Един литературен жанр среща своя апогей в средата на 90-те години в България. В предпочитано забавление за голяма част от тийнейджърите се превръщат книгите-игри. Това са художествени произведения, в които читателят взима решенията за развитието на фабулата. В една книга си рицар, в следващата елф, в трета футболен треньор, в четвърта футуристичен космонавт, в пета бандит, в шеста хакер и т.н. Водиш битки, разследваш, пътуваш между познати и непознати светове.
Бумът започва пред 1993 г. и предшества по-голямата достъпност и разнообразие на компютърни игри. Ролевите и настолни игри също са екзотика. Това отваря първоначалното поле за книгите-игри, които могат да бъдат възприети и като някакъв заместител на споменатите забавления, но едновременно с това имат свой уникален характер. Той идва от писателските качества на много от авторите, които освен игра, предлагат и добра литература. Другата страна е находчивостта при изграждането на игрални системи. Те превръщат книжните „приключения“ в поне толкова зарибяващи, колкото компютърните. В наистина добрите примери от жанра виждаме комбинация от тези две ключови качества.
И ако съвременната българска литература страда от някои комплекси за малоценност, то поне за книгите-игри можем да кажем, че родните образци дават нови посоки на целия жанр. Колин Уолъмбъри, Робърт Блонд и Ейдриън Уейн, Джордж М. Джордж - такива са мистичните псевдоними на българските майстори. За значимостта им говори на първо място колекционерската стойност на творбите им, които в най-популярния период издава „Плеяда“. Добрите илюстратори, част от школата на списание „Дъга“, допринасят за магнетичността на тези издания.
Поради редица причини, първоначалната българска вълна в книгите-игри се отдръпва някъде през 2000 г. През последното десетилетие обаче наблюдаваме възраждане и развитие на жанра, което доказва и че той не е бил поредното временно явление от онова шарено десетилетие.
За магията на книгите-игри, умението да ги пишеш и тривиалната действителност около издаването им преди две десетилетия си говорим с едно от най-големите български имена в тях. Димитър Дафовски е познат като Майкъл Майндкрайм и Стюърт Дарк. Самият той изтъква, че никога не е бил върху билборд. Въпреки това, в един момент негова книга има в почти всяка юношеска библиотека в страната. Нещо повече – Майндкрайм е човекът, който най-категорично изважда жанра от фентъзито и фантастиката и развива може би най-добрите игрови системи. "Боговете на футбола", "Демоните в НБА", "Златният оракул", "Пробивът" – това са малка част от вселените, сътворени от Майкъл Майндкрайм, в които е много вероятно да сте живяли, ако сте израствали през 90-те.За останалото слушаме самият автор.
За автора и неговото начало
"Завършил съм Софийската математическа гимназия. Литературата хич не ми вървеше. Следвах хидротехническо строителство. В тежките времена нямаше никаква работа. Един ден брат ми донесе тази книжка на Любо Николов (Колин Уолъмбъри) – „Замъкът на талъсъмите“ (б.р. – втората книга на Николов. С нея и „Огнена пустиня“ той поставя началото на жанра в България). Така се почна. Реших да пиша книги-игри."
Легендарният автор продъжлава: "Хареса ми концепцията за игра – взимаш решения и от тях има последствия. Видях и как цялото поколение на брат ми, който е 7 години по-малък от мен, бяха пощурели по книгите-игри. Добре е да имаш толкова ентусиазирана публика. Смятам за себе си, че имам в приемлива степен аналитичен ум, успях да направя схемата за (първата ми) игра, да я разуча и разбрахм, че това ми е по силите."
Издаването
"Нещата бяха кошмарни. Писах „Изпитанието“ над половин година в тежки условия, разполагайки само с една пишеща машина „Марица“. Първите ми контакти бяха с „Еквос арт“ и те не я харесаха. След това обикалях много издателства. Запомнил съм една единствена среща – с изпълнителния директор на издателство „Христо Ботев“. Тръгнах да му обяснявам вдъхновено идеята, той ме прекъсна и каза – „Отиди в издателство „Отечество“. Те имат бюджет и пари, които да губят."
Дълго време не можах да се свържа с „Плеяда“. Мислех и че те са зарязали книгите-игри. Случайно видях, че започват да пускат чужди игри. Отидох, говорихме и това съвпадна с този бум в края на 1993. Тогава излязоха три авторски дебюта – на Уейн и Блонд, на Джордж М. Джордж и моята. Част от този бум на български автори е и Любо Николов, Колин Уолъмбъри, от който започна всичко."
