"Адската машина" под режисурата на проф. Здравко Митков ще има премиера на 20 май в Националната академия за театрално и филмово изкуство. Неговите студенти от специалност „Актьорство за драматичен театър“ ще излязат на голямата сцена на Академията в 19 часа.
"Имам тежък режисьорски недостатък - обичам да работя със световни шедьоври", каза пред БНР режисьорът и обясни: "Когато човек се занимава с елита на европейските интелектуалци, има по-голям шанс и самият той, и студентите, които се занимават с този текст, да израстат повече. Дори ако не стигнем до висините на шедьовъра - самият Кокто е човешки шедьовър, от друга страна - тази негова пиеса е шедьовър".
„Жан Кокто е една от свръхнадарените личности на френската интелектуална и артистична мощ от първата половина на ХХ век. Пиесите му, обаче, не са чест гост на театралните сцени в България. „Адската машина“ е страховит шедьовър, творческото общуване с който е безкрайна наслада. Прочутата история на Едип е развихрила въображението на Кокто и то ни понася като интелектуален ураган. „Моят проект е опит да се съживят старите шедьоври. Когато ги четем, някои неща ни убягват, но ако аз прелетя над някой прочут текст, всеки би повярвал, че го чува за първи път.“ - казва авторът. Провокативно модерна за театралните вкусове от 1932 година, когато е написана, „Адската машина“ и днес е изпитание за всички клишета, които тровят театралната ни рутина. Нахално свободната игра на автора с жанровете, блестящият език, смесващ епохите без никакъв свян, дълбоката чувственост и фарсовият (на места) рисунък - всичко това ни е вдъхновило днес да приемем интелектуалната покана на Кокто. Да проверим дали нашето представление може, дори за миг, да се докосне до блестящо-скептичната аура на неземния му талант“, думи на проф. Здравко Митков.
Премиерни представления - 20 и 21 май 2021 г., 19.00 ч., Голяма сцена, Театър НАТФИЗ.
Интервюто на Светослава Кузманова с проф. Здравко Митков в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
/Снимки: Теодора Тодорова, НАТФИЗ/
Темата за историята като шарж, през живота и творчеството на родоначалника на българската карикатура Александър Божинов представяме в "Нощен хоризонт" с проф. Ваня Добрева . С нея говорим за човека, който положи основите на политическата карикатура в България и остави незаличима следа в историята на нашата култура. Самият Александър Божинов..
До 18 юли ще се приемат номинации кой филм да е българското предложение за "Оскар", съобщават от Министерството на културата. На какви критерии трябва да отговаря националното предложение? Съгласно правилата на Американската филмова академия в категорията за международен филм право да участват имат анимационни, документални и игрални..
"Не си отивай" е първата песен на Цветелин Наков . Тя е сбъднатата негова мечта. Цял живот е искал да се занимава с музика. Автор на текста на песента е Дамян Дамянов. "Тук е мястото да благодаря на Надежда Захариева за невероятната възможност да изпея точно този текст на Дамян Дамянов." В избора на песен е замесен Рафи Жамакорцян, който е създал..
Всъщност не ви казвам нищо ново. От двама дълбоки поети, нормално е поне една наследница да продължи поетичната нишка, макар и по свой самобитен начин. Това прави Райна Дамянова, дъщерята на Надежда Захариева и Дамян Дамянов, в стихосбирката "До мръкване", издадена в края на миналата година. Красиво оформена, книгата съдържа изблици от..
В предаването „Алегро виваче“ по "Хоризонт" представяме носителите на призове в допитването „Музикант на годината 2023“. Галаконцертът се състоя на 31 май 2024 г. в Първо студио на БНР. Галаконцерт "Музикант на годината 2023" - видеозапис 16-годишната цигуларка Олга Дойкова получи специалната награда "Олга Камбурова" в подкрепа на младите..
Подкрепата за културата в Плана за възстановяване и устойчивост е двойно по-висока от тази в националния бюджет . Това обясни пред БНР Асен Асенов, културен мениджър, директор на Фондация "Едно за култура и изкуства". По думите му, налице са гаранции, че българските творци ще получат достатъчно много средства, "за да няма оправданието,..
На 11 юли се навършват 125 години от рождението на големия български диригент Саша Попов - основоположникът на българското професионално симфонично дело. Той е създател на първата симфонична формация у нас - Академичния симфоничен оркестър през 1928 г., по-късно, през 1936 г., прераснал в Царски военен симфоничен оркестър, последван от Държавния..
Ако е възможно да се излезе от олигархичната машина, в която България е потънала до шия, единственият начин, познат от античността, е..
Няма увеличение на натовареността на работа на фериботния терминал за тежкотоварни автомобили край Силистра, след началото на ремонта на Дунав мост...
"Политиците трябва да бъдем лоялни единствено към нашите избиратели. Те са ни изпратили да решаваме техните проблеми. Не се чувствам предател . Не..