Александър Петров е лауреат на Голямата награда за 2020 г. на Фондация „Димитър Бербатов“

"В моята Фейсбук страница се изразих, че това е „черешката на тортата“ в моя над 12-годишен труд и в музика, и в литература. За мен определено е много значима, защото е съвсем различна. Тази изключително висока оценка, тук по-скоро се гледа комплексно на всички твои постижения, а миналата година, знаем, беше много трудна и въпреки всичко някои от нас се възползваха от това и продължиха да ходят по конкурси. Фондация „Димитър Бербатов“ присъжда всяка година отличия в три възрастови групи, в три направления. Аз съм в най-голямата група – 9-12 клас. Тази година съм лауреат на фондацията. Разбира се, винаги има и двама финалисти, освен лауреата, които също са претенденти и също са много достойни, както и всички деца, които са номинирани от фондацията. За мен е голяма чест, защото аз наистина не очаквах. Да си призная, ако майка ми не беше гледала клипа на Димитър Бербатов, аз не съм много сигурен, че щях да разбера, защото публикацията не излиза на всички и бяхме страшно развълнувани. За мен това е и някаква мечта, която аз не съм вярвал, че ще мога да осъществя, защото знам колко много деца са номинирани от фондацията и то в различни направления на изкуствата. Така че за мен тази награда е огромна чест и отговорност", каза за БНР Александър Петров.

Той е издал своята дебютна книга „Следобедна усмивка“ още на 14-годишна възраст.

"Надявам се в близко или малко по-далечно бъдеще да подготвим втора, защото трябва да се понатрупа малко житейска проза, за да се получи качествената поезия и да имат читателите нишки, които да разплитат и разгадават между редовете". 

Александър Петров сподели, че усмивката е най-силното му оръжие.

"Всички хора, които ме познават са наясно в това. В това се състои и чарът ми, когато се намирам на сцената, защото аз много обичам да се усмихвам и го правя истински, така че -  да, с усмивка вървя напред".

След 12 клас ще кандидатства за специалност "Медицина":

"Поемам към много необятна специалност каквато е медицината. Не съжалявам за своя избор, защото смятам, че  трябва да се захвана със сериозна професия. Изкуствата са нещо прекрасно, но предпочитам да забавя малко темпото и да се фокусирам върху нещо друго и този път да използвам по-скоро своите умствени способности".

Той планира да прочете много книги през това лято:

"Излизам активно с приятели, тоест се отдавам на активна почивка, защото съм наясно какво ме очаква. Тепърва ще става все по-трудно. Убеден съм в това. Може би лесните години, поне за мен, започват да отминават. Все повече осъзнавам, че навлизам в света на възрастните и се моля всеки един от нас да си даде сметка коя е силната му страна, да дава всичко от себе си и по възможност да остане в България, защото това е много сериозен проблем. На мен ми се иска да остана в България. Надявам се да направя всичко възможно за това. Това пожелавам на младите – да бъдат здрави, да обичат, да вдъхновяват и да позволяват на околните да им дават криле, защото в противен случай всичко е загубено".