Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Танго“ на сцената на Софийската национална опера и балет

Премиера на балета на Светлин Ивелинов по музика на Астор Пиацола

6
Снимка: Софийска опера

Можете да гледате спектакъла подготвени, да знаете, че авторът на либретото и хореографията Светлин Ивелинов се вдъхновява за създаването на сюжета от сборника с разкази на Габриел Гарсия Маркес „Продавач на чудеса“. Творбата му е поставена за първи път с голям успех на сцената на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ през 1998 г. В главните роли са Антоанета Алексиева (Черната роза), Асен Наков (Тар), Силвия Томова (Ленор) и Мартин Василев (Ангелът). 23 г. по-късно, по повод 100-годишнината от рождението на големия аржентински композитор Астор Пиацола и 90-годишнината от подписването на дипломатически отношения между България и Аржентина, на сцената на Софийската опера гледаме обновена версия на балета „Танго“. В нея образите са доизградени в съзвучие с артистичната индивидуалност на солистите на Националния ни балет, а също така е добавена и новата роля на Чистача, който събира душите.

Можете да гледате балета „Танго“ и без да познавате либретото или сякаш не го знаете. Тогава ще се потопите в своите свободни асоциации, в тематиката, която вълнува всеки човек. Лесно ще разпознаете злото в образите на Чистача и Хета, които подобно на Ротбарт и Черния лебед в „Лебедово езеро“ на Чайковски водят хората към тъмната страна чрез съблазни и измамни възприятия, както и Ангела, който подобно на добрата вълшебница от приказките се опитва да ги предпази. Лесно ще почувствате и изживяното от героите предателство – извършено спрямо тях или от тях. Защото нима има човек, който да не е изживявал предателство? Ще почувствате разочарованието, болката, гневът, омразата, породени от отхвърлянето или изоставянето. Ще се заслушате в красивата чувствена музика на Пиацола, погледът ви ще следи прекрасните движения на прима балерините и премиер солистите на Националния ни балет, а мислите ви ще се насочат към вас и вашия живот, към това, което се опитвате да отхвърлите, да потиснете, да скриете от себе си в несъзнаваното. Та нали затова е несъзнавано?! И може би ще се доближите до него. Точно това е несъзнаваната роля на изкуството – проектирайки личното и колективното ни несъзнавано, да ни приближава безопасно до тях и така да лекува раните ни.

Светлин Ивелинов, съзнателно или не, е избрал романтичната концепция за Мъжа, изпълнен с неудовлетворен копнеж, който търси идеалната любов. Тя обсебва фантазията му, с нея се среща и чрез опиума. Заради нея – невъзможната любов, изгубва живота си, но и се преражда за нов живот, за да продължи да се стреми да я осъществи. Марта Петкова е идеалната изпълнителка на ролята на Черната роза, т.е. на копнежа по идеалната любов, на красотата, изкушението на нежността и крехкостта на женствеността. Тя е съвършената балерина, от тези световни величини в балетното изкуство, които остават легенди.

Никола Хаджитанев, който изпълнява ролята на Тар /Мъжът/ и в двата състава, е във върховия период на кариерата си и е привилегия, че Националният ни балет има такъв премиер солист. Като Ангела гледахме Емил Йорданов, когото преди години възприех като най-красивия принц на трупата и тази представа винаги ме съпровожда. В ролята на Ленор /Жената/ се превъплъти Боряна Петрова. „Трябва да преминавам в различни емоционални състояния, което ми беше доста трудно в началото, тъй като не съм изпълнявала много драматични роли. Сега вече се чувствам много по-уверена и обогатена като артист“ споделя тя. Жената се отдава на болката, разочарованието и унищожението – унищожава Ангела, т.е. доброто в себе си и отмъщавайки, убива и Мъжа. Силна изява и на Елена Петрова в ролята на случайното момиче Ета, и на София Цуцакова-Абенанти в андрогинния образ на Хета, и на Александър Александров като Чистача, Теодор Воденичаров като подземния бос Ву, Георги Банчев в ролята на Уличник. Останах с добро впечатление от целия ансамбъл. Въпреки щастливото изпитание за трупата много балерини да отсъстват по майчинство, в този спектакъл и в този състав високата класа на Националния ни балет е осезаема. Както и класата, с която се поставя в Националния ни театър за опера и балет, който успява да привлече и да ползва най-добрите творчески ресурси. Имам предвид и художествения ръководител на балета на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ Светлин Ивелинов, и асистент-хореографката Антоанета Алексиева, и художниците – на костюмите Християна Михалева-Зорбалиева, на сценографията Борис Стойнов и на осветлението Емил Динков.

Костюмите са красиви и стилни. Както сподели балетоведът проф. Анелия Янева „елегантни, леки, удобни за танцуване и много ефектни. Особено ми хареса костюмът на Марта Петкова и на ансамбъла-жени“. Сценографията е изчистена, осветлението създава необходимата атмосфера, но без да се натрапва, само с изключение на сцената в Бара, и това подчертава красотата на костюмите и танца.


Музиката на Пиацола, разбира се, е прекрасна – чувствена и силно въздействаща, при това в негово изпълнение в партньорство с големия виолончелист Йо Йо Ма. Препоръчвам ви балета „Танго“ на Светлин Ивелинов! Националният ни балет ще танцува спектакъла и на три летни сцени – на езерото в Панчарево на фестивала „Музи на водата“, в подножието на Белоградчишките скали на фестивала „Опера на върховете“ и в Киноцентъра в Бояна.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Железни момчета

"Железни момчета" и романтиката на българските железници

Цялата история на България може да се разкаже през историята на железниците. Това обясни пред БНР Емил Спахийски, сценарист на филма "Железни момчета". "Има изключителна романтика, свързана с времето на парните локомотиви. Оказва се, че тези машини, създадени от човешката ръка, са изражение на гениалността на инженерната технология...

публикувано на 22.04.24 в 19:34

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В 27-ото издание от 31-я сезон на предаването на програма Хоризонт за музикално-сценични изкуства Каста дива :  20.05-21.00 ч.: Специален гост: младата звезда на Националния музикален театър “Стефан Македонски“ Илона Иванова – единият от гласовете в саундтрака на видеоиграта Baldur's Gate 3, който беше отличен с награда на Британската..

обновено на 22.04.24 в 18:53

Еничарството – болната тема в нашата история

Най-новата книга на великолепната разказвачка Елена Петрова от Пловдив, която живее в Гърция, със заглавие "Храмът на греховете" засяга една жестока тема от нашата история - принудителното еничарство на българи по време на турското робство. Конкретни лица и образи превъплъщават по истински случаи темата за любовта и греховете, но..

публикувано на 22.04.24 в 13:45
Петър Петров, баритон (1919-2005)

Спомен за баритона Петър Петров

През април отбелязваме 105-годишнината на един много обичан баритон през 50-те и 60-те години на отминалия век - Петър Петров.  Предполагам, че всички, които са гледали спектакли на Софийската опера с негово участие, веднага ще си го спомнят - той беше много емоционален певец, веднага привличаше вниманието на публиката със сърцатата си..

публикувано на 19.04.24 в 19:25
Български камерен оркестър - Добрич с диригент Арто Чифчиян

Седмицата на камерната музика в Добрич с почит към диригента Константин Илиев

На 23 април в Добрич започва Седмицата на камерната музика "Константин Илиев".  С изданието тази година се отбелязва 100-годишнината от рождението на диригента Константин Илиев, един от основателите на фестивала, както и на местния камерен оркестър. Концертите са четири и се провеждат всяка вечер до 26 април включително в концертната зала..

публикувано на 19.04.24 в 18:51

Независимите артисти на път: Историята на "Астория"

Песен за заслепеното човечество, което иска да се предреши, но не може. Така, както не успява да се предреши в измислената история за несъществуващата Астория. Зойфер не е особено познат в България. Единствената книга с негови пиеси, публикувана на български, Валерия намира случайно в библиотеката на НАТФИЗ. " Стоеше на едно..

публикувано на 19.04.24 в 14:59
Донка Ангъчева и президентът на Шопеновото общество проф. д-р Теодор Каницер

Шопенова вечер от поредицата "Изкуството продължава да живее"

На 13 април публиката в Стъклената зала на Музикферайн имаше удоволствието да присъства на забележителна, емоционална  галавечер с изкуството на гениалния композитор Фредерик Шопен. Концертът беше организиран от изявената българска пианистка Донка Ангъчева като поредна блестяща инициатива в рамките на създадения от нея в Австрия проект „Изкуството..

публикувано на 19.04.24 в 12:54