„Танцови маниаци“ на фестивала "Антистатик"

Симона Дяконеску е хореограф и филмов творец, работи в Букурещ, Румъния. Основател е и директор на "Tangas Collectiv" и на "Букурещ денс фестивал" към Националния танцов център в столицата на северната ни съседка. Тя създава хореографията на „Танцови маниаци“:

"Да, това е, което се случва с „Танцовите маниаци“ през 1580 година в Страсбург, и това е и темата на моя пърформанс - хората са танцували насила, което ще рече, че те въобще не са искали да танцуват. Започнало е от едно лице - жена на име г-жа София. В продължение на два месеца стотици хора са танцували неконтролируемо по площада. Този начин на танцуване днес бихме нарекли рейв или импровизирано танцуване. Считало се е за мания и явлението е било етикетирано като танцова епидемия или танцова пандемия. Хората били като заразени, невиждащи и нечуващи, но те виждали и чували останалите и музиката на тъпаните. Това е темата. Възможно е танцуването да е предизвикано от вид гъби (мораво рогче - бел. ред.). Но на практика вероятно танцуването е било провокирано и от суровите условия, в които са живели тогава, конфликтът, който са имали с духовенството, с властите, бедността, болестите. Това е и темата на „Танцови маниаци" днес. Когато за пръв път предложих проекта на Националния танцов център беше в края на 2019-а, условията не бяха пандемични, но когато на практика започнах работата по проекта, вече имаше пандемия", каза за БНР Симона Дяконеску.

Връзката, която открих, докато работих върху сценария на шоуто, беше по-скоро свързана с начина, по който действаха властите, за да се справят със ситуацията, защото те бяха поразени от непозната дотогава ситуация.

"Взетите отначало мерки не бяха ефективни - те доведоха до по-широкото разпространение на епидемията, вместо до ограничаването й. Тъй като шоуто е някак си иронично, създаденият от мен текст е насочен към властите и към широката публика, към цялото население. Понякога действията им не са съгласувани, когато се занимават с правила и регулации. Друго нещо е, че нито един от маниаците от онази епоха не е попитан защо всъщност танцува. Мисля, че дори и днес сме склонни да разказваме истории от гледната точка на наблюдателя, имаме толкова много мнения относно толкова много неща, които не познаваме перфектно. И това е което се е случвало, въпреки че са отминали 500 или 600 години. Междувременно човечеството не се е променило толкова много".

Тъй като шоуто е някак си иронично, създаденият от мен текст е насочен към властите и към широката публика, към цялото население, допълни в предаването "Нощен хоризонт" Дяконеску.

Ана Пападима също е от Националния танцов център. Тя координира програмата, по която е създадена хореографията на Симона „Танцови маниаци", а също и на Вили Прагър „По-малко може да е повече, но понякога по-малкото е нищо“ и ръководи и още седем други проекта.

"От това, което говорихме с домакините ни, изглежда, че ситуацията на танцовото изкуство в Румъния е подобна на случващото се тук в София. Има общност от творци, които произвеждат, борят се, но има много малко пространства и възможности за финансиране. Така че, трябва да се полагат усилия не само за създаването на шоута, но и да се бориш, за да бъдат представени пред публика. И особено сега ние от Центъра се опитваме да работим само с независими артисти и се стремим да им предложим тази възможност да работят, както и да се представят пред публика. Освен това, осигуряваме подкрепа за подготовка на артисти и в момента очакваме артисти от България да гостуват в Румъния, за да представят свои пърформанси, хореографии".

Ана Пападима планира да направи втора част на „Танцови маниаци", който ще бъде насочен към така наречената "танцова епидемия" в Мадагаскар през 1863 година.

"Да, това е темата на моето изследване - че тези "танцови епидемии" се появяват по време на кризи. Защото в Страсбург се появява, след като черната чума покосява града, когато са били в най-лошо финансово състояние. А в Мадагаскар се случва по времето на крал Радама II, наследил майка си Ранавалона I. Той е бил, който премахва правилата, предприети от майка му с цел да предотврати френското влияние в страната. Така че, той е бил прогресист от гледна точка на Запада, но от гледна точка на населението не е бил владетел, който да запази остров Мадагаскар от европейското влияние. Тази "епидемия" - всъщност не знам дали може да бъде наречена епидемия - се появява в посочените условия на обществено-политическа криза. Същевременно това е свързано с ритуали, които са били извършвани по онова време на Мадагаскар, свързани с танца - защото хората са искали да бъдат обединени с предците си, за да може по някакъв начин те да чуват проблемите. Аз съм в началото на изследването на този проект. Надявам се през първата половина на следващата година да успея да подготвя това шоу".

Повече може да чуете в звуковия файл.