Книгата-игра
Това е книга, в която те поставят в някаква роля в началото и започвайки да четеш историята си поставен пред някакви избори. В добрите образци на жанра от изборите има логични последици. Лош пример са книгите-игри, в които просто се мотаеш като муха без глава, не знаеш каква ти е целта и нямаш идея какво да правиш. Само се разхождаш наляво-надясно.
Аз не харесвах книги-игри. Не бях от поколението, което четеше и се забавляваше с тях. Чел съм ги само за да видя кой какво е направил."
За жанровото разнообразие в неговите книги – от уестърни, през бойни изкуства, спорт, музика и всичко останало
"По-зрял прочит на творбите ми показва, че не съм се подготвял достатъчно добре по всяка тема. Стараех се, но нямаше интернет, нямаше и много източници. Събирах книги от познати и четях разни справочници. Засядах в Народната библиотека, една, две, три, четири седмици, докато събера достатъчно материал. Втората ми книга беше на пиратска вълна, а аз нямах много идея от корабоплаването по време на пиратите. Това, че си чел за Капитан Блъд и Сандокан не те прави подготвен да пишеш по темата.
На Запад жанрът е останал доста дълго време твърде ограничен. Те си падат по тия подземия и дракони, да се моташ и да се биеш с чудовища. Ние се опитахме да развием нещата и да предложим нещо по-интересно, да излезем от фентъзи тематиката.
Не е било въпрос на поръчки. В „Плеяда“ нямаше спускане на задачи – „напиши книга за магьосник“ или „сега излезе „Властелинът на пръстените“, дай нещо такова“. Знаеха, че книгите-игри са популярни и оставяха авторите да творят. Имаха леки съмнения за третата ми книга – „Демоните в NBA” – защото до този момент нямаше такова нещо. След като тази книга се оказа популярна, абсолютно всички приказки какво ще пиша станаха излишни.
Единствено в „Хермес“ съм имал поръчки – написах „Черната маска“, защото беше излязъл филм за Батман и ми поискаха маскиран герой. Също написах „Острова на динозаврите“ заради популярността на Джурасик парк. И, разбира се, след успеха на „Боговете на футбола“ през 1994 издателите разбраха, че в година с европейско или световно, е хубаво да има книга-игра за футбол."
За игровите системи
"Имах усещането, че ме четат деца и юноши. Опитвах се да ги науча на нещо. Полагах усилия в изборите ми да има логика. Давах възможност на читателя да разбере защо е понесъл последствията – не просто да ги забавлявам, но и да научат нещо по дадената тема или за живота, каква е логиката му. Повечето от другите автори на книги-игри, като Уейн, Блонд и Любо Николов, имат литературна основа. Повечето от тях са скарани с математиката. При мен е обратното. Не съм се изразявал добре и не ми беше това силата. Тя беше в бойните системи и оразмеряването на приключението. Затова се насочих към логическите избори, да има значение от тях. Често в другите игри се получава нещо такова – завиваш наляво и те напада мечка. Не знаеш защо те е нападнала. Аз се опитах да вкарам логика. След това въведох и някакво оценяване на представянето на играча."
За илюстрациите
"Илюстраторите бяха покрай Петър Станимиров и Димо Стоянов от „Плеяда“, които идват от „Дъга“. Имахме удоволствието да ни илюстрират хора като Ивайло Иванчев и Евгени Йорданов, които също са работили в „Дъга“. За илюстраторите по онова време нямаше много хляб и издателствата можеха да си позволят най-доброто."
Любимата книга-игра на Майндкрайм
"Ако трябва да посоча книга-игра, с която се гордея, бих посочил „Пробив в NBA”. Тя е една от най-сложните игри, като система. Има си слабости, но идеята в рамките на книга-игра да развиеш баскетболен отбор в рамките на 3 сезона, да събираш играчи, представянето ти да градира, да ставаш все по-добър и по-добър, не беше по силите на моите колеги. Те може би са имали добре изградени художествени произведения. Аз вярвах, че играта трябва да е водещото."
За известността
"Почувствах се известен преди 10-тина години, когато видях читателите си като пораснали хора и оцених влиянието си върху тях. До 2000г., когато излезе последната ми книга-игра, в нито един момент не ме е застигала популярността. Книгите-игри имаха някакъв успех, но авторите не бяха звезди – нито бяха добре платени, нито бяха популярни."
