Жажда за театър въпреки пандемията

Жаждата на публиката към културните събития и към сценичните изкуства. 

Въпреки че и досега театралните зали могат да приемат публика само наполовина от капацитета си, билети рядко остават непродадени. Самите артисти все още трудно работят, но Covid кризата само ги мотивира да са по-гъвкави, а публиката в салоните да е още по-чакана.  

Сценичните изкуства бързо намериха начин, оказаха се гъвкави и пригодиха афишите си към новата реалност – заложиха на повече моноспектакли, а камерните качиха на големите си сцени. 

Преди раздаването на театралните награди ИКАР преди две седмици от Съюза на артистите преброиха 90 премиери по родните сцени, случили се в последната трудна година. От друга страна, макар през т.нар. "втори локдаун" през есента и зимата театрите да останаха отворени, представления непрекъснато падаха от афишите заради заболявания на актьорите. Случва се и сега, когато вече се допуска 50 на сто заетост на местата. А когато в средата на март, през т.нар. "трети локдаун" се наложи и театрите да затворят, за не малка част от актьорите това подейства демотивиращо. Признаха го Тео Елмазов и Валентин Ганев, които се готвеха за премиерата на "Тиха нощ" в Сатиричния театър: 

"Тъкмо си се нахъсал, една седмица те дели от премиерата... Колкото повече затварят хората, толкова повече на тях им се иска да излязат". 

Жаждата на публиката да гледа театър въпреки пандемията усещаха и актьорите. Силвия Лулчева часове преди да излезе на сцената на Сатиричния театър за премиерата на спектакъла "Искам вашия мъж": 

"Искам хората да стигнат до една стара житейска мъдрост - че във всяка критична ситуация, могат да се намерят и положителни неща". 

Актьорът Калин Сърменов, който в момента е директор на Сатирата, докато влизаше в ролята на режисьор на постановката "Кой-кого", разказа, че е открил пиесата тъкмо по време на пандемията и че е избрал да постави текста, защото е женен вече 25 години. Той не се оплака от липса на приходи за театъра.  

Не липсваха и по-мащабни постановки. На голямата си сцена Народният театър покани Мариус Куркински да режисира "Двубой" и така най-старата ни трупа отбеляза 100 години от рождението на Иван Вазов. Но самия Куркински призна, че дори в репетициите Covid кризата е наложила нови правила. 

И въпреки това, по-скоро изключение на постановка, репетирана за голяма сцена и поставена пак там, Народният театър, както и много, заложиха на не малко моноспектакли. Като например "Плач на ангел" от Стефан Цанев, изиграна от Христо Мутафчиев. 

И детската публика не беше забравена. След серията от хитови мюзикъли в Софийската опера като Mamma Mia!, "Клетниците" и "Шрек", през май дойде ред на "Баща ми бояджията". На сцената в опит за привличане на днешните деца, а и на порасналите, които са вече родители, Софийската опера постави "Баща ми бояджията" под формата на мюзикъл със специалното участие на Славчо Пеев и с Калин Врачански. А в опит за привличане на още публика, Операта подготвя вече афиша за летните се сцени на открито.