Странно нещо са моралните паник атаки, които парализират западната публична култура и я превръщат в територия на истерия и цензура. Какво драматично и сюрреалистично разместване на пластове и представи.
Ето, в момента по кината в България върви новият филм на Уди Алън „Фестивалът на Рифкин“, а в книжарниците свободно се продават мемоарите му „Само да вметна“. Няма протестъри, гневни феминистки, опити за бойкоти и очерняща медийна кампания.
А това е филмът, който той не успя да направи в САЩ след като мегакорпорацията „Амазон“ едностранно развали сделката си с него и книгата, която за малко изобщо нямаше да излезе след като първоначалният американски издател се отказа от нея под натиск от собствените си протестиращи служители и разнообразни заплахи за бойкот.
В крайна сметка Уди успя да снима в Испания, а по-малко издателство все пак пусна неговата автобиография в Америка, но бе медийно окаляно за това. На страниците легендарният режисьор, актьор, комик и сценарист в детайли обяснява контекста и всичко свързано със скандала, който доведе до мракобесното му „отменяне“ и опит за артистично и морално „заличаване“ в собствената му родина.
Още през 1992-а тогавашната му партньорка Миа Фароу и седемгодишната им осиновена дъщеря Дилън обвиняват Алън, че е блудствал с детето. Той отрича, а след обширно разследване всички въвлечени компетентни институции, власти и агенции обявяват, че няма никакви доказателства за каквото и да е посегателство от страна на Уди Алън срещу седемгодишната му доведена дъщеря.
Той детайлно описва как цялото нещо е „пълна измислица“ и акт на отмъщение, замислен от Миа Фароу, която е промила мозъка на малката Дилън. Аргумент, който се протвърждава и от професионалното становище на клиника за деца, жертви на сексуален тормоз, занимавала се със случая и провела разговори с момичето.
Скандалът приключва, а Алън включва някои елементи от бруталната раздяла с Фароу и последвалите публични драми в острия си сатиричен шедьовър „Да разнищим Хари“ в края на 90-те години на миналия век.
Но 20 години по-късно, вече порасналата Дилън повтори обвинението, отново подкрепена от Фароу, вече в психопатичната и патологична публична среда на #MeToo. „Ракошен таймиг“, биха казали някои цинични наблюдатели на културните войни в западната цивилизация.
Това беше достатъчно Уди Алън да бъде обявен за виновен в „съда“ на медиите и холивудските си колеги. Без нито едно ново доказателство или свидетелство, той бе очернен за случай, който приключва преди близо 30 години след професионално разследване, обхванало прокуратура, полиция, психиатрична клиника и социална служба в няколо щата.
Но в епохата на #MeToo и дигиталните линч тълпи в социалните медии, подробности като факти и доказателства минават на заден план. Чувствата, усещанията и политическият климат оформят доминиращия публичен разказ и разговор.
И така Уди стана парий и персона нон грата в страната и средата, която го обожаваше. Актьори и актриси, които е превърнал в звезди които са се състезавали да ги режисира, се отрекоха от него и изразиха съжаление, че са участвали във филмите му. Медиите забравиха за преклонението си към чувството му за хумор и интелектуалните удоволствия в класики като „Ани Хол“, „Манхатън“, „Хана и нейните сестри", „Пурпурната роза от Кайро“ и десетки други...
Вместо това изляха килограми кално мастило в злобни и инфантилни атаки срещу автобиографията и последните му няколко филма. Някога престижни издания публикуваха детинско-клюкарско-интригантски пасквили със заглавия като „Ние прочетохме книгата на Уди Алън, за да не се налага вие да го правите“.
Колко лесно е една кариера, градена вече повече от 60 години, да бъде зачеркната и затрита. Всеки публичен разговор за Алън в САЩ в момента минава основно през претопленото обвинение на Фароу и Дилън, през вече критично интерпретираните му връзки с актриси и случайни жени. Коментатори съвсем неиронично правят нелепа художествена преоценка на прочутите му произведения, в светлината и според правилата на #MeToo инквизицията.
В страната на свободното слово, гарантирано от първата поправка към конституцията, фигура като Уди Алън едва успя да издаде автобиография и трябваше да ходи до друг континент, за да снима филм.
Сигналът е и към всички останали. Щом тази система успя да причини това на Уди Алън, който беше буквално боготворен от либералните елити и сам е осмивал омразната им консервативна Америка, отвъд космополитните крайбрежни метрополиси, какво остава другите.
Имат ли някакъв шанс хора с дори малко различен ъгъл на мислене да публикуват книги, да рисуват картини, да пишат и да режисират? Корпоративно-културната деменция заплашва всички сфери на изразяване.
Правото да кажеш истината и с това да нараниш чувствата на новите господари на обществените отношения, трябва да се защитава. Иначе отиваме към фарсовите пейзажи в ранните шедьоври на Уди Алън „Вземи парите и бягай“ и „Банани“. Те са безумно забавни, но само на кино.
Представете си стихията на природните бедствия – земетресения, наводнения, пожари... Представете си хаоса и отчаянието, когато светът около нас се руши. В тези мрачни часове, когато надеждата изглежда като далечен мираж, се появяват те - смелите доброволци със своята решителност и човечност. Те са там, където най-много са нужни, готови..
"След кончината на Стефан Данаилов, който е баща на моя син, имах едни личен момент, в който исках да направя нещо, но извън този личен момент, идеята ми да има паметник на Стефан е свързана с това, че в неговата фигура ние можем да намерим палитра от изкуство, политика, десетки роли в киното и в театъра , той беше част от Народното събрание,..
Вниманието след изборите за Европейски парламент беше насочено основно към новото разпределение на силите и до каква степен се очаква завой „надясно“. Но част от новите представители в законодателния орган на Европейския съюз с различни политически окраски заслужават специално внимание заради антисистемните си виждания, прямите си изказвания и..
Промени не могат да станат, ако хората не гласуват . Това е демокрацията, която имаме в България. Това каза в предаването "Хоризонт за вас" Антонина Дуриданова, която живее в САЩ, но всяка година се завръща в България. "Съветвам всички да гласуват. Да изберат платформата, която е най-добра за икономиката на страната", добави тя. Антония..
Тя се казва Светла Буюклийска и е цигуларка. 40 години работи в различни оркестри в Европа. Израства на улица "Търговска" във Враца, където е и музикалната школа, в която израства като музикант. "Имах огромното щастие да уча при преподавателя Борис Манчев, който беше концерт майстор на Врачанския оркестър. Той е ученик на най-известната българска..
Най-ценно е да бъдеш с хората, които обичаш, на място, което обичаш и да правиш, каквото обичаш. Така накратко може да се обобщи житейската философия на днешния ни гост в рубриката "Горещи сърца". Той се казва Венцислав Тотев, по образование ПР експерт, работил като учител и журналист, сега има собствен иновативен бизнес. Тотев е един от..
Палеографията е приложна наука, която изучава стари ръкописи. Улавя онези тънки моменти от мрачната средновековна атмосфера, в които кописти на светлината на свещ са преписвали старите текстове, за да множат знанията, вярата и да положат основата в красотата на писаното слово . Много старание и култивирани умения са отличавали тези..
Политическата криза се задълбочава и ситуацията в момента може да се опише като "свободно падане" . Това заяви пред БНР Елена Дариева, социологическа..
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че към днешна дата съставяне на правителство не е възможно. Утре Рая Назарян ще бъде предложена за председател за..
Отиване на нови предсрочни избори е напълно реалистичен вариант . Прогнозата направи пред БНР политологът доц. Петър Чолаков и добави: "Депутатите от..