Марта Лоримър: Макрон и Льо Пен със слаби резултати, разединението на десницата ги облагодетелства

Французите гласуваха миналата неделя за регионални парламенти. Балотажът, след който ще се изясни кой ще оглави 13-те региона на Франция, е утре. Основната интрига се очертава в югоизточния регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг, където кандидатът на крайнодесния "Национален сбор" (партията на Марин льо Пен) има лека преднина след първия тур - реален шанс за евроскептика Льо Пен да вземе по-голям дял в управлението на Франция и по-добри изходни позиции за далеч по-важните президентски избори през 2022. 

Хората на Льо Пен обаче изненадващо се представиха доста по-зле от очакваното, както и партията на президента Еманюел Макрон.

Рекордно ниската избирателна активност може би заблуждава, но едно е ясно - традиционните партии, разгромени на предишните президентски и регионални избори, този път объркаха плановете и на Макрон, и на Льо Пен, каза политологът Марта Лоримър, преподавател в Европейския институт на Лондонското училище по икономика и политически науки, в интервю за "Събота 150".

Знак за болна демокрация. Това някои френски медии видяха в нежеланието на французите да гласуват тази неделя. Едва една трета от суверена упражни правото си, само една пета от избирателите до 35 години. Как бихте обяснили това, д-р Лоримър?

Ниската избирателна активност може да бъде обяснена отчасти с пандемията - предполагам, че доста от избирателите са предпочели да си останат по домовете, вместо да отидат да гласуват. Втората причина е характерът на тези избори. Изборите за управление на регионите и департаментите са от второстепенно значение. За избирателите те са по-маловажни от президентските, защото избраниците им няма да могат да направят нещо по-съществено по проблемите, които ги вълнуват. И трето, много избиратели смятат, че всички политици са еднакви, а при това положение гласуването за тях не си струва усилията.

Това ли е причината за слабия резултат на "Националния сбор"? Партията на Марин льо Пен е втора по дял от гласовете, но с цели 9 процентни пункта под резултатите си от предходните регионални избори през 2015.

Малкият брой на гласувалите определено е част от обяснението. Защото тези, които не се явиха пред урните миналата неделя, са точно този тип хора, които гласуват за Льо Пен. Вероятно това се дължи на факта, че регионите имат твърде малко власт по отношение на проблемите, които означават много за "Националния сбор". Регионалните власти нямат голяма тежест по отношение на имиграцията и сигурността.

Има и алтернативно обяснение за по-слабото представяне на Националния сбор на тези избори. Откакто пое юздите от баща си, Жан-Мари, (през 2011 година) Марин льо Пен полага истински усилия за по-умерени политически послания. Тя започва да звучи все повече и повече като традиционната десница и да губи специфичния си облик. В същото време традиционната десница и Макрон започват от своя страна да звучат все повече като някогашния "Национален фронт" (както "Националният сбор" се казваше преди). Впечатлението е, че Льо Пен говори като всички останали политици и това може да е подтикнало част от поддръжниците ѝ да се въздържат от гласуване този път.

Т.е. казвате ми, че според обществеността "Националният сбор" полека-лека се слива с партиите на статуквото. Доколко това усещане е вярно? Доколко тази партия вече е част от т.нар. истаблишмънт?

Всеки отговор на този въпрос може лесно да ни подведе. Мисля, че все повече хора смятат партията на Марин льо Пен за по-малка заплаха за демокрацията, отколкото бе под ръководството на баща ѝ. В този смисъл Националният сбор се превръща в партия като всички други. Но усилията на Льо Пен засега не дават особено добри резултати - все още голяма част от населението е на мнение, че тази партия не е като другите и не бива да ѝ се позволява да печели избори. Затова и виждаме, че другите партии все още се опитват да се обединят срещу Националния сбор, когато могат, макар и не винаги да успяват.

Може ли "Националният сбор" все още да бъде разглеждан като заплаха за интеграционните процеси в Европа?

Не. Националният сбор никога не е бил истинска заплаха за европейската интеграция. Отчасти, защото възможността да достигне такава позиция във властта, която да му позволи да заплаши евроинтеграцията, никога не е била реалистична. Второ, след 2017 година Марин льо Пен промени отношението си към Европейския съюз. Защото осъзна, че говоренето за "Фрекзит" или затова, че Франция трябва да напусне еврозоната, я прави крайно непопулярна сред електората, от който истински се нуждае - това са консервативните хора над 60 години, които обикновено гласуват за Републиканците. Льо Пен никога няма да успее да ги подмами с послание като "Фрекзит", което е толкова опасно икономически. 

