Турският президент Реджеп Ердоган, също както Източна Европа и Съединените щати, има междуморски проект. Доста по-различен обаче - изкуствен 45-километров воден канал в Източна Тракия между Черно и Мраморно море, успореден на Босфора. Русия предупреди да не се застрашава режимът на преминаване на военни кораби към Черно море, установен през 1936 година с Конвенцията от Монтрьо. Турция увери, че не това е целта на проекта и Ердоган се зарече да направи първа копка през лятото. Направи я на 26 юни.

Който владее моретата, той владее света, а Босфорът в Истанбул е портал към необятните морета. Няма изненада в идеята на Реджеп Ердоган да създаде втори Босфор. Тази идея датира още от времето на Сюлейман Великолепни - преди 500 години той е искал да построи канал, който да заобиколи Босфора. Нарежда на придворния архитект Мимар Синан да се заеме със задачата. После и Мурад Трети издава ферман за изграждането на канал.

Дали тази мечта от зората на Османската империя ще стане реалност сега? 

В края на юни турският президент участва в церемония по първа копка на мегапроекта - каналът свързва Мраморно с Черно море и пресича европейската част на Истанбул, като превръща част от града в остров. 

"Днес отгръщаме нова страница в историята на турското развитие. Днес правим нова стъпка по пътя на разрастването на нашата държава и укрепването на нацията", каза Ердоган. 

Според правителството общата цена на проекта е 15 милиарда долара ще бъдат построени 6 моста. Половин милион души ще участват в строежа, който трябва да завърши 2026 година. На мястото, където трябва да минава каналът, се вижда една голяма зелена ивица - в пълен контраст с извисяващите се небостъргачи на Башакшехир и Авджълар от другата страна. 

Аслъ Айдънтанбаш е журналист и анализатор от Европейския съвет за външна политика. Родена е в Истанбул.

"Единствената причина да продължаваме да дишаме в града е, че има гори в северната част към Черно море - тя започва от Белградската гора, където често ходя, и продължава към блатата близо до черноморския бряг и делтата. Това са белите дробове на Истанбул. Благодарение на този район ветровете могат да преминават през мегаполиса, има достатъчно кислород. Въпреки че населението е около 18 милиона, замърсяването е под контрол. Проблемът е, че Канал Истанбул ще бъде построен точно в този район и ще ни отнеме част от горската площ, част от белия дроб на града".

Според властите в Турция новият канал ще намали трафика през Босфора и замърсяването. Еколози са на друго мнение и смятат, че той ще наруши екоравновесието в района. Според експертите каналът ще бъде като сифон, който засмуква замърсените води, от друга страна водите на Черно и Мраморно море са с различно ниво на соленост и смесвайки ги, ще се наруши балансът на морската флора и фауна.

Според Айдънтанбаш Босфорът също е много замърсен, но не заради корабите, а заради канализацията, която се излива в Мраморно море и създава така наречената морска слуз. 

"Всички учени, не само еколозите, но и морските биолози, които се занимават с темата, потвърждават, че този канал ще увеличи замърсяването в района, ще е във вреда на морския живот и на подводните резервоари на града. Ще наруши и баланса между сладка и солена вода, който е нужен за екосистемата на Истанбул и на черноморската зона. Дори не споменавам факта, че е предвидено и ново строителство в град, който вече има 18 милиона жители. Така ще се създаде втори град до големия мегаполис и от екологична гледна точка това е унищожително". 

В Турция има петиция срещу канала, в която се подписват не само жители на Истанбул. Нилюфер Джейлян е от Черкезкьой е активист на екосдружението "Тема":

"В никакъв случай не одобрявам проекта. Носи голям риск за Истанбул, за природата, за питейната вода. Тези, които казват, че ще облекчи трафика през Босфора, не казват истината. Това просто не е така. Просто на това място има големи залози“. 

