Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Трябва ли Иван-Асеновият храм „Свети 40 мъченици“ да стане пантеон на българските владетели

Пламен Павлов: Такъв пантеон ще покаже мощта на българската държава

Иван-Асеновият храм „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново
Снимка: Здравка Маслянкова

Иван-Асеновият храм „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново, където на 22 септември 1908 година княз Фердинанд Първи обявява независимостта на България, да стане пантеон на българските владетели. Тази идея лансираха преди 15 години покойният вече историк професор Божидар Димитров и историкът от Великотърновския университет професор Пламен Павлов. Сред историците продължава и полемиката дали в църквата „Св. 40 мъченици“ е редно да бъде погребан и самият цар Фердинанд, пожелал приживе тленните му останки да намерят вечен покой в България.  

Така историческата светиня във Велико Търново ще стане обединителното място, съхраняващо историческата памет за българските владетели от Първото, Второто и Третото българско царство.

България няма пантеон на своите владетели, а най-подходящото място е именно Иван-Асеновия храм, коментира пред БНР историкът професор Пламен Павлов:   

„Когато Иван Асен Втори изгражда храма “Св. 40 мъченици“, много често се казва от колегите, че това е семейна гробница. Аз не съм много сигурен, че е точно семейна гробница, тъй като Иван Асен е имал изключително силно чувство за държавност. Не случайно в нея имаме колона на Крум, колоната със знаменития надпис на Омуртаг, който може би бележи началото на нашата литература. Там е самият триумфален надпис на Иван Асен Втори за битката при Клокотница. Така че още, когато Иван Асен Втори изгражда църквата „Св. 40 мъченици“, той има идеята да бъде и пантеон и на държавността. Няма паметник, сакрално място в България, което да е натоварено с толкова много история и с толкова много историческа памет като „Св. 40 мъченици“. Така че идеята на Божидар Димитров, Бог да го прости, е много хубава. Той имаше също така амбиция да се върнат костите на цар Самуил, да бъдат положени там. Ние не бива да изпадаме в някакви крайности и да искаме да съберем всичко на едно място. То не е и възможно, тъй като ние не знаем гробовете на повечето от нашите владетели“. 

Началото беше поставено с държавни и военни почести през 2007 година с препогребването на костите на цар Калоян и на трима от търновските боляри. Традиция е при честването на независимостта, всяка година на 22 септември да бъдат поднасяни цветя на гроба на владетеля, разгромил латините при Одрин.  

В църквата „Св. 40 мъченици“ за пантеона на българските владетели са донесени и частици от лобните места на още няколко канове и царе, разказва историкът проф. Пламен Павлов:  

„Там покойният депутат Павел Чернев донесе пръст от гроба на Михаил Трети Шишман Асен. Неговият гроб е в Старо Нагоричане в днешна Република Северна Македония. Аз донесох от лобното място на Ивайло от града Исакча от старобългарската Облучица, днес в Северна Добруджа в Румъния, символично малко пръст. Знаем къде е загинал Аспарух, при Вознесенка, част от големия град Запорожие, от там донесох една шепа пръст. И от могилата на Кубрат. И от гроба на Георги Първи Тертер в Ивановските скални църкви. Имаше амбиция да се потърсят и други“. 

Саркофазите с късчетата историческа памет са положени в гробниците от династията на Асеневци. След кончината на проф. Божидар Димитров няма продължение на идеята за разширение на пантеона на българските владетели в църквата „Св. 40 мъченици“, коментира още в "12+4" проф. Пламен Павлов: 

„Идеята да има такъв пантеон е хубава идея и тя трябва да се доразвие. В момента тя е в някакъв статичен момент, но тя трябва да се развие и най-малкото да се покаже тази широта на българската държавна територия, мощта на българската държава, чувството за история. Не случайно там има една плоча в двора на църквата. Там тестът е мой и са дадени всички български владетели, водачите на големите въстания, за да се види каква история имаме ние. По-добро олицетворение на нашата история, на нашата историческа памет от „Св. 40 мъченици“ няма, просто няма“.  

Още една от идеите на проф. Божидар Димитров вълнува и днес българските историци – цар Фердинанд да бъде погребан в България и точно в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново, където на 22 септември 1908 година провъзгласява независимостта. Дървеният ковчег с останките на царя е положен в криптата на църквата „Св. Августин” в Кобург, Германия.  

