Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Който контролира кабела, има потенциала да контролира и данните

Снимка: pexels.com/Brett Sayles

Интернет инфраструктурата под Средиземно море е толкова важна, колкото и газопроводите – това констатира анализ на бюрото на Европейския съвет за външна политика в Рим. Това се доказа и в началото на тази седмица, когато беше разкрито, че от 2012 г. до 2014 г. американската Агенция за национална сигурност е шпионирала европейски политици, включително германския канцлер Ангела Меркел, през интернет кабели. Въпреки че често остава на заден план, темата за дигиталната инфраструктура и борбата за надмощие в технологичния сектор в Европа между Съединените щати, Китай и Европейския съюз има отражение почти във всяка сфера на обществения живот. Това каза за БНР един от авторите на доклада – Артуро Варвели – ръководител на бюрото на Европейския съвет за външна политика в Рим.

Европейската икономика все повече ще разчита на дигиталната инфраструктура – тенденция, която беше ускорена и от пандемията от коронавирус. Зависимости в този сектор проправят път на повишения риск за чуждо икономическо или политическо влияние, загуба на дигитален суверенитет и ограничаване на възможността държави, компании и хора да решават сами дигиталното си съществуване. В този дух са заключенията на доклада, озаглавен „Европа рискува да загуби битката за дигиталната инфраструктура от САЩ и Китай” на бюрото на Европейския съвет за външна политика в Рим. Неговият ръководител Артуро Варвели обобщава основните изводи в него:

„Подводните интернет кабели са част от геополитическата технологична надпревара. Тези кабели са важни толкова, колкото и нефтопроводите и газопроводите, като например „Северен поток 2”. В нашия фокус е нарастващото геополитическо съперничество между САЩ и Китай в по-далечните съседи на Европа – в Близкия Изток и особено Африка. 97 процента от международната комуникация преминава през подводни кабели. Според някои изчисления общата дължина на тази мрежа е 900 000 километра, равняващи се на почти два пъти и половина разстоянието между Земята и Луната. За изграждането на тази инфраструктура се изисква модерен технологичен капацитет. В тази напревара Китай и САЩ имат различни подходи, но са изпреварили с голям темп ЕС, що се отнася до влияние и интернет инфраструктура, от която зависят различни държави. ЕС има амбицията и потенциала да стане дигитално независим, но му липсва всеобхватна стратегия за сектора в която отделните правителства да са основни играчи. ЕС трябва да налага стандарти в индустрията, да подпомага европейските телекомуникационни компании, да печели сделки в чужбина и да защитава интернет инфраструктурата срещу вреждебни сили. Така, ЕС ще допринесе за един истински дигитален суверенитет.”

Защо технологичната дейност на Китай в Средиземноморския регион е причина за притеснение в Европа? А носи ли тя все пак някакви позитиви?

„Китайската дейност, насочена към интернет инфраструктурата в Средиземноморието и Европа трябва да бъде особено обезпокоителна в политически и геополитически план. Интересно е, че много се тревожим от въпроса с 5G технологията, а в същото време същите данни, които преминават през нея, преминават и през подводните кабели. Регулаторните правомощия на ЕС за дигиталната инфраструктура не изпълниха потенциала си. А Пекин не играе по европейски правила. И докато китайски компании все повече установяват отношения с правителства и местни консорциуми, този – китайският подход, е вероятно да надделее. Който контролира кабела, има потенциала да контролира и данните. Друг момент в напрежението между Брюксел и Пекин е свързан с обвиненията в дъмпинг. Този въпрос е особено важен за китайската стратегия, защото така се деформира пазара. Ако от значение е единствено цената, европейски, а и други компании ще предпочетат по-евтиния вариант, като така ще осигурят на китайските компании, и оттам – на Пекин, конкурентно предимство. Ясно е, че проблемът е политически, тъй като по-евтините цени ще позволят на Китай да разшири присъствието си в Европа и не само. Геополитическите последици от китайските инвестиции в подводните кабели се усещат не само като амбициозни инфрструктурни проекти като известния „Кабел на мира”, който започва в Карачи, Пакистан, и се планира да свръшва във Франция, но и като връзки, които китайската мощна група в оптичните кабели има с китайската политическа и военна екосистема.”

За да се реши един проблем е важно да се анализират и причините да се стигне до статуквото, което в момента е неевропейски технологични компании, най-вече американски и все повече китайски, да разширяват дейността си на нашия континент и то безпрепятствено.

„Европа трябва да вземе под внимание факта, че подводните кабели са важна част от дигиталната й стратегия. Защото ЕС активно работи за определянето на по-силна политика за разработването на интернет инфраструктура и нейните геополитически последици. Но се изискват допълнителни стъпки, ако ЕС иска да оползотвори по-пълно влиянието си, да защити и насърчи интересите си в този сектор. Според мен е важно да се създаде един нов подход към изграждането и защитата на интернет инфраструктурата, като така Европа ще се погрижи за собствените си интереси и ще засили европейската икономика.”

През май Европейският парламент с голямо мнозинство замрази преговорите за Всеобхватното споразумение за инвестиции между Брюксел и Пекин, докато са в сила санкциите от страна на Китай срещу евродепутати и европейски учени. Те бяха наложени като ответна мярка на европейските санкции заради нарушения на правата на човека срещу мюсюлмански етнически малцинства в провинция Синдзян.

