Детство в балонче: убийствените шеги в комиксите

Помните ли миналото, изпълнено с комикси, анимации и героични игрални филми? С маски, плащове, шлемове, костюми и каквото още имахме под ръка, за да спасим света? Ако сте забравили, ще ви върнем към златната ера на супергероите със Здравко Генов.

Сам Здравко се определя като „върл фен на комикси, видеоигри, екшън фигурки и всякаква друга гийкщина. Навремето държах световния рекорд на „Гинес“ за най-голяма Батман колекция… Понастоящем превеждам комиксите на Marvel, издавани на български”.

Здравко Генов обаче е много повече от лаконичното описание, което може да се побере в балонче от комиксова страница. За да си спомним супермоментите, когато за първи път искахме да летим, да притежаваме неописуеми качества и да размажем лошите или пък тайно да им симпатизираме, за детството, което се събира в балонче от комикс, балонче от дъвка, сапунено балонче и още много други хвърковати балончета, „Изотопия” превърна Здравко в свой водач из света на комиксите и обяви родния му Пловдив по тъмно за нов Готъм Сити. И сме повече от сигурни, че не сбъркахме!

Любов от първо разглеждане

Здравко потъва в света на комиксите в момент, в който дори не може да срича. Отговорен за това е по-големият му брат, който също е запален по разказите в картинки. Но не само: „При мен стана точно това, което маркетинговите гении в САЩ целят, за да запалят децата. По едно и също време имаше филми, анимации, играчки и комикси, така че всичките неща се изсипаха горе-долу по едно и също време и ми грабнаха интереса едновременно от много различни страни”.

В началото е Батман, който става и остава любимец №1 на Здравко завинаги. „Тогава друго не ми беше познато. Батман беше единственото достъпно вкъщи чрез няколкото комикса, които бяха излизали по онова време, анимацията, която се въртеше по Националната телевизия, филмите, които имаше на видеокасети. Като дете без кабелна – Батман беше единственият супергерой, до който имах досег”.

Спайдърмен, Супермен и компания влетяват в живота на Здравко по-късно, но са белязани от влиянието на Черния рицар. „Когато съм виждал други герои като например Върколака от Х-Men, не съм запомнил името на героя, а го наричах Жълтия Батман с ноктите. Асоциирах целия жанр с него”.

Батманизацията при Здравко върви с пълна сила. Последната ѝ следа е факт от няколко дни. На книжния пазар на български вече е достъпен преводът му на „Батман: Убийствена шега”, един от най-култовите комикси за Черния рицар в последните 30 години. История не толкова за Батман, колкото за Жокера: „Цялата идея се върти около това как един лош ден в живота на човек може да опропасти всичко и да промени цялото му бъдеще. История, която иска да покаже ясния паралел между това как един лош ден в живота на Батман е променил него и как един лош ден в живота на Жокера го е превърнал в злодей”, обяснява Здравко и споделя скромно за своя последен превод: „за мен това е огромна радост”.

Така преводачът на Marvel комикси вече превежда и думите на героите от DC Comics, сред които и тези на любимеца със свръхразвит интелект и физика. Здравко обаче не е фен на конкуриращи се марки, а на добрите истории и добре създадените герои.

Като тези в „Убийствена шега”. Той служи за вдъхновение на Тим Бъртън при заснемането на филма „Батман” от 1989-а с участието на Майкъл Кийтън (като Батман) и Джак Никълсън (в ролята на Жокера). За Здравко именно Кийтън е най-добрият Батман, а филмът е сред любимите му екранизации. Комиксът, който е превел последно, пък е сред любимите на Бъртън: „Обичам „Убийствена шега”... любим ми е. Първият комикс, който някога обикнах”. А за да е всичко още по-емоционално обвързано и неслучайно – Жокера е сред най-любимите комиксови злодеи на Здравко.

