Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Експерти обсъдиха създаването на научна мрежа за изследване на Късната античност на Балканите

Снимка: Незабравка Кирова

В Силистра се проведе Международна историческа конференция на тема „Политически, градски и демографски промени в балканските провинции през Късната античност". Конференцията е организирана от Лабораторията за изследване на Късаната античност на Балканите на Института за балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките, Регионален исторически музей - Силистра и Община Силистра и е финансирана по проект на Фонд „Научни изследвания“.

Проектът има за основа задача създаване на международна научна мрежа за изследване на Късната античност на Балканите, с краен продукт on-line енциклопадия със свободен достъп. Целта на проекта е увеличаване на присъствието на българските учени (утвърдени и млади учени, постдокторанти, докторанти) в международното научно пространство чрез формирането и свободното разпространяване на нови научни знания за обществените, политическите, религиозните и културните процеси, които протичат на Балканите през ІV в.

Новите научни знания, които ще бъдат създадени в хода на изграждане на on-line енциклопедията LABedia, ще бъдат предоставени за ползване със свободен достъп както на академичните среди - утвърдени и млади учени, постдокторанти, докторанти и студенти, учените работещи в регионални и национални музеи, така и на учители за повишаване ефективността на тяхното преподаване, на представители на държавните и общински институции, на туристическите агенции и др.

Целта е създаването на международна научна мрежа за изследване късната античност на Балканите, като крайният продукт е онлайн енциклопедия със свободен достъп, както и увеличаване на присъствието на българските учени в международното научно пространство чрез формирането и свободното разпространяване на нови научни знания за обществените, политическите, религиозните и културните процеси, които протичат на Балканите през ІV в. съобщи  за БНР ръководителят на Конференцията доц. д-р Иво Топалилов.

"Това е втората конференция от тази програма. Първата беше в Ямбоп през 2019 година и основната тема, която се засяга е Shifting Power  - това  е променящите се сили, свързани с политическите, градоустройствените и демографските промени в епохата на Късната античност на Балканите. Това е една от  най-динамично развиващите се науки в момента, защото след  330 година, когато Бизантион става Константинопол нашите земи, които са разположени в края на империята се превръщат в земи, които са разположени в хинтерланда на новата столица, което оказва изключително влияние върху икономическото, политическото и религиозното развитие и просперитет". 

Регионалният исторически музей Силистра освен домакин е и участник в конференцията, сподели директорът му д-р Николай Тодоров.

"Това е изключително престижен научен форум и това, че Регионалният музей  е част от него и като организатор,  и като  участник е важно за нас. Ползата за нашия музей  е, че той започва да стои и по различен начин в Националната научна мрежа като един сериозен авторитетен научен институт“.

Дуросторум         Снимка: Фейсбук-Илиян Филипов

Археологът Светлана Ганчева представи Късната фортификация на Дуросторум, изградена края на 3-ти началото на 4-ти век.

"Легионният лагер, крепостната стена около канабите както и Дунавския кастел на брега река Дунав и с изграждането на цялата тази система от укрепления Дуросторум  става един сериозно укрепен център като основната цел е добрата отбрана на брега. Това една цялостна политика на императора по заздравяване на граничната линия на империята“.

Силистренецът проф. Георги Атанасов ще представи и последните археологически проучвания на един от знаковите за периода обект - град Залдапа.

Докладите, представени във форума засягат още темите свързани с развитието на текстила в късната античност и то в рамките на България, както и с лимеса - границата на Римската Империя, която по това време минава по река Дунав. С градоустройствата, със светилищата, с крепостните стени.

Новите научни знания, които ще бъдат създадени в хода на изграждане на on-line енциклопедията, ще бъдат предоставени за ползване със свободен достъп както на академичните среди, така и на учители за повишаване ефективността на тяхното преподаване.

Повече можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Фалшивите петдесетолевки вече са повече от двайсетолевките

Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..

публикувано на 14.11.24 в 09:29

Денят на народните будители беше отбелязан и в Израел

Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..

обновено на 10.11.24 в 13:26

Обучени екипи търсят изгубени хора в Израел

Израелската армия и полиция, както в цял свят, имат поделения за служебни кучета. Но много преди началото на войната, през 2021 година се създава и гражданско сдружение за търсене на изгубили се по една или друга причина хора. Само в Израел , без да има война, те са около 4 000 годишно. С Майк бен Яков – ръководител на частна фирма, към която..

публикувано на 10.11.24 в 07:06

Най-голямата ямболска църква „Св. Николай Чудотворец“ ще посрещне храмовия си празник с реставрирани икони

Най-голямата  ямболска  църква „Св. Николай Чудотворец“ ще посрещне, след по-малко от месец,  храмовия си празник с реставрирани икони. Зографът Андрей Крясков е посветил своя талант, опит и знания за възстановяването на светите образи в иконостаса на катедралния храм. Андрей Крясков е на 33 години,  роден е в молдовския град Тараклия, но от 17..

публикувано на 10.11.24 в 06:36

Лаборатории по ИИ вместо старите компютърни кабинети – кога?

Могат ли модерни училищни лаборатории с изкуствен интелект да заменят старите компютърни кабинети? Има достатъчно порив в образователната система това да се случи , смята д-р Александър Ангелов, управител на Центъра за творческо обучение. От 2008 г. центърът работи в областта на образователната трансформация. Ангелов е член на комисията за..

публикувано на 07.11.24 в 11:23

Защитеното училище в Бабинци – дом и мисия за оцеляване на селото

Днес се навършват 190 г. от рождението на Любен Каравелов – виден български революционер, поет, писател, журналист, етнограф. Името на Каравелов носи едно от най-малките училища в България, в което учат едва десет деца - това във високопланинското тетевенско село Бабинци, намиращо се на 1100 метра надморска височина. Училището чества своя..

публикувано на 07.11.24 в 10:28
Норвегия

По бреговете на цветна Норвегия през обектива на Валери Бобенков

"Винаги бяхме плавали по топли морета, Норвегия стоеше малко настрани , за нея не се говори много, но когато разбрахме със съпругата ми за круиз от Хамбург по бреговете на Норвегия, веднага я убедих да се запишем за това пътуване", разказа в предаването "Нощен хоризонт" фотографът  Валери Бобенков , който обича да пътува.  Това лято през..

публикувано на 07.11.24 в 10:11