Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

100 години Национална музикална академия

2
Снимка: nma.bg

На 21 юли 2021 г. отбелязваме 100-годишния юбилей на Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров“ – институцията, в която са подготвени повечето от българските музиканти. Тя е дала солидните познания и насока в професионалния им живот.

До 1904 г. в България няма никакви институции, в които да се възпитават и обучават музиканти. Много от инструменталистите са учили във военните оркестри, ръководени в повечето случаи от чешки музиканти. Други са били подготвяни в педагогическите училища, усвоявали са най-елементарните познания за музиката в многото любителски хорове и музикални дружества, а най-изявените ни музиканти са следвали в чужбина – в Чехия, Русия, Германия, Франция.

През 1904 г., по инициатива на група дейци на Българския музикален съюз и със съдействието на министъра на просветата Иван Шишманов, се създава Частно музикално училище в София. Негов първи директор е Николай Николаев, а преподаватели са Петко Наумов, Хенрих Визнер, Алоис Мацак, Димитър Хаджигеоргиев, Мара Черен, Катя Стоянова, Димитър Попиванов, по-късно Добри Христов, Никола Стефанов, Ефимия Илкова. По решение на Народното събрание на 14 март 1912 г. Частното музикално училище се преобразува в държавно - с първи директор Димитър Хаджигеориев. Курсът на обучение е 5-годишен. Въпреки трудностите, по време на Първата световна война подготовката на музикантите върви много успешно и на 21 юли 1921 г. с Царски указ №145 училището получава статут на Музакална академия, като запазва средния отдел - двегодишен курс с права на средно училище, и има висш отдел. Първият ректор е Димитър Хаджигеоргиев, а преподаватели са Иван Вульпе и Димитър Попиванов - пеене, Иван Абаджиев, Петко Наумов и Ханс Кох - цигулка, Иван Цибулка - виолончело, Иван Торчанов и Андрей Стоянов - пиано, Добри Христов - народна музика, Димитър Радев и Никола Атанасов - теория на музиката.

Основната сграда на Националната музикална академия в СофияПрез 1924 г. Академията става автономен държавен институт, а през 1936-а висшият курс на обучение се увеличава на 4 години, като отделите са вече два - подготовка на учители и специален отдел за подготовка на певци и инструменталисти. По време на бомбардировките през 1944 г. Академията е евакуирана в Своге.

На 24 октомври 1954 г. следва нова реорганизация - Академията получава ново име: Българска държавна консерватория. Има три факултета – Теоретико-композиторски и диригентски (там е и специалността музикознание), Инструментален и Вокален. Добавен е и Естраден факултет. Продължителността на следване става 5 години.

През 1995 г. отново се сменя името на института - става Държавна музикална академия, а по-късно името се променя на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. В последните години са включени специалностите поп и джаз, балет и фолклор.

Националната музикална академия днес е един много авторитетен институт, а нейните възпитаници са разпръснати по целия свят, уважавани заради високата си музикална подготовка. В момента ректор на институцията е проф. д-р Сава Димитров.

Чуйте още интересни подробности за историята на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и спомен на големия наш композитор Александър Йосифов в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Изтича срокът за българското предложение за "Оскар"

До 18 юли ще се приемат номинации кой филм да е българското предложение за "Оскар", съобщават от Министерството на културата. На какви критерии трябва да отговаря националното предложение? Съгласно правилата на Американската филмова академия в категорията за международен филм право да участват имат анимационни, документални и игрални..

публикувано на 14.07.24 в 08:46

"Не си отивай" е първата песен на Цветелин Наков

"Не си отивай" е първата песен на Цветелин Наков . Тя е сбъднатата негова мечта. Цял живот е искал да се занимава с музика. Автор на текста на песента е Дамян Дамянов. "Тук е мястото да благодаря на Надежда Захариева за невероятната възможност да изпея точно този текст на Дамян Дамянов." В избора на песен е замесен Рафи Жамакорцян, който е създал..

публикувано на 14.07.24 в 08:02

Мъдростта на потомката Райна Дамянова

Всъщност не ви казвам нищо ново. От двама дълбоки поети, нормално е поне една наследница да продължи поетичната нишка, макар и по свой самобитен начин. Това прави Райна Дамянова, дъщерята на Надежда Захариева и Дамян Дамянов, в стихосбирката "До мръкване", издадена в края на миналата година. Красиво оформена, книгата съдържа изблици от..

публикувано на 14.07.24 в 05:32
Олга Дойкова

Отзвук от "Музикант на годината 2023": Приз "Олга Камбурова" за цигуларката Олга Дойкова

В предаването „Алегро виваче“ по "Хоризонт" представяме носителите на призове в допитването „Музикант на годината 2023“. Галаконцертът се състоя на 31 май 2024 г. в Първо студио на БНР. Галаконцерт "Музикант на годината 2023" - видеозапис 16-годишната цигуларка Олга Дойкова получи специалната награда "Олга Камбурова" в подкрепа на младите..

публикувано на 12.07.24 в 21:07
Момент от протест на културни дейци срещу недостатъчното финансиране на сектора от държавния бюджет

ПВУ - глътка въздух за творците

Подкрепата за културата в Плана за възстановяване и устойчивост е двойно по-висока от тази в националния бюджет . Това обясни пред БНР Асен Асенов, културен мениджър, директор на Фондация "Едно за култура и изкуства". По думите му, налице са гаранции, че българските творци ще получат достатъчно много средства, "за да няма оправданието,..

публикувано на 12.07.24 в 11:09
Проф. Саша Попов

Спомен за големия музикант Саша Попов

На 11 юли се навършват 125 години от рождението на големия български диригент Саша Попов - основоположникът на българското професионално симфонично дело.  Той е създател на първата симфонична формация у нас - Академичния симфоничен оркестър през 1928 г., по-късно, през 1936 г., прераснал в Царски военен симфоничен оркестър, последван от Държавния..

публикувано на 11.07.24 в 14:22

Джаз и арт в троянското село Орешак

В Националното изложение на занаятите в троянското село Орешак тази вечер се открива второто издание на джаз, арт и еко фестивал. В първата фестивална вечер, която е със свободен вход, гостите на изложението ще се насладят на изпълненията на джаз-групи от България, Китай и Бразилия, а през всички фестивални дни в парка на изложението ще са..

публикувано на 11.07.24 в 08:10