Кои са съвременните даровити деца?

„Има много разисквания каква роля играе природата и каква – средата. Някои спорят, че стимулът и насърчаването са всичко. Че е необходимо единствено да се натрупа огромна практика в сферата – да се започне рано и да се работи упорито, и така ще станеш много талантлив. Не съм съгласна с това виждане. Мисля, че е налице ясна биологическа основа при надарените деца. Едно от доказателствата за това е, че се виждат много нетипични признаци за високи способности в тези деца, много преди те да имат възможността да започнат да тренират активно – на една-две годинки. Това предполага вроденост. Не отричам обаче значението на усърдната работа. Никой не става велик без много усилия.”

Истинското шахматно дете-чудо на този век до момента обаче е норвежецът Магнус Карлсен, който e вторият най-млад гросмайстор в историята – такъв става когато е на 13 години и 4 месеца през 2003 г. И с доза чувство за хумор може да се каже, че още тогава той мисли с ходове напред до злочестата 2020 г.:

„Надявам се да стана световен шампион. Това трябва да стане преди 2020 г.”, споделя той тогава.

Така и става – още през 2015 г. Магнус Карлсен е вече световен шампион в трите категории – класически, бърз и блиц шахмат. Това свое постижение той повтори и през 2019 г. И освен, че е гениален шахматист той е харесван и заради чувството си за хумор, като така се превръща в доказателство, че на надарените не им липсват социални умения:

„Не съм от хората, които имат идоли. Уважам постиженията, а не самите личности. В този ред на мисли бих казал, че любимият ми играч от миналато съм аз отпреди три-четири години.”

Пример за вундеркинд, който се е развил благодарение на усилията на родителите е Бела Девяткина от Москва, която на 6-годишна възраст чете и говори на 8 езика – руски, английски, испански, френски, италиански, немски, мандарин и арабски. Майката на Бела – Юлия, започва да й говори на руски и на английски веднага след раждането й и постепенно, използвайки метода на американския учен Глен Доман, я научава и на френски:

„С Бела започнахме само с два езика. Исках да владее свободно руски и английски. Когато се роди не мислех за осем езика. На втория ден от нейния живот започнах да й говоря на английски. В началото сесиите бяха по около 15 минути, но постепенно ставаха по-дълги. Когато беше на 1 месец сменях езиците през ден. Когато стана на 10 месеца беше очевидно, че разбира и руския и английския на еднакво ниво – реагираше на лесните послания – пляскай, махай, вдигни ръце. Говоря малко френски и реших, че ще е добра идея да добавя в програмата й френски. Успехът дойде мигновенно. Когато Бела за първи път ме чу да говоря френски се развълнува много, започна да се радва и да подскача от радост. Мисля, че й харесваха звуците на новия език, както и факта, че е нещо ново.”

След като научава руски, английски и френски Бела проявява ентусиазъм да учи още езици. Особено й харесват пословиците. И дава примери на всеки език, които знае. 8-годишната Бела Девяткина в момента учи и гръцки.

Едно от музикалните деца-чудо пък е джаз пианистът Джоуи Алекзандър, роден през 2003 г., който преди да навърши 10 години издава първия си албум, на 11-годишна възраст е номиниран за „Грами“, а втория си албум издава, когато е на 13.

„Благодарен съм, това е всичко. Не мисля, че съм гений. Благодарен съм за дарбата, която Бог ми е дал – да свиря музиката, която обичам.“

„Ако се опитам да седна и да си мисля „сега трябва да се вдъхновя“ – не се получава. Но когато не мисля за това – когато си почивам, обикалям в градината, преди да заспя, точно преди да се събудя или дори докато сънувам – тогава идва прекрасното вдъхновение. Понякога си мисля, че ако имах брада и бях стара и дебела хората може би щяха да ме приемат по-насериозно.“

Не липсват обаче и примери, че дарбата и големите очаквания от страна на околните могат да носят несгоди. Музикалното дете чудо Брендън Бремър, който завършва гимназия и влиза в колеж, когато е на 10 години и има коефициент на интелигентност 160 споделя в интервю, че „американското общество изисква съвършенство”. През март 2005 г., на 14-годишна възраст се самоубива, прострелвайки се в главата.

Не бива да се пренебрегва и фактът, че социалното положение и финансовите възможности, които осигуряват достъп до образование и подкрепа превръщат надарените деца в деца-чудо. Неоспоримо е, че ако дете с изключителен талант се роди в семейство, което няма възможност да го подпомогне или в общество, което не признава или не насърчава дарбата – то ще остане незабелязано. Сред дългия списък фактори, за да се превърне даровитото дете в дете-чудо психилозите Дейвид Хенри Фелдман и Лин Голдсмит включват финасовата подкрепа от семейството и нуждата поне единият родител да се отдаде почти изцяло на развитието на детето.