Със задачата да ги опознае, картографира и претвори в съвременни артистични предмети се захваща Любов Жеглова – архитект и дизайнер. Покрай първите години на двете ѝ дъщери тя започва да се интересува по-сериозно от градската среда и по-специално от онези пространства за деца и възрастни, които помним – сходни или променени – от собственото си детство. Съпругът на Любов помага със снимките и техническите въпроси по специфичната карта с обекти за игра, а двете им деца са същински двигател за теренните проучвания.
Край едно от любимите ѝ места Любов Жеглова разказва за „Изотопия“ за детската душа на София, съхранена през годините в камък и метал.
Любовта на Любов към старите катерушки и каменните животни има свой конкретен дом. Южният парк е много свързан с детството ѝ. Там са били игрите, срещите с близки и приятели. Там днес обичат да играят и двете ѝ дъщери.
Дизайнът на нещата и визуалното послание са много важни за Любов Жеглова. По думите й тъй като свикваме с нещата, които ни обкръжават, трябва да се вглеждаме в тях отново и отново.
„Нямам спомен за падане от метална катерушка“, споделя тя. Но е падала от емблематичните за онова време лостове за тупане на килими.
В лабиринта на спомените Любов не открива и метална катерушка лодка, която обаче още си стои физически там, непокътната от дните на детството ѝ.
Сега може да каже, че познава почти всички типове катерушки в София. Според нея каменните животни са се съхранили доста добре. Любов Жеглова коментира, че не е ясно защо каменните животни се срещат както в междублокови пространства, така и в нарочно създадени ансамбли в градинките.
„И се оказа, че наистина ги има в най-различни градинки и паркове.“
Слонче, камила, коза, петел и още:
„Има катерички, хипопотами, различни видове кончета, жираф, лъв и заек…“
Само в парк „Тинтява” недалеч от КАТ Любов е виждала рак. В „Заимов” впечатляващи са многобройните жаби, а в ж.к. „Фондови жилища” са решили да боядисат мозаечните си животни в ярки цветове.
Подкастът „Градски детектив” разнищва истории, посветени на културното и субкултурно настояще и минало на столицата. В два от епизодите му са изследвани именно старите детски площадки. Така Любов се сдобива със съучастници в мисията по издирването на стари катерушки. Част от информацията за картографиране тя открива и през социалните мрежи.
Мозаечни животни има в различни български градове. Може би дори във вашия. Ако е така, свържете се с Любов. Най-вероятно ще прояви интерес и дори би могла в бъдеще да разшири значително картата си. Проучванията ѝ за родните детски площадки са я отвели и до други страни. В Източна Германия, освен металните катерушки, също са имали бетонни животни.
Не по-малко притегателни за малки и големи са старите метални катерушки. Земни кълба, ракети, кораби, лодки, самолети – все приключенски образи, материализирани на площадката.
Ракетата не е трудна за обяснение. Образът идва от 60-те и посоката за „завладяване“ на Космоса, казва Любов.
„Има много ракети, които са различни – не е само една, има по-малки, по-големи.“
Няма да се изненадате, но и двете дъщери на Любов предпочитат по-старите катерушки.
„Има и нови, които те много харесват, но те се срещат много рядко – въжените катерушки, които представляват интерес и като физическа активност, и като катерене, се срещат на пръсти в София.“
Любов смята, че сегашните площадки не са подходящи за деца над 6-7 годишна възраст.
А дали новите катерушки могат да се съчетаят със старите? Със сигурност сте наблюдавали поне веднъж, ако не и повече, как някоя любима ракета от детството отлита от площадката, за да се приземи за скрап. Причината – новите стандарти за безопасна игра.
„Според мен е нормално едно дете да се катери и да може да бъде научено как да се катери“, допълва Любов Жеглова, според която е възможно да се съчетае дизайнът с безопасността.
„Ние се превръщаме в много тревожни родители, затова искаме всичко да ни бъде „омекотено“, ако някой падне, да няма инцидент.“
И защото неминуемо усещаме вкуса на носталгията – един пример: в Дрезден са възродили стара площадка от социализма – първоначално премахната, впоследствие тя е била възстановена. „Но има пясъчно покритие. Тоест все пак, ако падаш – падаш на по-меко.“
Най-популярните катерушки от миналото – кълбото и ракетата, идват от Съветския съюз и Източна Германия. Любов оценява като много важно това да се избистри историята за нашите, български автори на катерушки.