„Божидар Димитров също беше привърженик на идеята, че тленните останки на цар Фердинанд трябва да бъдат върнати в България и да бъдат точно в „Св. 40 мъченици“. Това срещна известни реакции, приказки по адрес на Фердинанд. Фердинанд разбира се има много грехове и определени исторически вини, но той има и много големи заслуги. Ние до голяма степен си патим в глобален мащаб от геополитиката, а не толкова от грешките на нашите политици. Първата световна война, която хвърля тази мощна сянка върху Фердинанд. Освен това не бива да хвърляме цялата вина върху един човек. Не бива да забравяме, че той дава мощен тласък на модернизацията на България. Той има изключително чувство за история.  В манифеста за Първата световна война той казва: „Заповядвам на нашата храбра войска да изгони противника  от пределите на царството“, т.е. от изконните български земи. Нека да припомним, че това е първият държавен глава в цялата планета, който се качва в аероплан. Той има изключително чувство за модернизация. Той е оставил своето завещание да бъде погребан в България. Заветът, който са ни оставили бащите на независимостта, е да пазим българските национални интереси“, посочи историкът от ВТУ проф. Пламен Павлов.  

 


Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Читалището в Доспат събира дарения за сираци

Читалището в Доспат събира дрехи и ученически пособия за сираци

Благотворителна акция за събиране на дрехи за сирачета и ученически пособия организира Народно читалище „Иван Вазов - 1926” в Доспат. Кампанията ще продължи до 22 октомври и срещна вълна от съпричастност. За първи път от името на читалището се провежда дарителската акция за събиране на есенно-зимни дрехи и обувки за деца от 2 годни до 18..

публикувано на 17.10.21 в 19:00
Йордан Христов, удостоен наскоро с честта да бъде протопсалт

Йордан Христов бе удостоен с честта да бъде протопсалт

84-годишен силистренец бе удостоен наскоро с честта да бъде протопсалт - пръв между певците - длъжност в ритуалите в православното изповедание. Йордан Христов е дългогодишен четец и певец в храмове в Българската православна църква както в Силистра, така и в София. Според Доростолския митрополит Яков в страната не са много..

публикувано на 17.10.21 в 17:44

Слънчевата сянка на толстоистите над българската Ясна поляна

Колко ясни си били дните и нощите в българската Ясна поляна преди повече от сто години, когато селото недалеч от Приморско, тогава с турското име Алан Кайряк , става дом за една от най-активните родни толстоистки колонии? Кои са хората, събрали се да практикуват и проповядват нравствено-социалното учение на Лев Николаевич Толстой?  Какво..

публикувано на 17.10.21 в 09:00

Живот с много тежки изпитания, преодолени с обич и отдаденост

Любомир Еленков е на 19 години. Роден е на 8 март, 40 дни преди термина. Пиян шофьор помита майка му и баща му на пешеходна пътека. Лекарите успяват да спасят само бебето... Макар и обречен да живее с една от най-тежките форми на детска церебрална парализа, Любчо е усмихнато момче, любознателно, много старателно и отгледано като добър човек. За..

публикувано на 15.10.21 в 12:58
Елена Чамуркова

„Заговорът“ - роман за корупция и търговия с влияние

След бестселърите „Обществена поръчка“ и „Изнудвачът“ на книжния пазар е „Заговорът“ - третият роман на журналиста, доктора по политология и общинския съветник от Велико Търново Елена Чамуркова. „Заговорът“ е роман за корупция и търговия с влияние , за битката за една магистрала, за ковид пандемията, но и за пандемията на апатия, страх и..

публикувано на 15.10.21 в 11:42
Юлия Пискулийска

Юлия Пискулийска успешно организира здравни форуми

Юлия Пискулийска е автор на стихове и проза, председател на фондация "МОСТ- Медии, Общество, Семейство, Традиции" и организира от много години здравен форум. Създала Фондацията, след като се e пенсионирала: "Не съм човек заможен, но 100 лева влагаш, правиш Фондацията и стъпих на "МОСТА"-а. Може би е любопитно нещо, което хората не знаят -..

публикувано на 10.10.21 в 16:03
Айша

Историята на семейство бедуини в пустинята Негев

Кореспондентите на БНР в Израел Иска Декало и Феня Декало се срещнаха случайно в пустинята Негев с бедуинско семейство. Опитите им да разговарят с възрастна жена се оказаха неуспешни, тъй като според местните обичаи жена на може да разговаря с непознати, та били те и жени. Те успяха да разговарят с най-големия ѝ син Ибрахим Абу Алдон: "..

публикувано на 08.10.21 в 21:41