Целувки, гафове и буйни фенове – по-любопитната история на „Евровизия“

В очакване на финала на тазгодишната „Евровизия“ на 22 май в Ротердам, Нидерландия, където ще пее и българката Виктория Георгиева, „Изотопия“ реши да си (ви) припомни някои куриозни моменти от 65-годишната история на най-големия музикален конкурс на Стария континент.

Върви, народе, и възпявай!

Първото издание е на емблематичната за българите дата 24 май 1956 г. Мястото е „Театро Курсаал“ в Лугано, Швейцария. Конкурсът е вдъхновен от един от най-популярните европейски фестивали – италианския „Сан Ремо“. Първоначално организаторите от Европейския съвет за радио и телевизия решават „Евровизия“ да е изцяло радиоконкурс.

През 1956-а участват едва 7 държави: Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Франция и Швейцария. Всяка излъчва по 2 песни. Както и сега, страните участници трябва да изберат представителите си с национален конкурс. Австрия, Великобритания и Дания обаче закъсняват с провеждането му, пропускат крайния срок за регистрация и не са допуснати до участие.

В началото право на участие имат само соло изпълнители. Правилото отпада чак през 1970 г. 

… And the winner is…

Първият горд носител на голямата награда на „Евровизия“ е представителката на държавата домакин – Лис Асия. И днес тя остава единственият швейцарски изпълнител, печелил конкурса. Всъщност Швейцария печели още веднъж, но за това, след като изясним няколко подробности относно историческата първа швейцарска победа. Тогава дистанционно гласуване все още няма. Държавите изпращат по двама представители, които стават част от журито. За пръв и последен път е разрешено на всяка държава да оценява и собствените си участници. По-важна за определянето на големия победител обаче е малката подробност, че Люксембург не изпраща своя делегация и председателят на журито – швейцарският композитор Ролф Либерман, възлага на Швейцария да гласува вместо Люксембург. Каква изненада…!

В края на шоуто Либерман съобщава единствено песента победител. Записи от гласуването за всяка отделна песен не са оцелели до днес. А за да няма сърдити от липсата на прозрачност и меко казано гъвкавите правила, Европейският съюз за радио и телевизия приема и оповестява, че всички останали участници са на второ място.

Но това не е първият голям скандал в историята на „Евровизия“!

„Целуни ме“

Годината е 1957-а. Изданието на конкурса - №2. В разгара на изпълнението си датският дует Вилке и Густав Винклер се отдава на страстна 11-секундна целувка в ефир. Какви ли са били реакциите по онова време…

„Ало, ало“

В следващите няколко издания информацията за гласуването по държави се получава чрез телефонна линия, която невинаги е на ниво. Това поражда и доста комични ситуации. През 1967 г. във Виена водещата на конкурса е готова да обяви победителя, но забравя да оповести вота от последната държава – Ирландия, което предизвиква смущение, извинения, но и чувство за хумор, проявено от ирландския представител.

Проблеми с телефоните има и по-късно. През 1981 г. конкурсът е в Дъблин. След дълго забавяне на телефонната връзка с Югославия се оказва, че балканците не са предоставили данните от гласуването си. В крайна сметка информацията пристига, макар и със забавяне.

Истинският прецедент в историята на победителите обаче се случва през 1969-а в Мадрид. Тогава за първи път печелят цели 4 държави! Заради неясните правила как се действа в такива ситуации Великобритания, Испания, Нидерландия и Франция споделят първото място.

Не съвсем стриктно от географска гледна точка са определени и границите на „Евровизия“. През 1983 г. Австралия започва да излъчва конкурса, а австралийците се превръщат в едни от най-големите му фенове. Зрителите на конкурса там са повече, отколкото в някои от европейските страни. Затова през 2015 г. страната прави дебюта си на конкурса. Първо като еднократен участник, а след това и като пълноправен.

В „Евровизия“ участват още Израел и Азербайджан. Причината е не в разтегливи географски понятия, а в членството на двете държави в Европейския съюз за радио и телевизия.

Ах, тази Швейцария!

Ето я и обещаната втора швейцарска победа, извоювана от канадката Селин Дион. През 1988 г. една от най-разпознаваемите певици на нашето време печели конкурса, след като при обявяването на вота на последната държава взима преднина от 1 точка пред представителя на Великобритания Скот Фицджералд.

На финала в Рим през 1991 г. гласуването е дори още по-ожесточено. Франция и Швеция събират равен брой гласове. Оказва се, че броят на най-високите вотове от конкретна държава също е равен. Поради по-високия брой десетки шведската представителка Карола печели конкурса.

Куриози не липсват и в по-съвременната история на конкурса. През 2009 г. победител е руснакът Дима Билан. Още при излизането му на сцената се случва гаф. Дима крачи смело напред и ефектно съблича якето си. Хвърляйки го във въздуха обаче, вместо то да бъде изтеглено с въжета към тавана, се оплита и остава да виси зад певеца. Налага се една от танцьорките да отстрани якето собственоръчно. Този момент не спира Дима. Той си остава и първият руски победител след дебюта на страната му през 1994 г.

Швейцария може да се похвали с още една любопитна част от историята на „Евровизия“. През 2013 г. е регистриран най-възрастният участник – 95-годишният Емил Рамзауер от група „Такаса“.

На финала на „Евровизия“ през 2017 г. в Киев мъж, наметнат с австралийския флаг, нахлува на сцената при изпълнението на миналогодишната победителка Джамала и, танцувайки на музиката ѝ, показва не какво да е, а голото си дупе. Ето какво споделя самата изпълнителка пред руския телевизионен канал „1+1“: „Видях всичко и ще ви кажа нещо – той се изплаши повече, защото просто не му обърнах внимание, беше ми все едно“. През същата 2017-а е отбелязан и най-високият резултат досега. Тогава португалецът Салвадор Собрал събира цели 758 точки!

Година по-късно на финала в Лисабон зрител се качва на сцената, докато на нея се изявява британската изпълнителка СюРи. Той взима микрофона от ръцете ѝ, но реакцията на охраната е светкавична. Бурята е кратка. Британката запазва самообладание и довършва песента си Storm.

Къде сме ние?

България участва на „Евровизия“ за първи път през 2005 г. Сред най-популярните наши представители са Елица и Стоян Янкулов-Стунджи. Песента им „Вода“ се класира на пето място. През 2016 г. Поли Генова представя страната ни за втори път. Песента If Love Was a Crime се класира четвърта. Година по-късно на финала в Украйна Кристиан Костов постигна най-високия ни резултат до момента, класирайки се на второ място след впечатляващия исторически победител Салвадор Собрал.

Тази година фаталният номер 13 на втория полуфинал донесе късмет на Виктория Георгиева, която ще изпълни песента си Growing Up is Getting Old и на финала в събота.

Пожелаваме ѝ късмет!

А докато чакате да чуете съботното изпълнение на Виктория, припомнете си любопитната история на „Евровизия“ в звуковия файл.

Снимки: https://eurovision.tv/, https://www.sbs.com.au/, http://eurocovers.blogspot.com/