Проф. Серафим Серафимов например е дизайнер на катерушки. Работил е с тогавашното Министерство на просветата, участвал е в изложби за естетизиране на градската среда.
„Това са други разработки – в същата стилистика: метални съоръжения, но може би с крачка по-задълбочено като изследване какво е необходимо на децата, като естетика, като физическа активност“, пояснява тя.
Любов не просто помни катерушките и животните от софийското си детство. Тя пресъздава формите и цветовете им в плакати, картички, бродерии, игри за памет, фигурки за театър на сенките. Създава своя марка – Urban Souvenir. С предметите, които изработва, задава въпросите за спомените, за начините, по които осмисляме градската среда от миналото и настоящето, може ли градът ни да се превърне в сувенир и ако да – какъв спомен ще запечата завинаги у себе си? Ще успеем ли с тези сувенири някога да разкажем спомените и на децата си?
Любов обаче никога не си е представяла да създаде своя собствена детска площадка мечта.
Може и да ги подминавате без да ги забележите. Може да сте счупили крак или пукнали глава на някоя от тях и да ги недолюбвате. А може и сега да са любимото ви място пред, зад и около блока и пак да се опитвате да яхнете ракетата, нищо че вече сте по-големи от нея. Катерушките от едно време пазят спомените на много деца. А собствената си изглежда пазят особено ревниво.
Дизайнерката не успява да изрови много следи за концепцията и създаването на старите площадки. Мисли, че си струва „всичките тези неща да не бъдат забравени“. Освен това разглежда старите площадки като повод за диалог с децата за града ни – какъв е той днес и какво помним ние, вече като възрастни, от нашето детство, как сме се чувствали някога.
Освен че вече има две чудесни деца, скоро Любов ще се грижи и за трето. Отчита, че когато тя е била дете, се е чувствала много по-свободно в града.
„Много ме върнаха площадките в моето детство – за това как аз съм била дете и какво сме правели“, признава Любов Жеглова.
Някои магазинчета от онези дни още са си там и е приятно да осъзнаваш, че някои неща още ги има, а ти вече си пораснал, но можеш да покажеш на своето дете – ето, тук си купувахме желирани бонбони.
Обратно към катерушките от детството можете да се върнете в звуковия файл.
"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..
55 години след първото издание на книжния пазар отново излиза романът на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". "Македонският въпрос е много болезнен, тежък, многостранен въпрос за България. Болката на Балканите ", каза пред БНР дъщерята на авторката – Елица Бъчварова, социолог и антрополог. "Това не е монопол на македонското движение...
Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от крепостта „Ряховец“ и в непосредствена близост до депото за отпадъци на железничарския град. По покана на Националния исторически музей горнооряховските археолози ще покажат находките си през годините от..
Яфо дълго време е бил „българската столица на Израел“. Всяко момче е мечтаело да бъде велик футболист в представителния отбор на града - Макаби - Яфо, чийто треньор е бил от „Левски“ - София. Е имало е и такава, чийто поглед е бил вперен в синьото море, ограждащо западната част на града. Сред тях е бил е Гай Анжел, който не веднъж от ранна пролет до..
Какво е да учиш българчета на български език под звездите на Фамагуста, как се пишат новини за българите далеч от родината и как българската държава подкрепя тези две дейности, разказва Живка Милова в разговор с Ася Пенчева. Паралимни е кипърски град в окръг Фамагуста и освен прекрасните плажове и луксозни хотели, има и българско..
" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара. Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..
"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..
Няма никакъв паритет . Във всички области на страната мнението на структурите на актива е нееднозначно и категорично в подкрепа на Ахмед Доган ...
"Убеден съм, че инцидентът е следствие на някаква случайност, непреодолима сила, форсмажор - нещо се е случило, което не е нормално. Не вярвам това да е..
Ако се окаже, че единственият път за преодоляване на тежките проблеми, заложени в Конституцията в глава "Съдебна власт", минава през Велико народно..