В леговището на слънцето

Ако упорито не вярвате, че няма нищо по-хубаво от лошото време, „Изотопия” ви предлага разходка в повече от хубавото времепространство на югоизточна България, където (в повечето случаи) слънцето е особено щедро. Странджа е магическо място, което почита изгрева за нов живот от древни тракийски времена досега. 

Точно като този благун на близо 1000 години, който помни твърде много изгреви и залези. Обиколката на вековния дъб край село Заберново е над седем метра. Обявен е за защитено дърво през 1948 г. 

Къде още открихме слънчевите следи? Вижте в изотопската ни странджанска обиколка.

Близо до благуна се намира уютният параклис „Св. Георги”. Като много други в Странджа, той е построен след съновидение. На сън местна жена видяла победоносен конник. Било през 1911 г. Божка била болна, а година по-късно заедно със съпруга си Георги вече са построили параклис. На мястото наистина откриват стара плоча с конник, но тракийски.

Сред вековни дървета и жужаща горска тишина се намира и единственият у нас параклис, построен върху пещера – „Св. Троица”. Изграден от дялан варовик над пещерата в магмена скала, както можете да прочетете на табелата близо до входа. Ще откриете много икони, дори такава с надпис на арабски: „О, Господи, благослови този дом”. Едри тъмнокафеви паяци ще насочват пътя ви към пещерата, където поклонниците също са поставили изображения на светци.

Защото в Странджа има светлина дори под земята. Там вратите може да изглеждат здраво залостени, но водят към магически пространства.

Там животът те гледа право в очите, слънцето вдъхновява дори дърветата да се прегърнат, а скалите – да застинат в целувка.

Той, животът, кипи и ухае във всяко кътче – независимо дали сте сред природата или в някое от иначе слабонаселените странджански села.

Едно от най-известните безспорно е Бръшлян.

Като много други в района и то е част от Природен парк „Странджа”. До 1934 г. се казва Сърмашик. Именно там се случва Сърмашишката афера, предшествала Преображенското въстание. Селото взима дейно участие, но плаща висока цена – всички къщи са ограбени, а местните са принудени да бягат. До днес обаче пазят бунтовната си история. Казват, че от по-рано съхраняват и къщата, където Левски нощувал, когато преминал от тук.

От 1982 г. цялото село е архитектурен и исторически резерват, а при разходка в него ще видите типични за района къщи от XVIII и XIX век.

Освен на слънчевата топлина странджанци се радват и на живителната сила на водата. Тук лековити извори има почти навсякъде. Едни от най-впечатляващите са близо до село Младежко.

Без изненада – селото е до изворите на река Младежка. Горски пътеки водят покрай водата до две пещери – по-голяма и по-малка. Достъпни са дори за деца, а красотата на изживяването е гарантирана. За пещерите Леярниците знаем, че са били обитавани от Античността.

Наблизо са и Малкото кале и Голямото кале, останки на стари крепости. Голямото кале всъщност е най-голямата късноантична крепост в българската част на Странджа. Именно там скалите, които ви показахме, се отдават на безмълвна ласка. Към тях също има обособени пътеки.

Ромонът на водата ще ви отведе и до водопада Докузак съвсем близо до Малко Търново и село Стоилово. Хората обичат да си почиват на мястото, където се събират водите на 9 карстови извора. От тук идва и името на река Докузак, както и на водопада. Местността е защитена от 1991 г. заради растящия на воля кримски чай.

Сравнително далеч от Докузак, жълтите мистични и меко казано мазни води край предполагаемия гроб на египетската богиня Бастет също привличат като мухи на мед мнозина. По пътя към връх Голямо Градище – най-високия в българска Странджа, ще откриете всякакви играчки, амулети и дарове, най-вече с образа на котки.

Подминете ли жълто-зеления пещерен дом на конспирацията, ще стигнете до върха, на който някой е оставил недвусмислено послание, може би към самата Странджа.

Защото тук има много обич, която пък дава премного свобода.

Полетете към слънцето на странджански криле.

С надеждата повече места у нас да бъдат докоснати от лъчите на югоизтока.

Снимки: Лора Търколева и Иван Нотев