Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Танцови маниаци“ на фестивала "Антистатик"

Фрагмент от спектакъла „Танцови маниаци“
Снимка: Теодора Симова

Симона Дяконеску е хореограф и филмов творец, работи в Букурещ, Румъния. Основател е и директор на "Tangas Collectiv" и на "Букурещ денс фестивал" към Националния танцов център в столицата на северната ни съседка. Тя създава хореографията на „Танцови маниаци“:

"Да, това е, което се случва с „Танцовите маниаци“ през 1580 година в Страсбург, и това е и темата на моя пърформанс - хората са танцували насила, което ще рече, че те въобще не са искали да танцуват. Започнало е от едно лице - жена на име г-жа София. В продължение на два месеца стотици хора са танцували неконтролируемо по площада. Този начин на танцуване днес бихме нарекли рейв или импровизирано танцуване. Считало се е за мания и явлението е било етикетирано като танцова епидемия или танцова пандемия. Хората били като заразени, невиждащи и нечуващи, но те виждали и чували останалите и музиката на тъпаните. Това е темата. Възможно е танцуването да е предизвикано от вид гъби (мораво рогче - бел. ред.). Но на практика вероятно танцуването е било провокирано и от суровите условия, в които са живели тогава, конфликтът, който са имали с духовенството, с властите, бедността, болестите. Това е и темата на „Танцови маниаци" днес. Когато за пръв път предложих проекта на Националния танцов център беше в края на 2019-а, условията не бяха пандемични, но когато на практика започнах работата по проекта, вече имаше пандемия", каза за БНР Симона Дяконеску.

Симона Дяконеску      Снимка: Теодора Симова

Връзката, която открих, докато работих върху сценария на шоуто, беше по-скоро свързана с начина, по който действаха властите, за да се справят със ситуацията, защото те бяха поразени от непозната дотогава ситуация.

"Взетите отначало мерки не бяха ефективни - те доведоха до по-широкото разпространение на епидемията, вместо до ограничаването й. Тъй като шоуто е някак си иронично, създаденият от мен текст е насочен към властите и към широката публика, към цялото население. Понякога действията им не са съгласувани, когато се занимават с правила и регулации. Друго нещо е, че нито един от маниаците от онази епоха не е попитан защо всъщност танцува. Мисля, че дори и днес сме склонни да разказваме истории от гледната точка на наблюдателя, имаме толкова много мнения относно толкова много неща, които не познаваме перфектно. И това е което се е случвало, въпреки че са отминали 500 или 600 години. Междувременно човечеството не се е променило толкова много".

Фрагмент от спектакъла „Танцови маниаци“    Снимка: Теодора Симова

Тъй като шоуто е някак си иронично, създаденият от мен текст е насочен към властите и към широката публика, към цялото население, допълни в предаването "Нощен хоризонт" Дяконеску.

Ана Пападима също е от Националния танцов център. Тя координира програмата, по която е създадена хореографията на Симона „Танцови маниаци", а също и на Вили Прагър „По-малко може да е повече, но понякога по-малкото е нищо“ и ръководи и още седем други проекта.

"От това, което говорихме с домакините ни, изглежда, че ситуацията на танцовото изкуство в Румъния е подобна на случващото се тук в София. Има общност от творци, които произвеждат, борят се, но има много малко пространства и възможности за финансиране. Така че, трябва да се полагат усилия не само за създаването на шоута, но и да се бориш, за да бъдат представени пред публика. И особено сега ние от Центъра се опитваме да работим само с независими артисти и се стремим да им предложим тази възможност да работят, както и да се представят пред публика. Освен това, осигуряваме подкрепа за подготовка на артисти и в момента очакваме артисти от България да гостуват в Румъния, за да представят свои пърформанси, хореографии".

Фрагмент от спектакъла „Танцови маниаци“      Снимка:Теодора Симова

Ана Пападима планира да направи втора част на „Танцови маниаци", който ще бъде насочен към така наречената "танцова епидемия" в Мадагаскар през 1863 година.

