„Новини с добавена стойност” от Иво Балев: Триумфалното крадене на шоуто

Единият ми проект е за опаковане на Мадарския конник, да открадна малко от шоуто на Кристо, другият ми проект е за разопаковане на кандидат-президента на ГЕРБ.

Исках да разопаковам и да представя на публиката кандидата на ГЕРБ за тия важни национални избори. Както в интернет се прави unboxing - това е рекламно разопаковане на нов пазарен продукт, unboxing.

Това обяснение беше за по-възрастната публика, те младите знаят много добре какво е unboxing. Насън да ги бутнеш с някакъв опакован подарък, веднага ще ти го разопаковат и ще похвалят качествата на продукта във всяко едно отношение.

Консуматорчета! “Аз съм българче” не знаят, ама unboxing знаят.

Макар че, ако трябва да сме честни, някои по-малко значителни кандидат-президенти също не го знаят “Аз съм българче”. А преди години имаше такъв случай - няколко видни личности от обществения живот бяха предизвикани да кажат “Аз съм българче” наизуст - и се оказа, че от групата изпитани само етническият турчин Вежди Рашидов знае цялото стихотворение.

Обаче както Кристо и Жан-Клод срещаха какви ли не препятствия и неразбиране при осъществяването на проектите си - та даже и след смъртта си, - така и пред моите проекти се изправиха едни коджа-проблеми.

И тука трябва да обясня пък на младите какво е това коджа. По-старите слушатели, които помнят османското присъствие, знаят, че думата коджа означава грамаден, стар, велик - като стария Коджа Балкан, който е всъщност Стара планина или Хемус. Хемус е древно име на хубавата ни планинската верига. Така че ние всъщност, когато пътуваме от София за мадарския конник, пътуваме по магистрала “Коджа Балкан” - там където е построена, малко или много законно.

Виждате ли, драги слушатели, как се получава. Връзката между поколенията се губи - на младите трябва да се обясняват популярните архаизми, на старите трябва да се обясняват новите реалии в популярната култура.

Така върви и смяната на поколенията в политиката - с конфликти и неразбиране, говорене на различни езици, повече емоция, по-малко свяст и логика. Няма приемственост.

Статуквото се е малко поизчерпало, дума да няма. Силите на Промяната обаче още не могат да се самоосмислят и да се отстоят като такива.

А пък някои социолози разправят, че Статуквото почнало да се окопитва и на тези избори щяло да покаже на новите играчи къде зимуват раците и пак да открадне шоуто. Затова именно исках аз да разопаковам кандидат-президента на ГЕРБ и да го представя по най-диалогичния начин, така че млади и стари да го разберат правилно.

Обаче в ГЕРБ скриха кандидата си, въпреки обещанието на Цвета Караянчева, че ще го представят в “началото на септември”. То краят на септември дойде, кандидат няма. Борисов последно каза - ооо, има време до 12 октомври!

Преди няколко дни лидерът на ГЕРБ пусна мухата за Димитър Николов от Бургас, ама така я пусна, че по-добре истинска муха да беше пуснал да ни бръмчи. Гледайте го, вика, Димитър Николов какъв е прекрасен кмет на Бургас! Това беше въдица с две кукички - едни го разтълкуваха в смисъл, че този е именно кандидатът, други си извадиха обратния извод - че няма да е Димитър Николов. Но все пак се изчистиха някои въпросителни, защото сега е ясно, че или ще е Димитър Николов, или ще е някой друг.

Предния път и Цецка Цачева така я криха до последно и накрая спечели Румен Радев.

И сега така го мътят ГЕРБ тоя коджа кандидат, а днес е неделя, ден за пропаганда и културно-масова дейност. Идеално щеше да е да разопаковам кандидата при Мадарския конник и да го представя на обществото диалогично. Ама не стана.

Другият ми културно-естетически проект е да опаковам Мадарския конник, за да шашнем целия свят и околните села.

Само че сега не знам към коя община да се обърна за съдействие по този мой проект.

Нали си спомняте, че и Кристо така си движеше нещата. Намисли някой проект, пък ходи да го съгласува сума ти време с конкретните власти, които в крайна сметка дават зелена светлина. И Кристо така си правеше проектите - години наред се подготвя, после туй опакова, онуй опакова, само и само да ядоса половин България и Вежди Рашидов.

Така де, ама село Мадара в момента не си знае общината.

В село Мадара точно днес има референдум, в който жителите ще се произнесат към коя община искат да е историческото село - към община Шумен, както е последните 20 години, или към община Каспичан, както е било преди това и както иска отново да стане част от мадарската общественост.

Така че и този мой проект е временно на пауза, но аз не се отказвам и ще се боря за налагане на естетическите си възгледи до последен дъх, че и след това - както Кристо си довърши последния проект в Париж постмортем.

И този негов последен посмъртен проект - опаковането на Триумфалната арка, като че ли най-много огорчи половината България, която не възприема естетиката на Христо Явашев.

То да имам политическа подкрепа - охо! - ще ги слея за нула време двата ми проекта, ще опаковам Мадарския конник, ще го разопаковам и отдолу ще извадя кандидата на ГЕРБ, яхнал бяла кобила. Много ефектно можеше да стане, ама пусто - нямам политическо и естетическо лоби по високите етажи.

А пък на Бойко Борисов мухата с Димитър Николов е малко в стил - думам ти, балдъзо, сещай се, баджанако!

Тоест Борисов намеква, че нищо не намеква.

Абе крадат ми шоуто, това им е цялата игра. Спъват ми естетическите проекти, за да не им затъмня политическите фойерверки.

И в заключение мога да ви дам исторически пример как се краде шоу - точно на днешната дата 26 септември 1960 г. в Чикаго е проведен първият телевизионен предизборен дебат между кандидатите за президент на Съединените щати Ричард Никсън и Джон Кенеди.

Обаче в същия ден Фидел Кастро, пресен-пресен министър-председател на Куба, им откраднал шоуто и произнесъл най-дългата реч в историята на ООН - 4 часа и 29 минути витийствал младият харизматик от Острова на свободата и хвалил съветската политическа доктрина, като същевременно громял американския империализъм.

4 часа и 29 минути - а не като мене за 5 минути да си изпея песничката.

Жестоко напрежение на склад

поддържат шоумените прочути -

къде се крие тоя кандидат

в дванадесет часа без пет минути?