Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Връщат блясъка на един от средновековните замъци в Родопите

Амбицията е някой ден крепостта Вишеград да бъде осветена като Царевец

Снимка: Божидар Чолаков, БНР Кърджали

Археолози връщат блясъка на един от най-атрактивните средновековни замъци в Родопите. Те започнаха проучване на останките на крепостта Вишеград край Кърджали, която е оставила своя отпечатък в хода на европейската история. За разгадаване на тайните на археологическия  обект са отпуснати 100 000 лева. Амбицията на учените е след края на проучването замъкът Вишеград да бъде експониран в цялото му достолепие и да бъде художествено осветен, подобно на Царевец. 

Останките на Вишеград се издигат над язовир „Студен кладенец“, близо до Кърджали. Преди векове на това място е кипял живот – хората са обработвали земите си край река Арда, а високо над тях се е издигал внушителен замък. Хронистите го описват като изключително красив и блестящ. Сведения за това са останали от Жофроа дьо ла Вилардуен – летописец на Четвъртия кръстоносен поход. Той описва как през 1206 година в долината на Арда идва армията на Хенри, регент на Латинската империя.

„Ние като археолози сме открили твърде много за тази прекрасна долина, в която днес се намира Кърджали – с крепости като Монек отсреща, военната крепост, най-голямата крепост в Източните Родопи, с манастира „Св. Йоан Предтеча“ и още много други неща, за някои от които знаем много откъслечни сведения“, разказва пред БНР археологът проф. Николай Овчаров, като уточнява, че не става дума само за Средновековието.

„Връщайки се назад във времето, ще стигнем до неолита - долината е кипяла от живот във всички исторически епохи.“

Днес стените на средновековния замък достигат на места 10 метра. Вишеград е сред шестте обекта, определени като приоритетни за проучване.

Разкопките вече започнаха с участието на 25 работници. Най-напред са били премахнати бетоновите основи на три стълба за високо напрежение, захранвали бившия металургичен завод на отсрещния бряг на язовира. Сега предстои мащабното проучване. Какво очакват археолозите?

„Според нашата догадка този замък, това е била резиденцията на управителите на Ахридос, още във византийско, по-късно в българско време“, пояснява Овчаров.

Дори след всички посегателства, крепостта остава сред най-добре запазените.

„Ще имаме много добре изчистена крепост. Колко културен пласт е останал, не мога да кажа след всички тези намеси, но зидовете ще бъдат разчистени. При всяко положение става дума вече за класически замък, в който се е живеело. Не военните крепости от 13-14 век…“  

До крепостта Вишеград има достъп с лека кола. Това я прави атрактивна точка в културно-историческата мозайка на Кърджали.

4 километра сме по права линия от центъра на Кърджали тук, с много красива гледка отвсякъде. Някога, хайде да помечтаем малко, ако се вдигнат стените, като ги разкопаем, ще може да бъде осветен и ще се вижда от Кърджали. Като Царевец както се вижда, така ще се вижда Вишеград от Кърджали“, изтъква Николай Овчаров.

Проучването на Вишеград ще продължи до началото на юли. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Експерт: Винената култура се развива. 80 изби предлагат винен туризъм

"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..

публикувано на 22.07.24 в 13:40
Елица Бъчварова

Елица Бъчварова: Македонският въпрос е болката на Балканите

55 години след първото издание на книжния пазар отново излиза романът на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". "Македонският въпрос е много болезнен, тежък, многостранен въпрос за България. Болката на Балканите ", каза пред БНР дъщерята на авторката – Елица Бъчварова, социолог и антрополог. "Това не е монопол на македонското движение...

публикувано на 22.07.24 в 11:05

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от крепостта „Ряховец“ и в непосредствена близост до депото за отпадъци на железничарския град. По покана на Националния исторически музей горнооряховските археолози ще покажат находките си през годините от..

публикувано на 21.07.24 в 06:36

Гай Анжел спасява хора от удавяне вече 26 години

Яфо дълго време е бил „българската столица на Израел“. Всяко момче е мечтаело да бъде велик футболист в представителния отбор на града - Макаби - Яфо, чийто треньор е бил от „Левски“ - София. Е имало е и такава, чийто поглед е бил вперен в синьото море, ограждащо западната част на града. Сред тях е бил е Гай Анжел, който не веднъж от ранна пролет до..

публикувано на 21.07.24 в 06:09
Живка Милова

Живка Милова учи българчетата на родния им език под звездите на Фамагуста

Какво е да учиш българчета на български език под звездите на Фамагуста, как се пишат новини за българите далеч от родината и как българската държава подкрепя тези две дейности, разказва Живка Милова в разговор с Ася Пенчева. Паралимни е кипърски град в окръг Фамагуста и освен прекрасните плажове и луксозни хотели, има и българско..

публикувано на 21.07.24 в 05:54
Калинка Александрова Янчева

Рецепта за дълголетие - 99 годишната баба Калинче от село Варвара

" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара.  Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..

публикувано на 18.07.24 в 16:53

Без сценарий - околоселските пътешествия на Десислав Лафчиев

"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..

публикувано на 15.07.24 в 11:09