Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

С каяк по Дунава - изгревите и залезите на Иван Нотев

Самостоятелна експедиция с каяк по Дунав направи в разгара на лятото музикалният редактор на „Хоризонт“ Иван Нотев. За преживяното, запомненото и заснетото по водния път той разказва в предаването „Изотопия“.

Остров Богдан

„Бях любопитен какво се случва по реката от другата страна. Аз съм от Силистра и познавам тази част. Преди две-три години се запалих по каякинга, започнах да греба около Силистра, в море, реки. Постепенно, получавайки повече информация, запознавайки се с маршрута на TID (международна регата, която минава през почти целия Дунав) - любопитство донякъде, от друга страна е тест за моите възможности.“

„Първите три дни не срещнах нито един човек и това беше малко потискащо, обаче в главата ми нямаше нищо друго, освен това, което виждах и което преживявах.“

„Останах насаме със себе си, най-вече с мислите, породени от това пътешествие“, споделя Иван.

Той имал набелязани точки, по които трябвало да се движи, но реалността няма нищо общо с плановете. Към крайната цел има куп препятствия, особено когато имаш ограничено време.

Дъждът, бурите и вятърът били голямото му опасение, защото с комарите след ден хапане свикваш. Именно буря го принудила да прекрати приключението си доста по-рано от предвиденото.

„Багажът беше привързан, но ако се беше обърнал каякът, щеше да заплува всичко във всякакви посоки.“

Последен изгрев от пътешествието, с. Оряхово

След гребане минимум 30 километра, излизайки на брега, каквото и да хапнеш, ти се услажда много, твърди Иван Нотев. Затова и пърженият уклей за него е най-вкусната дунавска риба.

Попмената станция на село Гомотарци, най-голямата в българския участък на Дунав

Маршрутът на Нотев включвал и пивоварните тайни на Северозапада.

Най-опасните участъци са там, където реката е най-широка, понеже през тях минават и много кораби, пояснява запаленият каякар.

В по-дълбоката част на реката течението е по-силно, а другите плавателни съдове са сред големите опасности. Трябва да си на определено разстояние от тях, а освен това те създават странична вълна, „твърде лоша за каяк“.

Понякога от българската страна брегът е толкова плитък, че буквално можеш да стигнеш до някои от островите пеша. Така е малко след моста при Видин – Калафат, където му се наложило да слезе от каяка и да го дърпа.

Един от най-красивите плажове по цялото поречие на Дунав - о-в Добрина (Керкенеза) край с. Арчар, Видинска област

Остров Добрина или Керкенеза, както го наричат из ломския край, Иван описва „с огромна плажна ивица, няколко дръвчета по средата, с гъста гора, с плитък бряг с чиста вода, понеже течението отнася всички мръсотии.“

„Там беше един рай.“

Птиците са богатството на Дунав, отбелязва Нотев.

Оряхово

Негова голяма мечта остава да преплава целия български участък, а за по-нататък си е запазил идеята през Силистра да стигне до делтата и вливането в Черно море.

„За съжаление, Дунав, както и много други места в България – по Черноморието, планините, не е останала незасегната от човешката глупост. Фактът, че нашата част на реката е мръсна, защото е последната от една дълга река и целият боклук на цяла Европа идва при нас, не съм много убеден, че е съвсем вярно. Водата сама по себе си не е толкова мръсна, но замърсяванията, които човекът е нанесъл, са много сериозни“, коментира Иван Нотев.

„Аз си бях поставил цел да посрещам и да изпращам слънцето всеки ден. Имаше дни, в които така бях ориентиран в посоките, че нямаше как да видя изгрева, защото залезът беше срещу мен, изгревът беше зад острова, на който бях. Но включително в последния ден успях да си посрещна слънцето.“

Дунав мост 2, свързващ Видин и Калафат
Повече за приключението чуйте в звуковия файл. 
Снимки: Иван Нотев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Станислава Копанкова е старшата акушерка в Неонатологията в столичната АГ болница

Старшата акушерка Станислава Копанкова обича много децата и им се радва искрено

Станислава Копанкова е старшата акушерка в Неонатологията в столичната АГ болница "Шейново". За нея грижата за бебетата и професията акушерка е една от най-хубавите. С огромна любов се грижи за новородените деца. Спонтанно решава да стане акушерка. По време на държавния стаж разбира, че неонатологията е нейната професия. "Много ми..

обновено на 29.12.24 в 07:17

Хор "Звъника" отпразнува 40 години от създаването си

В Плевен с празнични прояви и много музика в три поредни вечери отбелязаха 40 години от създаването на една от културните емблеми на града - детската хорова формация „Звъника“, създаден от Ваня Делийска, която е художествен ръководител и диригент на формацията.   Хор „Звъника“ и до момента е към Центъра за работа с деца, където подредиха..

публикувано на 29.12.24 в 06:22
акад. Христо Кючуков

Акад. Христо Кючуков: Възродителният процес да се помни, за да не се случва отново!

Навършват се 40 години от насилствената смяна на имената на мюсюлманите у нас. На днешния ден, 26 декември 1984 година при протест в село Могиляне е простреляна малката Тюркян, майката е ранена, а други двама са убити. Възпоменателен митинг край Могиляне за 40 г. от смяната на имената на българските турци       " Възродителният процес в..

публикувано на 26.12.24 в 11:43
Марияна Кърк

Да си пожелаеш за Коледа... стари фотографии

С годините изборът на коледни подаръци, особено за най-близките хора, се превръща в изпитание. 48-годишната Марияна Кърк от Ямбол сама избира своя подарък за миналата Коледа. Но какво се случва, когато желанието ѝ се сбъдва и къде я отвежда загадката от старите фотографии, попаднали в живота ѝ? Марияна Кърк отдавна живее в Лондон, където работи..

публикувано на 25.12.24 в 10:25

Балван: Истории за надеждата по Рождество

Четири момичета, жертви на насилие, посрещат Рождество Христово в кризисния център за деца, жертви на трафик и насилие във великотърновското село Балван. Най-малката е на 10 години, а най-голямата е 17-годишна. Вместо да отварят коледни подаръци под елхата в домовете си, те са под закрила и на чуждо за тях място. Имат своята Коледа,..

публикувано на 25.12.24 в 09:23
 Станислав Стоилов, Кирил Димитров, Мартин Милев и Илия Петков

Коледарска група от с. Столник, община Елин Пелин възражда българската традиция

Млади хора от село Столник, община Елин Пелин обикалят къщите в селото на Коледа.  Коледарската група е от единадесет млади момчета .  Коледарите пеят песни и правят наричания за здраве и плодородие . От читалище "Иван Вазов" в селото са им ушили носии, пояси и яморлуци. Коледарите носят и геги, на които жителите на селото..

публикувано на 25.12.24 в 07:00
Боян Минчев

Боян Минчев шекерджията - живо съкровище, вписан за нематериално културно наследство

Днешното утро ще "подсладим" с историята на един шекерджия от Габрово. Преди броени дни той беше обявен за живо човешко съкровище и вписан в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство .  Боян Минчев е на 35 години и продължава традициите на занаята, предаден му от неговия дядо. С майстора на познатите..

публикувано на 21.12.24 в 07:00