Критичната расова теория срещу американските родители

Не е излишно актуалните социални, културни и политически експерименти на водещи световни държави и общества да се следят. Не да се следват сляпо и ирационално, с туземски ентусиазъм и желирано преклонение, а просто да се следят. Ей така, за да се знае какво може да ни дойде до главите. И до други части от тялото.

Няма значение дали ни харесва, или не ни харесва. Има пожари, които се разпространяват тъй светкавично и опустошително, че докато мигнем, чудейки се откъде идва миризмата на дим, вече трябва да гасим с всички сили. Ако ги имаме.

В този смисъл е особено интересно и порядъчно притеснително да се наблюдава развитието на най-горещата тема в американското обшество, обхванала вече почти целия англоезичен свят с траектория, насочена и към нашия стар континент.

Става въпрос за наистина бруталния и безочлив опит на властта и медиите да наложат така наречената Критична расова теория на всяко институционално ниво в американското общество с фокус върху образованието.

Преди дни най-големият учителски синдикат в страната застана зад преподаването на откровената расистка пропаганда в публичните училища. Става въпрос за онзи конспиративен коктейл от анти-научни идеи за дехуманизация на белите хора и окончателното превръщане на не-белите малцинства в свещени и защитени от всякаква критика групи, пред които трябва да се коленичи. Буквално и метафорично.

Според този дълбоко патологичен и психопатичен светоглед белите са изначално и непростимо виновни за всяка, ама наистина всяка, форма на неравенство, конфликт и дисфункция в американските и западноевропейските общества.

Расизмът на белите срещу останалите се среща в математиката, в отглеждането на кучета, яденето на сладолед, излетите в парка и планината... Съвсем сериозно и неиронично, описан детайлно и истерично в най-най-престижните медии и университети. Всяка пора на западната цивилизация днес излъчва опасната радиация на бялата привилегия. Това издевателство над истината се възпява от трагикомично демоничния хор на ритуалния мазохизъм.

Масивът от подобна подробна пропаганда под формата на „изследвания“ в социалните науки и медийни есета е умопомрачителен.

Материалите за расистката природа на всеки един елемент от живота, историята и културата на САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Европа са колкото агресивно абсурдни, толкова и свирепо многобройни.

Това примитивно суеверие се подкрепя от администрацията на Джо Байдън, от Демократическата партия, Холивуд, почти всички медии и активисти. И сегашната цел е да я натъпчат в гърлата на децата.

И тук вече срещаме проявленията на истинско гражданско общество. Не протестърско, не подкрепено от фондации и посолства, с предварително направени готини плакати, с едни и същи послания на активисти, работили в едни и същи НПО-та и партии. Това грантово, пардон, гражданско общество го знаем.

Не, говорим за свободно сдружили се пред заплахата обикновени родители от много места в САЩ, които се опитват да дадат отпор на плановете на властта да циментира конспиративната критична расова теория в програмите за обучение на техните деца.

Няма да ги видите в повечето международни рубрики и емисии в много български медии, но информационният пейзаж е пълен с кадри на гневни и потресени родители, които говорят против изучаването на Критична расова теория в училищата.

Така стигаме до актуалния драматичен и драматургичен момент в американското общество. Класически разказ за  малкия срещу големия, за обикновения човек срещу корумпираната и фанатична властова машина. Родители, които просто не искат да се промиват мозъците на техните деца и да ги карат да се чувстват виновни, че са се родили с бял цвят на кожата.

Отговорът на властта е подобаващ. Тези родители са лоши родители. И другата думичка с "р". Паролата на прогреса и пропагандата – "р" като расисти. Най-големият страх на западния цивилизован човек в момента е превърнат в бухалка, с която чупят капачките на коленете му преди да го пратят в безсъзнание с удар зад тила.

Медиите и Демократите повеждат война срещу родителите, осмелили се да критикуват Критичната расова теория. Не си съгласен детето ти да учи колко е зло и ужасно всичко в историята на неговите предци и си против това то да се разкайва за „бялата си привилегия“, вместо да учи имената на динозаври? Честито, от New York Times, The Atlantic или CNN ще те намерят и ще кажат на всички какъв ужасен враг на доброто си. Може и да те уволнят, а „случайни“ тълпи от улични активисти да атакуват дома ти, семейството ти...

Стряскащ сюжет за филм, който днешен Холивуд никога няма да направи. Дано поне е с отворен финал, в който малкият човек без власт все пак има някакъв шанс.