Не само в България политиката е в криза

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Отвъд Хоризонта'' с Лилия Димитрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Избори, изненади, неуспешен опит за съставяне на правителство, върнат мандат, върнат втори мандат. Нови избори в рамките на само три месеца. Служебен кабинет, политическа нестабилност, икономическа несигурност. Оказва се обаче, че родната политическа действителност далеч не е прецедент и има не един аналог по света. 

Най-пресният и близък до нас пример е Израел, където в рамките на две години се проведоха четири парламентарни вота. До последният през март се стигна, след като двете водещи партии не успяха да се договорят за държавния бюджет. Кабинетът се водеше на ротационен принцип от партия Ликуд на премиера Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Бени Ганц от партия Синьо и бяло.  Този експеримент се срина, а коалицията се разпадна като пример за това какво се случва, когато рискът не се отплати, а компромисът рикошира в лицето ти.

В изборите през март "Ликуд" събра малко над 24 % от гласовете и отново се оказа в позицията на изолирания първи, който не може да формира правителство. Причината е, че Израел от две години е изправена пред сериозна дилема за своето бъдеще - дали ерата "Нетаняху" да продължи, или не.

След като Нетаняху не успя да състави кабинет, президентът Рувен Ривлин натовари със задачата втората по големина сила в парламента. 

"Възоснова на препоръките, които получих от партиите в Кнесета и съгласно властта, дадена ми от Конституцията, възложих на Яир Лапид да състави правителство."

71 годишният Нетаняху е най-дълго управлявалият лидер на Израел и продължава да се стреми да се задържи на власт, докато е обвиняем по три дела - за измама, злоупотреба с доверие и получаване на подкупи. Той отхвърля всички обвинения и твърди, че е жертва на лов на вещици. Дори стигна до там да предложи приемането на нов закон, който да позволи преки избори за лидер на страната. По думите му директен вот за премиер ще избегне "скалъпването на абсурдни правителства". 

"Очевидната истина е, че това ще е едно опасно, ляво правителство. Смъртоносна комбинация без ясен път, неспособност и безотговорност." 

Опозицията на "Ликуд" в израелския парламент е разнородна смес от центристки, леви и десни формации, които са единодушни само за едно: че не желаят Нетаняху на власт. Лидерът на ултранационалистката партия "Ямина" Нафтали Бенет подчерта: 

Досега никоя партия не е печелила категорично мнозинство в 120-местния Кнесет, което е налагало по-големите фракции да градятт понякога странни управляващи коалиции, обяснява заместник кметът на Ерусалим Фльор Хасан-Нахум. 

Ако и този път политиците не се разберат за кабинет, то израелците ще ходят отново на избори - петите от 2019 г. насам. С всички политически и икономически последствия, което това носи.

 През септември 2020 фламандският либерален лидер Александер де Кроо пое управлението на седемпартийното коалиционно правителство след продължили година и три месеца преговори между партиите. Де Кроо беше министър на финансите в правителството на Мишел и фаворит за премиер, за да компенсира силно франкофонския състав на кабинета. 

Пробивът за съставяне на правителство беше постигнат след като фламандските националисти се договориха с френско-говорящите социалисти на Пол Манет. 

Общо седем партии влизат в кабинета и те трябва да построят мост между силно разединените белгийци, лингвистично, икономически и политически. Коалицията носи мелодичното име "Вивалди" заради произведението Четири сезона на известния композитор, обяснява Уилем Ван Мулем - журналист от белгийската телевизия. 

Езиковите и етнически различия в Белгия винаги са определяли политиката и са основен източник на антагонизъм, който едва ли скоро ще изчезне. 

До началото на десетилетието в Испания управляваха еднопартийни кабинети, които излъчваха относителна стабилност. Серията корупционни скандали, които разтресоха политиката и обществото обаче дадоха тласък на промяната. В последствие основно значение придоби темата с борбата за отделяне на няколко области в страната, а най-отчетлив пример за това бе Каталуния.

В началото на 2020 новият-стар премиер Педро Санчес успя за втори път да състави кабинет на малцинството, воден от социалистите. 

Искам да призова всички партии да проявят политическа щедрост и отговорност за деблокиране на политическата ситуация в Испания. Ще разчитаме на всички формации, освен на онези, които се самоизключват от съвместното съществуване и възприемат езика на омразата.

Санчес спечели вота в парламента благодарение на 18 въздържали се депутати от най-голямата каталунска сепаратистка партия. В замяна на въздържането им, той обеща да води разговори за бъдещето на провинцията. Именно неговата политика на отстъпки пред сепаратистите прави позицията му начело на Испания толкова несигурна. 

Марио Драги състави кабинет, след като междупартийни борби свалиха от власт предишното правителство на Джузепе Конте. Кабинетът на Драги включва представители на всички основни политически сили, както и технократи. В дневния ред на новото правителство попадат овладяването на пандемията, отнела над 90 000 живота в Италия, най-тежката рецесия след Втората световна война и огромният дълг, който достига почти 160% от брутния вътрешен продукт на страната.

Прозвището на Драги "Супер Марио", алегория с известния компютърен герой, е продиктувано от подхода му да постига целите си, каквото и да коства това. Изпълнителният директор на италианска банкова група Корадо Пасера. 

Според историка Лоренцо Кастелани Драги е успял да стабилизира фрагментирания италиански парламент, но правителството му няма да изкара повече от година.