Сред необсъдените теми той посочи минималната работна заплата заради галопираща по думите му инфлация, както и промените в данъчните закони заради временното намаляване на ДДС за определени стоки.
„Другият въпрос е за преките данъци, подоходния данък – дали ще има необлагаем минимум и дали ще продължи да се прилага плоският данък или ще се възприеме прогресивно подоходно облагане.“
Гълъбинов определи като полезни антикризисните добавки към пенсиите до края на годината.
Влизаме в есенно-зимния период, застигна ни нова вълна на коронавируса, макар и с по-малко рестрикции в икономиката, отбеляза икономистът.
„Дано не се стигне до нов локдаун. Има известни рискове, свързани с това, че поради новата епидемиологична обстановка, бихме могли към края на годината да влезем в лека рецесия, тези бюджетни приходи вече да не са толкова и да трябва някои от тези вече увеличени пък държавни разходи да се финансират и от друго – например емитиране на нов дълг…“
В предаването „Нещо повече“ Гълъбинов коментира, че въпреки политическите ни проблеми не би следвало икономически и финансов документ като Плана за възстановяване да изостава.
Дотук би могло да кажем, че служебното правителство се справя добре, но голяма част от предизвикателствата остават и за следващото такова правителство, включително контролът на инфлацията и компенсационните и антикризисните мерки, подчерта икономистът. Той допълни, че може да се наложи следващият служебен кабинет да изготвя бюджета за догодина.
„Ако има приемственост между двете служебни правителства, ще бъде най-добре, тъй като може да се наложи и второто служебно правителство да работи малко по-дълго време, отколкото му е предвидено.“
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Днес е новият бойкот на търговските вериги, който този път обхваща и банките. Призивът днес е освен да бъдат бойкотирани хипермаркетите, хората да не плащат и с банкови карти. В 18 часа пред БНБ организаторите ще изнесат допълнителна информация, свързана с банковите такси, както и ефекта от днешния бойкот. "Погледнато назад във времето, към..
Бойко Борисов в момента е в най-трудната ситуация, защото трябва да задоволи всички желаещи страни с техните неформални и неофициални искания. Това коментира пред БНР Пламена Игнатова от Клуб Z. " От една страна трябва да задоволи Ахмед Доган и неговите хора , защото мнозинството не е стабилно. Трябва да задоволи и неформалното влияние на..
" КС е представил едни данни, а манипулациите в България са много по-големи. Тези данни дали ще бъдат признати от "Информационно обслужване", или отново..
Неизвестни факти от руските военни архиви сочат, че през 1878 година Кърджали е освободен след тежко сражение, разказва за БНР Станчо Станчев,..
Цялото интервю на Снежана Иванова с Радан Кънев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.
Ясно
Разкъсана облачност