Убийствените шеги на индустрия за милиарди

И „Батман” от 89-а, и „Жокера”, излязъл на екран точно 30 години по-късно, са по-специални филми. Има наистина тънка линия между големите ленти, съживили на екран стойностните комиксови истории, и тежката маркетинг машина за продажби: „При супергеройските филми тази граница като че ли е размита. Не е задължително такъв филм да е насочен към детска аудитория, но това не би спряло компаниите за играчки, ресторантите за бързо хранене и т. н. да правят продукти, насочени към аудитория, която всъщност не е редно да гледа филма било заради насилието в него или сложността на сюжета”. Но това за Здравко е и „наложително зло”, защото без пари от мърчандайз няма да има пари и за кино.

„Хубавото на много комиксови герои е, че могат да бъдат интерпретирани по толкова различни начини, че с тях да се разкаже история, която не би могла да се причисли към супергеройските, а да е житейска, човешка драма”, убеден е Здравко.

За него комиксите, като много други изкуства, могат да ни изключат от ежедневието и реалния свят, но и да послужат за опора в трудни моменти. „Стан Лий, създателят на голяма част от героите на Marvel, много често е споделял, че когато Спайдърмен се е появил за първи път, много читатели са му писали писма как неговите гимназиални премеждия редом със супергеройските му подвизи са им помогнали да преодолеят трудни моменти в своите собствени животи. Така че комиксите служат много добре и за двете неща – да ни откъснат от реалния свят и за момент да изключим, а същевременно чрез малко по-различен подтекст да ни подскажат по какъв път е редно да поемем в дадена ситуация от ежедневието”, разказва Здравко.

1 рисунка vs. 1000 думи

Затова той посяга към всякакви разкази в картинки и ни припомня, че графичните новели могат да пресъздадат изключително умело различни истории. „Абсолютно всичко може да се каже с картинка. Древна китайска поговорка гласи, че една рисунка има стойността на хиляда думи. Наскоро слушах интервю с родния художник на комикси Тодор Христов, който споделя точно това – че не бива читателите да се третират като глупаци. Ако нещо може да се покаже с картина – било то емоцията на героя, било то действие, не е задължително да се обяснява с думи. Всъщност най-ранните комикси – пещерните рисунки, не използват думи”.

А когато по-малко от 1000 думи не казват нищо...

90-арското детство на Здравко прави така, че Костенурките Нинджа пропяват на френски в дома му. Основната музикална тема от анимационния сериал малкият Здравко си тананика на „развален” френски пред телевизора. Обичта към зелените герои датира от времето на голямата Батман любов. „Не мога да опиша какъв голям шок беше за мен, когато години по-късно осъзнах, че те не са френско творение, а просто ние сме се запознали с тях чрез превода от френски. Но до ден днешен френската версия на началната песен си остава за мен истинската версия!”, спомня си Здравко с усмивка.

Батман завинаги

И понеже Черния рицар наистина е любов от първо до последно прочитане и препрочитане, на 18 Здравко става рекордьор на „Гинес” за най-голяма колекция с предмети, посветени на Батман. Тогава са повече от 1000. Днес това, което приятелите му някога наричали „езически олтар”, продължава да е завидна сбирка. Все така се развива и обогатява, но с умерено темпо, основно заради ограниченото пространство вкъщи. Днес артикулите са по-достъпни като цена, по-лесни са и поръчките от чужбина. През годините обаче Здравко е успял да събере повечето от предметите, за които е мечтал като малък, с изключение на истински батмобил или костюм на супергероя, ползван в някой от филмите.

Сред най-скъпите за Здравко придобивки е първата фигурка на Батман, която има от коледните празници през 1996-а. Тя е от филма „Батман завинаги”, излязъл по екраните година по-рано. Въпреки че вече не е в идеално състояние, все още е здрава.