Значи "Националният сбор" се е запътил към политическия център. Предполага се, че това оставя вакуум в крайно дясното пространство. Има ли вече сред френските политици кандидати, които да запълнят този вакуум?

Не, не съвсем. Към момента няма политическа сила с такъв електорален потенциал. Националният сбор наистина клони към политическия център, но все още не е центристка партия, така че все още успява да привлече някои от по-крайно настроените французи. Разочарованите от Льо Пен все още могат да се обърнат към извънпарламентарни фракции, но тези организации са незначителни. Няма изгледи някоя от тях да измести Националния сбор. Възможно е в бъдеще ръководството на самия Сбор да се смени. Това би довело до смяна на курса.

Кажете ми за битката за Прованс. Някои анкетьори все още дават шанс на Льо Пен да наложи своя кандидат, Тиери Мариани, въпреки че кандидатът на Зелените в региона се отказа от надпреварата в полза на консерватора Рено Муселие. Какво ще означава една победа на Мариани - за крайната десница и като цяло за политиката във Франция?

За Националния сбор една победа в Прованс ще е от голямо значение, защото до този момент партията никога не е взимала контрола върху цял регион. Едно време Националният фронт държеше няколко, предимно неголеми градове и общини, но никога цял регион. Така че една победа (на балотажа на 27 юни) би имала голямо символично значение за тях, макар че няма да им донесе чак толкова реална власт.

Една победа в региона Прованс ще даде възможност на Националния сбор да се засили на местно равнище и, разбира се, ще даде възможност на Льо Пен да твърди, че е основната алтернатива на Макрон. Макрон и Льо Пен се опитаха да представят тези регионални избори като един вид премерване на силите между тях двамата преди президентските избори през 2022 година. Факт е обаче, че партиите от левицата и републиканците се представиха много по-добре от очакванията, и това донякъде обърка плановете на президента и на лидера на Националния сбор. Макрон знаеше, че няма да се представи страхотно, но се надяваше, че поне ще се представи прилично. Льо Пен очакваше, че след първия тур ще води в шест региона, а на практика поведе само в два.

Партията на президента Макрон, "Република, напред" се представи очаквано зле на тези избори, може би по-зле от очакваното - остана пета по брой на гласовете в национален мащаб, в четири от регионите не можа дори да се класира за втория тур. Какво да очакваме за представянето ѝ на парламентарните избори догодина?

Целта на "Република напред" на тези избори бе да се представи достатъчно добре, за да може да се коалира с други партии и да бъде в позиция да решава кой ще е начело на регионите. Но не успя да постигне такъв резултат в нито един регион. Това е лесно разбираемо, тъй като тази партия се гради от върха към низините - тя няма корени по места, за разлика от социалистите и републиканците. Преди четири години "Република напред" спечели парламентарните избори, защото по правило във Франция тези избори се провеждат след президентските, а избирателите често гласуват за партията на избрания вече президент, за да го подкрепят. Това се случи и с Макрон и партията му през 2017 година.

Казахте, че традиционната десница се представи по-добре от очакваното. Т.е. "Републиканците" изпъкват като сериозен претендент за президентските и парламентарните избори догодина. Има ли индикации кой ще ги поведе на тези избори? Какво бихте казали за Ксавие Бертран, който излезе с голяма разлика пред партията на Льо Пен на първия тур в О дьо Франс?

Републиканците имат шансове за 2022 г., но за да ги запазят ще трябва да решат кой ще е техният кандидат. А това е проблем. Защото Ксавие Бертран, който обяви, че ще се бори за президентския пост, вече не е член на "Републиканците". Партията може да се обедини около него, но за момента обсъжда не този вариант, а организиране на първични избори. Бертран пък заяви, че няма да вземе участие в такива избори. Рискът пред традиционната десница е, че ще се яви на президентската надпревара с двама кандидати - Ксавие Бертран и победителят от първичните избори. Това ще доведе до разцепление на десния вот, ще намали шансовете им да достигнат балотажа и ще облагодетелства Макрон и Льо Пен.

А какви са шансовете на левицата?

Проблемите пред левицата са до голяма степен същите като при "Републиканците", само че умножени по три. Левицата към момента е разцепена на "Зелените", традиционната левица и популистката "Непокорна Франция". Както изглежда, левите не са в състояние нито да се обединят около обща програма, нито - и това е по-важното - около общ лидер. Това ги поставя в крайно неблагоприятно положение за президентските избори догодина.

Можем ли да заключим, че тези регионални избори дават не толкова мрачна перспектива за Макрон?

Да, точно така. Резултатът на Макроновата партия е слаб, но не е сигурен индикатор за това как ще се развие кампанията за президент.