Какви стъпки предприема Европейският съюз, за да се предпази от злоупотреби от чужди играчи в технологичния сектор и какво още трябва да направи, за да подсигури дигиталната си инфраструктура, според ръководителя на бюрото на Европейския съвет за външна политика в Рим Артуро Варвели:

„Има много дейности, които Европа би могла да задейства, за да има стратегия в сектора за подводните кабели. Първата е да се изработят общи европейски цели, насоки и директиви за консорциумите, лицензите и новата дигитална инфраструктура, защото ЕС има силата да установи референтен критерий по въпроси като широколентови услуги и диверсифицирането на пътищата за връзка. ЕК може да направи препоръки по този въпрос, както и да предупреди страните членки да не участват в проекти, включващи компании, които могат да представляват заплаха за европейските интереси. Второто важно нещо е да се подкрепят паневропейските консорциуми чрез европейски проекти. ЕК трябва да определи няколко важни проекта, чиято цел би била да диверсифицира маршрутите на кабелната мрежа и да увеличи европейския капацитет за мобилни широколентови комуникации. Третият момент е да се насърчи търсенето на дипломатическо решение за спорове в Източносредиземноморската изключителна икономическа зона. Това е важно за диверсифицирането на маршрутите на подводните кабели. Може да се издаде препоръка към страните членки да не възпрепятстват строителството и поддръжката на подводни кабели в тяхната зона. Четвъртият етап е да се защитава сигурността на интернет инфраструктурата и данните на потребителите. Защитата на дигиталната инфрструктура трябва да е за ЕС геополитически приоритет. Трябва да се окуражават страните членки, които са в НАТО да разположат военно присъствие на места, където атаки срещу интернет инфраструктурата са вероятни. И не на последно място, много е важно да се подобри интернет инфраструктурата в Африка. ЕС може да засили партньорството си с Африканския съюз, за да подобри икономическите отношения между страните членки в Африка, като подсигури, че стабилната интернет инфраструктура  е част от по-широко евро-афро сътрудничетво. Смятам, че създаването на регионална мрежа, която да свърже всички държави, ще подпомогне засилването на интернет търговията и други интернет икономически дейности, което ще е в обща подкрепа за икономическата интеграция на Африка.”


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Обвинена в шпионаж във Великобритания българка не знаела истинската цел на операциите

33-годишната Катрин Иванова, част от българската шпионска клетка, действаща във Великобритания, отрече да е знаела, че събраната от нея информация ще бъде изпратена на Русия, научиха съдебните заседатели след приключилия пореден ден от процеса в Централния наказатален съд в Лондон.    Катрин Иванова и оше петима български граждани са обвинена в шпионаж в..

публикувано на 25.01.25 в 00:48

Започна нов сондаж за природен газ в кипърската изключителна икономическа зона

Енергийното развитие в Източното Средиземноморие навлиза в критичен етап. Нов сондаж за природен газ започна днес в кипърската изключителна икономическа зона, в потенциално най-голямото поле в региона. Обявено бе, че разработването на кипърските находища ще се ускори с предстоящото подписване на две важни споразумения между Кипър и Египет...

публикувано на 24.01.25 в 22:44
Бурята

Вилнеещата над Британските острови буря "Ейоуин" взе една жертва

Бурята "Ейоуин", която вилнее над Британските острови, взе жертва, след като паднало дърво уби мъж в колата му. На много места в Република Ирландия и Обединеното кралство са нанесени тежки материални щети. Бурята "Ейоуин" връхлетя Британските острови с ураганни ветрове Ирландската полиция потвърди, че мъж е загинал, след като повалено от..

публикувано на 24.01.25 в 22:36

Гърция залови голяма пратка кокаин на пристанището в Солун

Гърция хвана голяма пратка кокаин на пристанището в Солун. Заловеният кокаин е на стойност над един милион евро, съобщават от бреговата охрана. Пристанищните власти не са работили по предварителна информация. При рутинна проверка на пратка с банани от Еквадор за пристанище Солун са открити 29 кг кокаин в хладилната камера на един от..

публикувано на 24.01.25 в 22:30

ПП иска изслушване на енергийния министър за връщането на Владимир Малинов за шеф на "Булгартрансгаз"

От "Продължаваме Промяната" поискаха спешно изслушване в парламента следващата сряда на енергийния министър Жечо Станков   заради "незаконното", според тях, назначаване на доскорошния служебен енергиен министър Владимир Малинов като изпълнителен директор на "Булгартрансгаз" до провеждането на конкурс, съобщават от пресцентъра на партията...

публикувано на 24.01.25 в 22:25
Доналд Тръмп и Владимир Путин

Путин: Трябва да се срещна с Тръмп, за да обсъдим Украйна и енергийните цени

Руският президент Владимир Путин заяви, че той и Доналд Тръмп трябва да се срещнат, за да обсъдят войната в Украйна и цените на енергията, въпроси, които президентът на САЩ подчерта през първите пет дни от новата си администрация, съобщава Ройтерс, цитирайки негово изказване пред руската държавна телевизия. Путин каза обаче, че не може да..

публикувано на 24.01.25 в 21:50
Даниела Гилбоа

Момиче с българско потекло е сред заложниците, които утре ще бъдат освободени от "Хамас"

Утре палестинската групировка "Хамас" ще освободи момиче с българско потекло, държано като заложник от 7-и октомври 2023 г.   Това съобщи в профила си във "Фейсбук" Александър Оскар - председател на Организацията на евреите в България "Шалом". Става въпроса за 20-годишната Даниела Гилбоа. Заедно с нея ще бъдат освободени още три жени...

публикувано на 24.01.25 в 21:28