Роб Уотсън: Ваксинацията и излизане от локдауна ще помогне на Джонсън срещу обвиненията за жертвите от пандемията

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Веселин Паунов с Роб Уотсън в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Бурни страсти имаше и през тази седмица в британския политически живот. Предизвика ги Доминик Къмингс, бившият първи съветник на премиера Борис Джонсън, който повече от 7 часа критикува яростно пред парламентарна комисия политическата система, лично премиера и министрите за провал в овладяването на пандемията с коронавируса, когато тя избухна миналата година.

Обединеното кралство може и да е сред шампионите по ваксиниране, но хората не са забравили многото жертви на Covid-19. Някои британци смятат, че разкритията на Къмингс са "абсолютно шокиращи", други пък са на мнение, че това е просто театър, разиграван от човек, който цели да си отмъсти на бившия си работодател.

„Определено Доминик Къмингс е в голям конфликт с човека, с когото беше толкова близък - Борис Джонсън,“ отбелязва политическия анализатор на Би Би Си Роб Уотсън в интервю за „Събота 150“. 

„Струва си да си припомним, разбира се, че той изигра ключова роля за успеха на Джонсън и за спечелването на референдума за Брекзит през 2016 година, и за избирането му за премиер през 2019-а с убедително мнозинство. Определено има елемент на раздор между двамата и това прилича на шекспирова пиеса, в която Къмингс търси отмъщение.“

„В същото време мисля, че разкритията наистина са шокиращи и невероятно важни. Защото Къмингс не беше просто някакъв аутсайдер в британското правителство. Той беше в самата му сърцевина - като най-висшия съветник на Джонсън. Важни са и по още една причина - защото обвиненията му са толкова широкообхватни. Те не са само срещу Джонсън, а срещу цялата система.“

Да погледнем по-подробно на обвиненията на Къмингс. Както споменахте, те са достатъчно сериозни, твърде много на брой и разнородни. Бих казал, че основните са три, но нека да започнем с първото. Къмингс каза: „Десетки хиляди умряха ненужно. Това можеше да бъде избегнато“, с аргумента, че правителството изобщо не е било подготвено за пандемията, че е игнорирало съвета на учените, че си е мислело, че просто става дума за някакви „лоши новини“, а не за задаващо се бедствие.

Начинът, по който аз виждам нещата, е, че той отправи два основни вида критики. Едните се отнасят за цялата система във Великобритания и са за началото на кризата. А вторите, може би с най-сериозен политически ефект, са срещу действията на премиера в края на лятото на 2020 година. Първата критика на Къмингс беше, че през март миналата година богата държава като Обединеното кралство, с вещо правителство, разполагащо с много учени и бюрократи, на практика беше безнадеждна - в пълен хаос. Тази гигантска система не се поучи от това, което се случваше в Китай и в други източноазиатски страни, и не оправда очакванията на хората в нашата страна.

Втората критика беше, че за лятото - когато Великобритания вече знаеше с какво си има работа и колко смъртоносен е вирусът - Борис Джонсън носи цялата отговорност. Защото учените му казваха, че трябва да има нов локдаун, но той все отлагаше. И вместо през септември го въведе в края на октомври. Това, както каза Къмингс - и не само той, а и много епидемиолози - струваше живота на десетки хиляди хора.

Доминик Къмингс дори директно заяви, че министър-председателят не е годен за поста си...

Да, каза го. Това беше един от най-изумителните пасажи в 7-часовите му нападки срещу недостатъците на британската система. Той самият каза, че като висш съветник не е знаел какво прави и че не би трябвало да бъде на тази длъжност. И тогава продължи с прозрението, че с британската политическа система нещо не е наред. Защото във вота през 2019 година хората са били изправени пред безнадежден избор между Борис Джонсън, начело на популистката десница, и Джеръми Корбин от крайната левица.

Доминик Къмингс беше изключително критичен към министъра на здравеопазването Мат Ханкок, за когото посочи, че има поне 15-20 напълно основателни причини да бъде уволнен...