Крахът на книгите-игри и новото начало
"Колкото и да се говори как компютърните игри ни убиха, аз смятам, че сами се убихме. Въпреки че в договорите ни имаше клаузи за доплащане при допълнителен тираж, никога не съм видял такова доплащане. Остава в сферата на легендите какви точно са били тиражите. Ясно е, че накрая падаха. Що се отнася до хонорарите, в съвременни пари най-големият не е надвишавал 5000 лева.
Никога не сме имали редактори, гейм-дизайнери. Когато нямаш редактори и критична мисъл, в един момент нещата се обърнаха на „издавай, издавай, издавай“. В един момент се нароиха прекалено много автори и издателства, а заедно с това „Бард“ започнаха да преиздават и стари книги. Със сигурност това уби пазара, с пренасищане.
Сега виждам общество от зрели хора, което се интересува от книгите-игри и затова те излизат отново вече 10 години. И смея да твърдя - на доста високо ниво. За разлика от моето време, когато аз пишех ръкописа, давах го на издателя, после той го издаваше без редакция. И така беше сигурно при 99 процента от авторите и книгите. Сега игрите минават през редактор и коректор, издателството работи много по-пряко с автора за подобрения върху ръкописа му."
Цялото интервю с Майкъл Майндкрайм за Изотопия можете да чуете в прикачения епизод на подкаста Попкулутра. Можете да го последвате във Facebook и Spotify. Изотопия е във Facebook и Intstagram.
През септемвр и Българската академия на науките избра нови член-кореспонденти, сред които и проф. д-р Славчо Томов, известен учен, хирург и общественик в областта на медицинските науки. Проф.Томов е сред най-известните онкохирурзи в света , чието име се свързва с хирургията на бъдещето – роботизираната хирургия. Има множество..
" Трябва да имаш очи да видиш и да усетиш безценните свойства на живота , защото иначе може да го намразиш, а тогава и той ще те намрази". Това каза пред БНР актьорът и режисьор Деян Донков и сподели, че вярва в чудеса и често се осланя на вярата. " Аз съм силно вярващ! Вярвам, че Бог е в мен и аз съм в него ! Първият моноспектакъл на Деян..
Проф. Владко Панайотов е гост в "Нощен хоризонт". Той е учен, политик и общественик, който от години впечатлява с дейността си в областта на екологията, устойчивото развитие и зелените технологии. Поводът за срещата е неговата нова мемоарна книга "Корона от превратности" – един пъстър калейдоскоп от житейски истории, философски размисли..
В звуковия файл ще чуете тоновете на едно горещо сърце, отдадено на изкуството. В рубриката ни "Горещи сърца" днес гостува 29 годишната Денислава Пеевска от Враца. Тя е завършила джаз и поп пеене в музикалното училище във Враца и класическо пеене в Националната музикална академия " проф. Панчо Владигеров". Споделя, че животът й е музика, която..
"Книгата се появи напълно закономерно в моя живот, защото аз съм пишещ човек , разказа в "Нощен Хоризонт" София Стойнева , учител по БЕЛ в Гимназията за преподаване на чужди езици в Перник, която представи дебютната си книга - "Нещо за подарък", сборник с разкази. Сборникът е с разкази, основаващи се на истории от реалния живот...
В свят, който става все по-свързан технологично, но все по-изолиран емоционално, изкуството остава онова необяснимо, но толкова необходимо средство за обогатяване на човешката душа . В тези мътни години, когато вместо да се обединяваме чрез модерните комуникации, често се оказваме по-далечни един на друг , изкуството се издига над..
На 2 декември след дълго отсъствие, на поста си се завърна кметът на столичния район "Слатина" Георги Илиев . През месец юни след рязко влошаване на състоянието му, районният кмет бе приет в спешното отделение на Военно-медицинската академия. След прегледите и необходимите изследвания, бе установено наличието на 4 доброкачествени тумора в..
Намерено е кучето на 13-годишния Николай от старозагорското село Конаре, който се издирва от 17 декември , потвърди пред БНР кметът на селото Станчо..
" Най-вероятно Делян Пеевски ще бъде изключен от либералния интернационал , не само защото те са близки със старото ръководство на партията, но мисля,..
На Коледа и Нова година ще вали навсякъде в България, и то много. Снегът ще е в планината, красиво и коледно . В София и в по-ниските части ще си е..