Тодорова призова българската държава да се ангажира, като отчете спецификата на конкретната общност зад граница в Западните покрайнини, вместо политиците само да се прегръщат пред камерите.
„Трябва да се прави сериозен анализ не само със съветници на министри, на президенти, на премиери. Трябва да има анализ на ситуацията не само отпреди 30 години, от разпадането на бивша Югославия. Анализ за състоянието на Западните покрайнини и какво иска да направи България за тези хора, за да не остане този район празен“, изтъкна Тодорова в предаването „Преди всички“.
При писането на една от последните си книги - „Посланията на оброчищата“, Зденка Тодорова е минала през села, които са почти празни, „с трева до пояс, няма животни, няма хора, празни къщи, залостени врати“.
Днес тя ще представи най-новата си, девета книга - „Към Цариброд и за него“.За България Цариброд винаги е имал особено значение, подчерта Зденка Тодорова.
След Освобождението до Ньойския договор Цариброд е бил типичен малък възрожденски град на границата, който е разполагал с голям културно-просветен елит, обясни авторката. Отличително за Цариброд е било и това, че в града е имало много художници.
Осем знакови българи тръгват с мисия към Цариброд, разказва в книгата си Тодорова.
„Иван Вазов по време на Сръбско-българската война тръгва с файтон от София до Пирот. Преспива в Цариброд и там написва първия куплет от стихотворението „Новото гробище над Сливница“ и го чете пред княз Батенберг и министъра на войната Никифоров в гостилницата на пиротски търговец, който се преселва след Берлинския конгрес в Цариброд. Мисията му е да опише и да види на място как изглеждат военните действия тогава.“
Алеко Константинов, който е основоположник на туристическото движение и в Цариброд, също потегля със 100 души от София към Цариброд.
„През едни дерета, по ждрелото на река Ерма до Погановския манастир, описва това събитие в чудесния си пътепис „Какво? Швейцария ли?“ Същата година – 1893-а, отива с влак до Цариброд на събор. Описва как пътуват с говежди вагони до Цариброд.“
Зденка Тодорова описва как през 1905 г. Петър Дънов е лекувал българския офицер Иларионов в Цариброд. Учителят е посетил града повторно по покана на царибродчани и е изнесъл беседа в читалището.
Сред останалите фигури, оставили следа в историята на Цариброд, са Петър Димков, лекувал войници от холера и художникът Георги Машев от Пазарджик, изпратен да води обучение по рисуване.
Зденка Тодорова е имала натрупана много информация за Цариброд като кръстопът между Сърбия и България, между Изтока и Запада. Като пишещ човек използвала изолацията по време на пандемията, за да обработи събраното.
Тя определи описа Цариброд по време на пандемията като напълно замрял град, откъснат от България.Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Как се раждат и умират културните феномени? Феномени ли са или просто продукти като наскоро загиналото легендарно ICQ? На 28 години платформата за съобщения, която някога ползвахме активно, официално умря. Разработчици се опитаха да реанимират месинджъра като предложиха на хората регистрация на старите акаунти на неофициален сървър, но..
Българската история е тема, която ни е близка и винаги ни вълнува. В "Нощен хоризонт" говорим за историята като урок и поука за днешния ден , в разговор с интересни събеседници и техните гледни точки. В един увлекателен и документално истинен разговор, писателката Павлина Павлова ни пренася в славното минало на България и разкрива нови и..
"През последните години брейкът стана доста масов затова и хората, които ръководят Олимпийските игри решиха да го включат в програмат, за да може повече млади хора да се включат. Брейкът винаги е бил атрактивен, интересен и неограничен. Може би това е една от причините тези хора от Международния олимпийски комитет да решат да го включат."..
До 11 август светът ще е Олимпиада и вниманието на всички ще е насочено към новите върхове на човешкия стремеж за по-бързо, по-силно, по-точно. Русе има своята олимпийска история и тя е украсена със злато, сребро и бронз, донесени през годините от кануистът Иван Бурчин, скачачът Христо Марков, стрелецът Таню Киряков и борците Валентин..
Нидерландец, живеещ от десетина години във Велико Търново , колекционира български килими и мечтае да създаде Национален музей на българското килимарство . Якоб ван Бейлен има 850 старинни български килима от 18-и до 20-и век. За него казват, че е к олекционерът с най-много килими в света , определят го и за по-българин от българите,..
В момента и чак до сепември Пирин е най - посещаваната планина, предупреждава Георги Икономов. " Местата, които са най-натоварени в Пирин през лятото, това са заслон "Спано поле" и "Тевно езеро" . "Тевно езеро" е много мистично място, посочва Икономов и обяснява, че до него може да се стигне по различни маршрути. "Хората в планината..
"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..
Шансовете за съставяне на правителство са малки, но в политиката винаги има такива. Това обясни пред БНР социологът Андрей Райчев преди връчването на..
ИТН са шоумени и това, което планират да изнесат, е шоу. Такъв коментар направи пред БНР политологът Христо Панчугов, след като партията на Слави..
Така рекламираният влак София – Бургас пътува 5.55 минути. Според разписанието на БДЖ от 1973-74 г. същият влак по същия маршрут се е движел за 4.40..
Ясно