Учудващо или не, не открихме снимка на Здравко като косплейър аматьор в кожата на Батман. Бил е Оби-Уан Кеноби, Индиана Джоунс, както и два-три Пауър Рейнджъра. Не се занимава с косплей професионално. Казва, че е с две леви ръце и не може да си шие костюмите сам. Ранните опити са с подръчни материали. Например превъплъщението в Жокера, което става факт благодарение на случайно попаднал лилав шлифер, зелена риза и малко грим. По сходен начин Здравко наподобява и Индиана Джоунс. Последните костюми обаче са доста по-пипнати и са плод на чиста фенска рейнджърска любов. „Това са костюми, които са адски интересни за мен, защото всяка година се прави нова интерпретация на героите. От гледна точка на дизайна те са произведение на изкуството за този жанр. Когато имаше възможност да се сдобия с шлемове на герои от сериала на доста по-достъпна цена, отколкото съм могъл преди това, си казах, че би било грехота това да не прерасне в цял костюм”. Здравко изпитва огромно уважение към косплейърите у нас, но това определено не е първата му страст, а само още един начин да покаже любовта си към света на комиксите.

А тя може да се опише в един-единствен комиксов панел: „Просто си представете малко момченце, който гледа маскиран герой с наметало на телевизора или на страниците, и е усмихнато до уши”.

Какво остава неизменно от онези сладки години пред телевизора и комиксите в живота на преводача и преподавател Здравко Генов сега? „Общо взето всичко, защото тази любов, която комиксите са породили у мен и към анимацията, киното, рисуването и всичко останало, си е останала с мен до днес. До такава степен, че просто се опитвам да асоциирам всичко, с което се занимавам, по някакъв начин с това. Писах дипломна работа в университета, която беше свързана с комиксите, от там се породи курсът, който в момента преподавам (посветен на превода на комикси – бел. ред.), от него се започна с професионалната насоченост, с преводите. Нестихващата любов към това изкуство е неизменна част от мен още оттогава.”

Тънкостите на думите в балонче

„Комиксите представят много специфични проблеми, които се срещат в някои други преводи като например писането на субтитри, където имаме ограничение от гледна точка на мястото, но пък имат и много други свои специфични проблеми. Определено един от най-големите проблеми, които срещам като преводач, е точно ограниченото място, с което разполагаме на страницата. Имаме думички на английски, които са от две-три букви, а на български може да са от пет-шест”, разказва Здравко и ни разкрива детайли от кухнята на занаята. В такива случаи се разчита или на уменията на графичните дизайнери, или репликите се пренаписват така, че контекстуалният смисъл да се запази, но българският текст да се побере в обозначеното пространство.

Друга специфична трудност се среща в супергеройския жанр. Става дума за превода на имената, който поражда много спорове. Трябва да се съобразят съществуващите вече преводи, уточнява Здравко. Важна е играта на думи, както и развитието на героя в издадените и предстоящи за издаване броеве. Следи се един герой да има сходно звучене в различните броеве, особено ако е създаден от един сценарист.

Българската следа

Здравко е щастлив, че е имал досег и с оригиналната култова „Дъга”, и с по-късната ѝ версия около 2003 г. Според него огромна част от българските комикси са доста качествени, но заради това че не са толкова добре познати, колкото западните, получават по-малко внимание. Откроява поредицата „Джак Еридън” на Константин Витков - Титис, която излиза и в момента, както и научнофантастичната манга „БИОН” на Сатанасов. Спомня си с радост за класики от старата „Дъга” като „Момиченцето от Земята”, „Справедливите”, „Добромир”, за рисунките на Ивайло Иванчев, които са част и от списание „Фют”. „Не мисля, че съм чел много български неща, които да не са ми допаднали поне до известна степен”, казва Здравко и споделя кой е любимият му български детски комикс: „От 2000-2002 година, „Смоби”, който за мое огромно съжаление не излизаше много дълго и историята остана недовършена”.

Изотопското обяснение в любов към комиксите обаче си е цяло-целеничко! Можете да го чуете в звуковия файл.

Снимки: личен архив на Здравко Генов, https://artline-store.net/, https://bg-bg.facebook.com/spisaniedyga