Странно нещо са моралните паник атаки, които парализират западната публична култура и я превръщат в територия на истерия и цензура. Какво драматично и сюрреалистично разместване на пластове и представи.
Ето, в момента по кината в България върви новият филм на Уди Алън „Фестивалът на Рифкин“, а в книжарниците свободно се продават мемоарите му „Само да вметна“. Няма протестъри, гневни феминистки, опити за бойкоти и очерняща медийна кампания.
А това е филмът, който той не успя да направи в САЩ след като мегакорпорацията „Амазон“ едностранно развали сделката си с него и книгата, която за малко изобщо нямаше да излезе след като първоначалният американски издател се отказа от нея под натиск от собствените си протестиращи служители и разнообразни заплахи за бойкот.
В крайна сметка Уди успя да снима в Испания, а по-малко издателство все пак пусна неговата автобиография в Америка, но бе медийно окаляно за това. На страниците легендарният режисьор, актьор, комик и сценарист в детайли обяснява контекста и всичко свързано със скандала, който доведе до мракобесното му „отменяне“ и опит за артистично и морално „заличаване“ в собствената му родина.
Още през 1992-а тогавашната му партньорка Миа Фароу и седемгодишната им осиновена дъщеря Дилън обвиняват Алън, че е блудствал с детето. Той отрича, а след обширно разследване всички въвлечени компетентни институции, власти и агенции обявяват, че няма никакви доказателства за каквото и да е посегателство от страна на Уди Алън срещу седемгодишната му доведена дъщеря.
Той детайлно описва как цялото нещо е „пълна измислица“ и акт на отмъщение, замислен от Миа Фароу, която е промила мозъка на малката Дилън. Аргумент, който се протвърждава и от професионалното становище на клиника за деца, жертви на сексуален тормоз, занимавала се със случая и провела разговори с момичето.
Скандалът приключва, а Алън включва някои елементи от бруталната раздяла с Фароу и последвалите публични драми в острия си сатиричен шедьовър „Да разнищим Хари“ в края на 90-те години на миналия век.
Но 20 години по-късно, вече порасналата Дилън повтори обвинението, отново подкрепена от Фароу, вече в психопатичната и патологична публична среда на #MeToo. „Ракошен таймиг“, биха казали някои цинични наблюдатели на културните войни в западната цивилизация.
Това беше достатъчно Уди Алън да бъде обявен за виновен в „съда“ на медиите и холивудските си колеги. Без нито едно ново доказателство или свидетелство, той бе очернен за случай, който приключва преди близо 30 години след професионално разследване, обхванало прокуратура, полиция, психиатрична клиника и социална служба в няколо щата.
Но в епохата на #MeToo и дигиталните линч тълпи в социалните медии, подробности като факти и доказателства минават на заден план. Чувствата, усещанията и политическият климат оформят доминиращия публичен разказ и разговор.
И така Уди стана парий и персона нон грата в страната и средата, която го обожаваше. Актьори и актриси, които е превърнал в звезди които са се състезавали да ги режисира, се отрекоха от него и изразиха съжаление, че са участвали във филмите му. Медиите забравиха за преклонението си към чувството му за хумор и интелектуалните удоволствия в класики като „Ани Хол“, „Манхатън“, „Хана и нейните сестри", „Пурпурната роза от Кайро“ и десетки други...
Вместо това изляха килограми кално мастило в злобни и инфантилни атаки срещу автобиографията и последните му няколко филма. Някога престижни издания публикуваха детинско-клюкарско-интригантски пасквили със заглавия като „Ние прочетохме книгата на Уди Алън, за да не се налага вие да го правите“.
Колко лесно е една кариера, градена вече повече от 60 години, да бъде зачеркната и затрита. Всеки публичен разговор за Алън в САЩ в момента минава основно през претопленото обвинение на Фароу и Дилън, през вече критично интерпретираните му връзки с актриси и случайни жени. Коментатори съвсем неиронично правят нелепа художествена преоценка на прочутите му произведения, в светлината и според правилата на #MeToo инквизицията.
В страната на свободното слово, гарантирано от първата поправка към конституцията, фигура като Уди Алън едва успя да издаде автобиография и трябваше да ходи до друг континент, за да снима филм.
Сигналът е и към всички останали. Щом тази система успя да причини това на Уди Алън, който беше буквално боготворен от либералните елити и сам е осмивал омразната им консервативна Америка, отвъд космополитните крайбрежни метрополиси, какво остава другите.
Имат ли някакъв шанс хора с дори малко различен ъгъл на мислене да публикуват книги, да рисуват картини, да пишат и да режисират? Корпоративно-културната деменция заплашва всички сфери на изразяване.
Правото да кажеш истината и с това да нараниш чувствата на новите господари на обществените отношения, трябва да се защитава. Иначе отиваме към фарсовите пейзажи в ранните шедьоври на Уди Алън „Вземи парите и бягай“ и „Банани“. Те са безумно забавни, но само на кино.
Високите температури през това лято дори в планинската Смолянска област бяха непоносими за родопчани, които са свикнали на прохлада. В най-горещите дни живакът стигна до 38 градуса, но след първия дъжд температурите в курорта Пампорово и високите части паднаха до 12-15 градуса. Има места, където средните температури се повишават, но и..
Аз съм един щастлив писател , казва за себе си Димо Райков, който в края на месеца ще навърши 70 години. Животът му е разпънат между две епохи – на социализма и на прехода: "Може би оттам тръгва и моето щастие. 35 години в единия начин на живот, коренно различен от другия, и 35 години в другия. Това са две епохи, взаимно мразещи се,..
Тя е актриса, режисьор, театрален педагог. Тя е Вероника Христова и въпреки че преодолява ежедневни прегради с инвалидната си количка, живее за мига и за споделените преживявания. В „Горещо сърце“ ви срещаме с още един човек от екипа на Дневния център за хора с епилепсия в София – човек, който провокира децата да се забавляват и да..
Значимостта на личностите от миналото за съвременните творци, е темата на "Нощен хоризонт" в разговор с п редседателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов . Заедно с нeго се връщаме назад във времето към важни и вдъхновяващи моменти за мястото и ролята на родните ни класици в днешния свят , влиянието им върху нашата..
"Може би преди три години започнах да пиша романа , паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга- "Петте кьошета" . "Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов , който..
Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София. На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се..
Павликени има своята нова спортна гордост. 77-годишната Надка Денчева смая всички и с майсторство и издръжливост спечели златния медал за ветерани на 50-ия национален мастърс турнир по тенис на маса в курортния комплекс "Албена". Бившата трактористка не се дава на младите , продължава да спортува, готви се за следващия си турнир и е запалена фенка..
Ще разговарям и ще направя всичко възможно Рейчъл Стоянов да не се отказва. Стили трябва да извърви своя път и да натрупа опит, тя направи първата..
Трявна предлага удоволствия и изкушения, които се простират далеч извън клишето на културния туризъм на малкия възрожденски град. Тук можете да..
Това е бизнес, който след 30 години работа ние осребряваме. Ние си взехме парите. В "Галъп" остава Първан Симеонов, той ми е като син. Първан..