Основната мишена на критиките на Къмингс е Борис Джонсън, защото той беше скептично насторен по отношение на локдауните. Срещу Мат Ханкок обаче критиките също са сериозни, защото, както каза Къмингс, той е уверявал други членове на кабинета, че се полагат грижи за възрастните хора в домовете за социални грижи, че тестването е под контрол, че хоспитализираните с КОВИД-19 получават необходимото лечение. Но всичко това се оказа невярно.

Има сериозни призиви за обществено разследване на поведението на правителството при избухването на пандемията и то сигурно ще бъде проведено. Как смятате, че ще се развие тази шекспирова драма, ако мога да си послужа с вашата терминология? Ще се стигне ли до сценарий "Много шум за нищо"?

Като казах шекспирова пиеса имах предвид близките отношения между Борис Джонсън и Доминик Къмингс - гениалния съветник зад великия крал. И сега този гениален съветник излиза да изобличи краля и да му забие нож в гърба. А дали ще излезе "много шум за нищо" - не знам. Това е краткият отговор. Но всичко зависи от три неща. Първото е с какви доказателства разполага Къмингс. Ще представи ли имейли или други документи, с които да обоснове обвиненията си.

Второ - зависи какво ще стане по-нататък. Ако управлението на кризата, имунизирането на британците върви добре, ако се излезе от локдауните и ако икономиката бележи ръст, тогава дали наистина хората ще ги е грижа какво се е случило и какви ужасни грешки са били допуснати в началото? Вероятно не! И третото - трудно предвидимо нещо - е реакцията на семействата на онези жертви на КОВИД-19, за чиято смърт се твърди, че е могла да бъде избегната. Те са много разстроени и трудно биха приели безкрайно продължаващо разследване, ако изобщо започне такова до началото на идната година.

Ако се върнем съвсем малко назад в събитията, не смятате ли, че в крайна сметка беше неизбежно пътищата на Джонсън и Къмингс да се разделят, защото Борис Джонсън е типичен опортюнист, а пък Доминик Къмингс е зловреден идеалист, ако мога така да се изразя, и премиерът няма повече нужда от Къмингс. Защото Къмингс смяташе, че Джонсън може да бъде неговата ракета носител за реализиране на проектите му, включително Брекзит и разбиване на държавната администрация, но пък Джонсън, след постигане на неговата цел да стане премиер, вече има други планове.

Това е много интересно настина. Един от големите въпроси в британската политика е кой кого използва. Дали Борис Джонсън използва Доминик Къмингс, за да се изкачи на върха на британската политика, или Къмингс използва Джонсън, за да постигне Брекзит и реализацията на други проекти, в които той страстно вярва като човек на идеите? Предполагам, че никога няма да научим. Може би и двете твърдения са верни.

Мисля обаче, че едно от най-интересните неща, които каза Къмингс, беше, че премиерът е човек, който обича хаоса и няма нищо против объркването в правителството: "Знаеш ли, мога да въведа ред вместо теб, но ти май предпочиташ хаоса". Мисля, че тази раздяла беше неизбежна, защото двамата са много различни. Джонсън е политик, шоумен, човекът, който блести на сцената. Докато Къмингс е човекът зад кулисите, който пише сценария, наглася осветлението и всичко останало. А, както сме виждали в други страни и в други времена, фронтменът и поддържащият персонал често влизат в конфликт.

Критики към правителството има много, но премиерът и министрите винаги ги отхвърлят с твърдения, че те винаги са прави и правят всичко възможно най-добре. В някаква степен те изглеждат напълно недосегаеми. Това не е ли тревожно?

Това е страна, която е дълбоко поляризирана. Половината подкрепя Добрия стар Борис и каквото и да се случи, нищо не е в състояние да промени мнението им. Другата половина пък се чуди как не е ясно за всеки, че Джонсън е опасен, некомпетентен и негоден за премиерския пост, както казва Доминик Къмингс. И всяка от тези половини много се дразни от другата. Това просто е състоянието, в което се намира Обединеното кралство в момента.