"Да, това е темата на моето изследване - че тези "танцови епидемии" се появяват по време на кризи. Защото в Страсбург се появява, след като черната чума покосява града, когато са били в най-лошо финансово състояние. А в Мадагаскар се случва по времето на крал Радама II, наследил майка си Ранавалона I. Той е бил, който премахва правилата, предприети от майка му с цел да предотврати френското влияние в страната. Така че, той е бил прогресист от гледна точка на Запада, но от гледна точка на населението не е бил владетел, който да запази остров Мадагаскар от европейското влияние. Тази "епидемия" - всъщност не знам дали може да бъде наречена епидемия - се появява в посочените условия на обществено-политическа криза. Същевременно това е свързано с ритуали, които са били извършвани по онова време на Мадагаскар, свързани с танца - защото хората са искали да бъдат обединени с предците си, за да може по някакъв начин те да чуват проблемите. Аз съм в началото на изследването на този проект. Надявам се през първата половина на следващата година да успея да подготвя това шоу".

Повече може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Летящите охлюви и вълшебни механизми на Атанас Хранов

"Героят Наско Х. се появи отново след толкова години на забвение. Най-накрая пак излезе и се надявам да продължи да живее неговия приказен живот . Появи се в три романа, но след това Александър Секулов започна да се занимава с драматургия, написа други романи и малко ми липсваше. Той самият предложи да напише една от историите за Наско Х. Така..

публикувано на 18.04.24 в 09:57
Евгени Иванов, орнамент

Първа изложба на автентични български килими в Париж след повече от век

Първа изложба на автентични български килими в Париж след повече от век се открива утре вечер - 18 април. Изработени преди стотици години екземпляри ще бъдат показани в галерията на Българския културен институт във френската столица. Става дума за 40 оригинални български килими от 19 -ти и 20 -ти век, които до този момент не са показвани и..

публикувано на 17.04.24 в 19:25

Националното радио раздава годишните музикални награди БНР Топ 20

Годишните музикални награди БНР Топ 20 ще бъдат връчени на 3 май, петък, в столичния клуб "Строежа".  Отличия ще бъдат връчени на: -   песента с най-висок резултат от гласовете на слушателите на сайта top20.bnr.bg ; -   песента с най-висок резултат от гласуването на музикалната редколегия на БНР Топ 20;  -   песента, заемала..

публикувано на 17.04.24 в 16:28

В Пловдив откриват изложбата "Хляб наш насъщен"

Поредица от библейски и евангелски сюжети и персонажи, претворени върху старинни дървени предмети от бита, свързани с хляба – това е изложбата "Хляб наш насъщен", която от днес могат да разгледат пловдивчани и гостите на града в галерията на Дружеството на пловдивските художници. Експозицията е дело на Вихра Григорова и съдържа около 30..

публикувано на 17.04.24 в 11:48

“Великият Гетсби“ – новият балетен хит на сцената на Софийската опера

В едното от двете най-големи събития в областта на музикално-сценичните изкуства, заедно с “ Фантомът на операта “, които белязват ярко столичния афиш през изминалата и тази седмица, се превърна премиерата на Националния ни балет на “Великият Гетсби“ – спектакъл на знаменития хърватски хореограф Лео Муич по музика на Гершуин, Бърнстейн, Барбър и..

публикувано на 16.04.24 в 18:29
Мадам Бътерфлай

Великолепно начало на "Опера в киното"

С удоволствие се връщам към скъпите музикални спомени от миналото лято, когато имах щастието да присъствам на два изключително красиви спектакъла от юбилейното стотно издание на оперния фестивал на Арена ди Верона. Гледах продукцията на Уго де Ана на “Тоска“ и възстановка на продукцията на Франко Дзефирели на “Мадам Бътерфлай“. Разбира се, не е..

публикувано на 16.04.24 в 17:22

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В 25-ото издание от 31-я сезон на предаването на програма Хоризонт за музикално-сценични изкуства Каста дива:  20.05-21.00 ч.: Отзвук от три изключителни събития: - Бродуейският мюзикъл “Фантомът на операта“ гостува в зала 1 на НДК - Премиера на Националния ни балет на “Великият Гетсби“ – постановка на знаменития хърватски..

обновено на 15.04.24 в 18:53