„Тълкувам думите на Путин като признак за залязваща сила. А залязващите сили са доста опасни“, казва в интервю за БНР шведският икономист Андерс Ослунд, старши сътрудник в Атлантическия съвет.
„Русия в момента притежава такава военна мощ, каквато не е имала отдавна. И в ситуация като сегашната такива лидери са склонни да използват тази мощ, преди да я загубят. Смятам Путин за човек, който досега винаги е избягвал риска, а вече активно го търси - като бизнесмен, който е изправен пред фалит.“
Наистина ли Западът е погълнат от русофобия?
„Не. Но хората виждат много добре какво се случва. Кремъл непрекъснато отрича реалността. Репутацията му е такава, че дори вече има такова клише: не вярвайте на нищо, докато Кремъл не го отрече. Така напоследък научихме, че Русия изпраща екипи от Федералната служба за сигурност и Главното разузнавателно управление да убиват и тровят хора в Европа. Това се случи на България, също и на Чехия. И тепърва ще научаваме още повече.“
Не звучи ли малко странно заявеното от руския президент, че страната му брани непрекъснато международното право?
„Путин има отколешен навик да преиначава нещата. Защото с окупацията на Крим Русия нарушава Хелзинкската декларация от Конференцията по сигурност и сътрудничество в Европа през 1975 година и Парижката харта за Нова Европа от 1990-а. Както и няколко двустранни споразумения с Украйна. Така че Русия не би могла да пренебрегва международното право повече, отколкото вече го прави. Изявленията на Путин са значими само по отношение на посланията в тях. Ето, в Деня на победата тази година той заяви: „Ние сами спечелихме войната.“ Под „ние“ имаше предвид Съветския съюз, като дори не спомена поименно Украйна и Беларус, които са изстрадали най-много. Освен това подхвърли индиректно, че Западът сега бил следвал нацистката идеология.“
Какво стои зад тази враждебност към Запада? Западът ли е най-голямата заплаха за властта на Путин в Русия?
„От 2009 година Русия практически не е имала икономически растеж. А от 2014-а нетните доходи на руснаците са намалели с 11 процента. Това означава, че икономическата политика на Путин е пълен провал. Но това не го притеснява. Вместо това се опитва да мобилизира подкрепата на руското население по два начина. Първият е да подклажда национализма чрез агресивност към Запада. Той има нужда от Съединените щати като враг. А отскоро показва, че като такъв е набелязал и Европейския съюз. И вторият начин - като увеличава репресиите в Русия. В това отношение положението не е било толкова лошо от 1987 година.“
Публикувахте наскоро анализ на ефективността на западните санкции срещу Русия. Заключавате, че ефект от тях има. Достатъчен ли е обаче този ефект?
Отговорът на този въпрос винаги е „не“. Защото ако бяха достатъчно ефективни санкциите, Русия вече щеше да се е изтеглила от Украйна. С тях обаче все пак бяха постигнати две неща. Първо - ограничено беше настъплението на Русия в Украйна през лятото на 2014-а. И второ - икономическият й ръст всяка година е с 2,5 до 3 на сто по-малък. Докато руската икономика е стагнирана, Централна Европа трупа по 4-5 процента отгоре през последните 7 години.“
Има ли червена линия - граница, която Западът трябва да внимава да не пресече с увеличаването на санкциите срещу Русия, за да не предизвика нежелано развитие на събитията - нещо като малките и кратки войни, каквито Путин вече предприе първо в Грузия, а после и в Украйна?
„Не смятам, че в такъв случай виновни биха били санкциите. Но, разбира се, военни действия трябва да бъдат избягвани. А със санкциите не бива да се действа прибързано. Защото да не забравяме как Съединените щати отидоха твърде далеч в случая с Олег Дерипаска през 2018-а, но се оказа, че компанията "Русал" е твърде голяма, за да бъде санкционирана - като банка, която е твърде голяма да фалира. И се наложи Вашингтон да даде заден ход.
Все пак натискът трябва да се увеличава постепенно. На първо време всичките тези убийци, които обикалят необезпокоявани из Европа, трябва да бъдат спрени и да не могат да напускат Русия. Трябва да бъдат санкционирани и всичките протежета на Путин и олигарсите, които работят за него. Макар за това да има известно колебание във Вашингтон - заради провала с Дерипаска. Трябва да се затягат и финансовите санкции, както и ограниченията за руския износ, особено на военна продукция“, смята Андерс Ослунд.
Какви са според вас шансовете за ново начало в отношенията на срещата Путин-Байдън, която се очаква идния месец?
„Никакви! Познавам Байдън. Всички във Вашингтон го познават добре. Той винаги е прям. И е президентът с най-голям външнополитически опит след Джордж Буш-старши. Знае как да преговаря. Подозирам, че на тази среща големия въпрос, който Байдън ще повдигне, ще е за Донбас. И ще каже на Путин, че е по-добре да се махне от там, защото иначе санкциите ще се затягат.“
Принципно тогава - какво трябва да се случи, за да могат отношенията на Запада и Русия да се променят към по-добро?
„Смяна на режима в Русия. Защото тя към момента е авторитарна клептокрация и няма перспектива за намаляване на репресиите - заради падналия рейтинг на Путин. От анализите на „Левада център“ се вижда, че една трета от руснаците са против него, една трета го подкрепят и една трета са опортюнисти - не виждат да се задава някаква промяна, но и не застават категорично зад Путин.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.В речта си по случай 9 май руският президент Владимир Путин подчерта, че съветският народ сам е извървял трудния, героичен и жертвен път към победата и не каза нито дума за съюзниците на Съветския съюз през Втората световна война. И още нещо - той..
През миналата година България е внесла 1,7 милиарда кубика руски газ и затова капацитетът по 13-годишния договор между "Булгаргаз" и турската компания "Боташ" за доставка на втечнен природен газ, остава неизползван. Това заяви президентът Румен Радев:..
Българите искат по-високи пенсии, но без да се увеличават вноските и възрастта за пенсиониране, а с по-добра събираемост. Това сочи изследване на парламента, което беше представено в социалната комисия. 70% искат нова реформа на пенсионната система...
Най-неотложните проблеми в сектор "Земеделие" обсъдиха на среща в Министерския съвет служебният премиер Димитър Главчев, вицепремиерът и финансов министър Людмила Петкова, земеделският министър Георги Тахов и представители на земеделските организации...
От януари 2023 година до края на март тази година Комисията за защита на потребителите е наложила санкции за близо 600 000 лева, събрани са над 353 000 лева, от които около 10% - с помощта на НАП. Това съобщи председателят на комисията Стоил..
В Гърция изключиха от участие в евроизборите националистическата партия "Спартанци". Депутатите се разследват за подвеждане на избирателите. Депутатите на партията се разследват по обвинение, че са подвели избирателите на парламентарния вот и реално..
Протест, организиран от гражданско движение БОЕЦ, с искане за оставката на вътрешния министър Калин Стоянов, се провежда пред сградата на МВР в центъра на София. Димитър Стоянов: Аз подадох сигнала на 112 и ми казаха, че нямат екипи Причината за..
Три са регистрираните случаи на коклюш, каза за БНР д-р Райна Сапаревска, експерт към РЗИ-Дупница. Само едно от заболелите деца е прието за лечение в инфекциозното отделение на дупнишката болница. Ситуацията с разпространението на заразното..
Навършиха се 6 години от показния арест на кмета на столичния Район "Младост" Десислава Иванчева и на нейната заместничка Биляна Петрова. В..
След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в..
Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат..