Можете да гледате спектакъла подготвени, да знаете, че авторът на либретото и хореографията Светлин Ивелинов се вдъхновява за създаването на сюжета от сборника с разкази на Габриел Гарсия Маркес „Продавач на чудеса“. Творбата му е поставена за първи път с голям успех на сцената на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ през 1998 г. В главните роли са Антоанета Алексиева (Черната роза), Асен Наков (Тар), Силвия Томова (Ленор) и Мартин Василев (Ангелът). 23 г. по-късно, по повод 100-годишнината от рождението на големия аржентински композитор Астор Пиацола и 90-годишнината от подписването на дипломатически отношения между България и Аржентина, на сцената на Софийската опера гледаме обновена версия на балета „Танго“. В нея образите са доизградени в съзвучие с артистичната индивидуалност на солистите на Националния ни балет, а също така е добавена и новата роля на Чистача, който събира душите.
Можете да гледате балета „Танго“ и без да познавате либретото или сякаш не го знаете. Тогава ще се потопите в своите свободни асоциации, в тематиката, която вълнува всеки човек. Лесно ще разпознаете злото в образите на Чистача и Хета, които подобно на Ротбарт и Черния лебед в „Лебедово езеро“ на Чайковски водят хората към тъмната страна чрез съблазни и измамни възприятия, както и Ангела, който подобно на добрата вълшебница от приказките се опитва да ги предпази. Лесно ще почувствате и изживяното от героите предателство – извършено спрямо тях или от тях. Защото нима има човек, който да не е изживявал предателство? Ще почувствате разочарованието, болката, гневът, омразата, породени от отхвърлянето или изоставянето. Ще се заслушате в красивата чувствена музика на Пиацола, погледът ви ще следи прекрасните движения на прима балерините и премиер солистите на Националния ни балет, а мислите ви ще се насочат към вас и вашия живот, към това, което се опитвате да отхвърлите, да потиснете, да скриете от себе си в несъзнаваното. Та нали затова е несъзнавано?! И може би ще се доближите до него. Точно това е несъзнаваната роля на изкуството – проектирайки личното и колективното ни несъзнавано, да ни приближава безопасно до тях и така да лекува раните ни.
Светлин Ивелинов, съзнателно или не, е избрал романтичната концепция за Мъжа, изпълнен с неудовлетворен копнеж, който търси идеалната любов. Тя обсебва фантазията му, с нея се среща и чрез опиума. Заради нея – невъзможната любов, изгубва живота си, но и се преражда за нов живот, за да продължи да се стреми да я осъществи. Марта Петкова е идеалната изпълнителка на ролята на Черната роза, т.е. на копнежа по идеалната любов, на красотата, изкушението на нежността и крехкостта на женствеността. Тя е съвършената балерина, от тези световни величини в балетното изкуство, които остават легенди.
Никола Хаджитанев, който изпълнява ролята на Тар /Мъжът/ и в двата състава, е във върховия период на кариерата си и е привилегия, че Националният ни балет има такъв премиер солист. Като Ангела гледахме Емил Йорданов, когото преди години възприех като най-красивия принц на трупата и тази представа винаги ме съпровожда. В ролята на Ленор /Жената/ се превъплъти Боряна Петрова. „Трябва да преминавам в различни емоционални състояния, което ми беше доста трудно в началото, тъй като не съм изпълнявала много драматични роли. Сега вече се чувствам много по-уверена и обогатена като артист“ споделя тя. Жената се отдава на болката, разочарованието и унищожението – унищожава Ангела, т.е. доброто в себе си и отмъщавайки, убива и Мъжа. Силна изява и на Елена Петрова в ролята на случайното момиче Ета, и на София Цуцакова-Абенанти в андрогинния образ на Хета, и на Александър Александров като Чистача, Теодор Воденичаров като подземния бос Ву, Георги Банчев в ролята на Уличник. Останах с добро впечатление от целия ансамбъл. Въпреки щастливото изпитание за трупата много балерини да отсъстват по майчинство, в този спектакъл и в този състав високата класа на Националния ни балет е осезаема. Както и класата, с която се поставя в Националния ни театър за опера и балет, който успява да привлече и да ползва най-добрите творчески ресурси. Имам предвид и художествения ръководител на балета на Националния музикален театър „Стефан Македонски“ Светлин Ивелинов, и асистент-хореографката Антоанета Алексиева, и художниците – на костюмите Християна Михалева-Зорбалиева, на сценографията Борис Стойнов и на осветлението Емил Динков.
Костюмите са красиви и стилни. Както сподели балетоведът проф. Анелия Янева „елегантни, леки, удобни за танцуване и много ефектни. Особено ми хареса костюмът на Марта Петкова и на ансамбъла-жени“. Сценографията е изчистена, осветлението създава необходимата атмосфера, но без да се натрапва, само с изключение на сцената в Бара, и това подчертава красотата на костюмите и танца.
Музиката на Пиацола, разбира се, е прекрасна – чувствена и силно въздействаща, при това в негово изпълнение в партньорство с големия виолончелист Йо Йо Ма. Препоръчвам ви балета „Танго“ на Светлин Ивелинов! Националният ни балет ще танцува спектакъла и на три летни сцени – на езерото в Панчарево на фестивала „Музи на водата“, в подножието на Белоградчишките скали на фестивала „Опера на върховете“ и в Киноцентъра в Бояна.
Цялата история на България може да се разкаже през историята на железниците. Това обясни пред БНР Емил Спахийски, сценарист на филма "Железни момчета". "Има изключителна романтика, свързана с времето на парните локомотиви. Оказва се, че тези машини, създадени от човешката ръка, са изражение на гениалността на инженерната технология...
В 27-ото издание от 31-я сезон на предаването на програма Хоризонт за музикално-сценични изкуства Каста дива : 20.05-21.00 ч.: Специален гост: младата звезда на Националния музикален театър “Стефан Македонски“ Илона Иванова – единият от гласовете в саундтрака на видеоиграта Baldur's Gate 3, който беше отличен с награда на Британската..
Най-новата книга на великолепната разказвачка Елена Петрова от Пловдив, която живее в Гърция, със заглавие "Храмът на греховете" засяга една жестока тема от нашата история - принудителното еничарство на българи по време на турското робство. Конкретни лица и образи превъплъщават по истински случаи темата за любовта и греховете, но..
През април отбелязваме 105-годишнината на един много обичан баритон през 50-те и 60-те години на отминалия век - Петър Петров. Предполагам, че всички, които са гледали спектакли на Софийската опера с негово участие, веднага ще си го спомнят - той беше много емоционален певец, веднага привличаше вниманието на публиката със сърцатата си..
На 23 април в Добрич започва Седмицата на камерната музика "Константин Илиев". С изданието тази година се отбелязва 100-годишнината от рождението на диригента Константин Илиев, един от основателите на фестивала, както и на местния камерен оркестър. Концертите са четири и се провеждат всяка вечер до 26 април включително в концертната зала..
Песен за заслепеното човечество, което иска да се предреши, но не може. Така, както не успява да се предреши в измислената история за несъществуващата Астория. Зойфер не е особено познат в България. Единствената книга с негови пиеси, публикувана на български, Валерия намира случайно в библиотеката на НАТФИЗ. " Стоеше на едно..
На 13 април публиката в Стъклената зала на Музикферайн имаше удоволствието да присъства на забележителна, емоционална галавечер с изкуството на гениалния композитор Фредерик Шопен. Концертът беше организиран от изявената българска пианистка Донка Ангъчева като поредна блестяща инициатива в рамките на създадения от нея в Австрия проект „Изкуството..
Всеки, който отива в телевизия, изказва собствените си мисли и носи отговорност. Това заяви пред БНР Диана Дамянова, бивш пиар на ПП. В..
Рокадите в Министерство на външните работи и назначаването на служебния премиер Димитър Главчев и за дипломат №1 на България показват липса на..
175 са потвърдените нови случаи на коклюш . Общо за страната - все още се очаква анализа за миналата седмица, но ще бъдат може би малко над 280 ...