Любомир Филипович: Голямата линия на разделение в Черна гора е свързана с идентичността

Черна гора, заедно със Сърбия, се смята за най-напреднала от страните от Западните Балкани по пътя към членството в Европейския съюз. От няколко седмици обаче черногорското правителство и Брюксел са пред сериозен разрив. Причината е, че Подгорица настоява Европейският съюз да се притече на помощ заради сериозни затруднения да изплаща заем от близо 1 милиард долара към Китай, който гради срещу тази огромна сума 41 километра магистрала в каньона на Морача. 

С т.нар. "дипломация на дълговите капани" Китай стъпва здраво в Черна гора. Държавният дълг на бившата югославска република почти се изразява с брутния ѝ вътрешен продукт. А изплащането на договорения през 2014 година заем трябва да започне идния месец и да продължи 14 години.

Според откъслечна информация, която се представя пред обществото от финансовия министър Спаич, Черна гора може и да има късмет и дългът ѝ да бъде изкупен от една или три държавни институции от страни членки на Евросъюза - като се очаква срокът за изплащане да бъде удължен с 6 години, а лихвата да е 1 процент в евро, вместо 2 процента в долари, каквато са наложили китайците. 

На коалиционното правителство междувременно му се наложи да влезе в режим на оцеляване след разрив между премиера Кривокапич и сръбските депутати в черногорския парламент. 

"Това, на което сме свидетели всъщност, е непрекъсната политическа криза, откакто на власт е новото правителство. Дори докато се формираше то, страната всекидневно беше пред криза. Причината е основно в това, че този кабинет е съставен от доста широка палитра от различни субекти, следващи различни политически идеологии". Това коментира в интервю за предаването "Събота 150" политическият анализатор от Черна гора Любомир Филипович. 

Според него положението е сходно с това в Израел:  

"Правителството на Кривокапич се събра само с една обща цел - свалянето от власт на Демократическата партия на социалистите, която управляваше Черна гора през последните 3 десетилетия. Веднага щом това стана, кабинетът започна с мъка да се опитва да се обедини около обща визия за страната. В това се коренят всички политически проблеми към момента". 

Сериозно разделение сред черногорското общество беше видно дори от чужбина преди последните избори в Черна гора. Как се делите, колко дълбоко е разделението и кой има интерес то да продължава?

Най-голямата линия на разделение е свързана с идентичност, а не с етнос. За разлика от други страни в региона православното мнозинство в Черна гора е етнически хомогенно. Сред това мнозинство обаче, което само условно ще нарека черногорци, вече е повече правило, отколкото изключение да има братя, които се идентифицират различно. Единият се определя като черногорец, а другият - като сърбин.

Това разделение беше разпалено още повече напоследък. И беше експлоатирано - главно от Сърбия. По време на предизборната кампания миналата година, доминирана от Сръбската православна църква, която има огромно влияние в нашето общество, пропастта между сърбите и черногорците в страната ни се разшири още повече.

Към настоящия момент напрежението вече достига безпрецедентно емоционално ниво. А когато правителството е в криза, институциите не функционират, икономиката също е в криза - тогава хората обикновено се плашат, етнически и други разделения излизат на повърхността и се стига и до криза на сигурността.

Има ли от ваша гледна точка място за сравнение - чисто по балкански - на напрежението между сърби и черногорци и това между българи и македонци от Република Северна Македония за общата история и за евентуалното общо бъдеще в обединена Европа?

Не са само България и Северна Македония. Украйна и Русия и Австрия и Германия например по подобен начин имат обща история. Черна гора, може да се каже, е няколко стъпки зад Северна Македония. Те имат много силно чувство за идентичност. В наши дни, според мен, много малък процент от тях смятат себе си за българи или за сърби, за разлика от преди. В Черна гора почти 30 процента от населението се смятат за сърби и дори още по-голям процент се определят хем като сърби, хем като черногорци. 

Страните от Западните Балкани стават все по-нетърпеливи в евроинтеграцията си. Напоследък почти всички критикуват Евросъюза, че не изпълнява обещанията си и че е напът да изгуби авторитета си в региона. Европа, в интерес на истината, не прояви особена бързина в помощта в битката с коронавируса, например. Какви са нагласите в Черна гора по въпроса?

Първоначално Евросъюзът не се отзова достатъчно бързо. Всъщност нямаше отговор от него през първия месец на пандемията. През това време се включиха Русия и Китай. Но руснаците и китайците не можаха да експлоатират ситуацията като в Сърбия, където спечелиха сърцата на хората с ваксинната си дипломация и с пиар кампанията си. 

Няколко месеца по-късно обаче Европейският съюз наистина помогна на здравната ни система. И макар и с няколко месеца закъснение през КОВАКС Европа ни праща необходимата помощ.

Правителството ви влезе в задочен конфликт с Брюксел с настояването си Евросъюзът да помогне за гигантския заем - близо 1 милиард долара - от Китай за построяване на магистрала в Черна гора, известна в западните медии вече като "магистралата за никъде". Трябва ли Европа да помогне наистина, макар и закъсняла?

Това е още един пример за бавна реакция от Европейския съюз и бюрокрацията му. Когато се договаряше китайският кредит преди повече от 7 години, от черногорското правителство се молеха на Евросъюза да подкрепи този инфраструктурен проект и предупреждаваха, че ако европейските институции не помогнат, Подгорица ще трябва да излезе на кредитния пазар.

Така и стана - Черна гора взе лесните, но скъпи за връщане китайски пари. И към момента е почти готова частта от магистралата, която е от изключителна важност за страната ни, защото елиминира отсечката между Подгорица и Колашин - а тя е сред най-опасните пътища в Европа, преминава през скала над каньона на река Морача, където всяка година загиват десетки черногорци и чуждестранни туристи.

Тази магистрала наистина решава огромен проблем с безопасността на пътуването в Черна гора. А Европейският съюз се опитва да направи сега това, което не направи преди години, с инвестиционния пакет - моркова, който размаха миналата година - 30 милиарда евро за инфраструктурни проекти в целия регион. Освен това, ако се вярва на финансовия ни министър, правителството е в заключителна фаза на договаряне с една страна членка на Евросъюза, която не се назовава засега, но била готова да изкупи огромния дълг към Китай.

И освен това да промени условията на изплащане, за да свали част от товара на и без това вече твърде тежката задлъжнялост на черногорската държава. Държавните дългове са за над 80 процента от брутния вътрешен продукт. Но новият път е крайно необходим, а за съжаление нямахме никакъв избор през 2014 година.