли да има велоалея на бул. "Витоша"

Защо на булевард „Витоша“ да не може да има велоалея - този въпрос се обсъжда в социалните групи за велосипедисти в София. След ремонта преди години, минаването с велосипеди беше забранено по Витошка. А нарушителите получават глоби. Илиан Петров е колоездач, от онези, които обичат да карат велосипеди, но не само за удоволствие, а и..

публикувано на 22.06.21 в 12:35
Сладоледът е от продуктите, в които се добавя титанов диоксид

Предлага се забраната на титановия диоксид като хранителна добавка

В свой анализ европейския орган по безопасност на храните предупреди, че оцветителят Е171, или титанов диоксид, в храните не е безопасен .  Изследването е в рамките на продължаваща преоценка на разрешените преди 2009 г. за употреба в ЕС оцветители за храни. На ниво работна група по добавки в храни към Европейската комисия е било взето решение..

публикувано на 22.06.21 в 11:30
Стоилко Апостолов

Стоилко Апостолов: Не трябва да си заравяме главите в пясъка, а да планираме екологичното земеделие

"И в трите основни зърнени култури сме в топ 10 в света – това не било дори в най-силните години на комунистическото кооперативно стопанство“, коментира в „Преди всички“ Стоилко Апостолов, управител на фондация за биологично земеделие „Биоселена“. Преди дни пред „Хоризонт“ Апостолов съобщи, че България се нарежда в челната десетка в..

публикувано на 22.06.21 в 09:58