Общата стойност на канала и на прилежащата градска част се изчислява на около 60 милиарда долара. Водещи банки в Турция отказаха да финансират проекта с обяснението, че инвестират само в екологично устойчиви проекти. Тогава кой финансира канала? 

По думите на Аслъ Айдънтанбаш президентът Ердоган се надява, че ще има финансиране от богати арабски донори, които ще купят земя близо до канала, за да строят сгради. Има очаквания, че китайците ще инвестират - Пекин вече инвестира в много мостове и пътища в Турция.

От 1936 година Босфорът е регулиран от конвенцията от Монтрьо, която осигурява свободен достъп за всички цивилни кораби и налага ограничение за военните, с изключение на тези, които са на държавите от черноморския басейн. 

"Конвенцията от Монтрьо, подписана през 1936-а, осигурява свободен достъп и е един от факторите, който пази мира в региона от десетилетия, въпреки Студената война. Това е още една причина тази идея да е толкова проблематична. Вероятно президентът Ердоган се надява, че Западът може да подкрепи проекта, защото така ще може да бъде заобиколена конвенцията и ще може да се противодейства на Русия. Но не съм съгласна - мнозинството от западните държави искат мир и стабилност в Черно море". 

С новия канал тази конвенция лесно може да бъде заобиколена, което естествено би трябвало да провокира реакцията на Русия. Такава, обаче, не последва, дори точно обратното - или поне така изглеждаше по време на срещата на външните министри на Турция и на Русия - Мевлют Чавушоглу и Сергей Лавров.

"Конвенцията Монтрьо си има собствени клаузи, които могат да бъдат преразглеждани или да отпаднат. Няма да има промяна в конвенцията с построяването на Канал Истанбул. До този момент Турция се е придържала към нея буква по буква", каза Чавушоглу. 

Сергей Лавров: 

"Искам да добавя, че сме удовлетворени от взаимодействието с турските ни колеги и приятели, що се отнася до Конвенцията от Монтрьо. Разбрахме се, че плановете за строителство на Канал Истанбул по никакъв начин няма да засегнат параметрите на присъствие на чуждестранни бойни кораби в Черно море".

"Мави Ватан", или Синя родина - това е визия на Турция за доминираща роля по море. Заради съюза между партията на Справедливостта и развитието и Партията на националистическото движение на Девлет Бахчели - тази визия доведе до агресивната политика на Турция в Източното Средиземноморие през 2019 година, намесата на Турция в Либия през 2019-а и 2020-а, казва Аслъ Айдънташбаш: 

"Но през последните няколко месеца, особено след миналото лято, когато Турция беше на прага на кинетична конфронтация, наблюдаваме тенденция в обратна позиция. Заради смяната на президентската администрация във Вашингтон с избирането на Байдън, заради тежкото икономическо състояние, Анкара показва желание да оправи отношенията със старите съюзници, с регионалните съюзници и с Европейския съюз. Ето защо правителството използва далеч по-смирен тон към западните съюзници".

Съпротивата срещу новия мегапроект на Ердоган в Истанбул е силна. Особено сред изселниците от България, тъй като квартал "Авджълар" е на първа линия до планираните строежи.

Но безкрайните строежи в Турция започват да гневят мнозина, критиките са, че само малък кръг от компании се облагодетелстват от мегапроектите, а останалата част от хората плащат финансовата и екологичната цена. Серия от проучвания на общественото мнение показват исторически ниска подкрепа за управляващата партия. Проучване от юни сочи, че тя е намаляла с една четвърт. Следващите президентски избори са през 2023, но почти 60% от запитаните са казали, че искат предсрочен вот. 

"В държави, чиято икономика разчита на инфраструктурни проекти, се създава един строителен балон, който после се пука. Това е едно от нещата, на които сме свидетели сега - вече имаме икономически спад и бедствие в известен смисъл и да правиш още повече разходи за това и то с китайски пари, това е според фискална безотговорност".