Групи за взаимопомощ помагат на вдовиците в Израел

„Хора, които са се сблъскали със смъртта идват да получат подкрепа. Обикновено към нас се обръщат сломени от загубата. При това не е задължително семейството да е било от най-хармоничните, задружните и влюбените. Изведнъж лъсва самотата, липсата на спътника. Често съм се сблъсквала с това, че седмица или две, след като остана вдовица, жената започва да идеализира досегашния си партньор. Започва да му преписва и качества, които не е имал. А може би винаги ѝ се е искало да ги е имал и сега вече действителността не може да я опровергае. Тя не може да усети, че все повече сълзите ѝ не са по този, който е загубила, а по този който цял живот е мечтала да има. Може да е малко грубо, но се налага да я върнем към действителността. За това много помагат децата им, съседи, приятели. Налага се да извършвам направо разследваща дейност, за да ѝ припомня кой е бил наистина съпругът ѝ“, каза за БНР Тики Офер, една от психоложките в програмата за взаимопомощ. 

По думите ѝ въпреки, че може да е била до последната секунда до леглото на умиращия, често вдовицата или вдовеца се самоукоряват, че не са направили достатъчно.

„Анализират действията си и откриват десетки ситуации, в които е можело да постъпят иначе и може би биха отдалечили края. При това често има направо физически последствия - депресия, липса на апетит, слабост, виене на свят, сърцебиене. Налага се заедно да анализираме всички действия и най-често стигаме до извода, че при дадената ситуация е направено всичко възможно. Постепенно, човекът започва да приема случилото се като закономерно“, допълни Тики Офер.

Над 600 клуба на вдовци или вдовици има в Израел.

„С помощта на други хора, които са в същото положение, се опитваме да помогнем за преодоляване на първоначалната криза от загубата и намиране на нови жалони в живота. Обикновено за първите седмици има програма с четене на книги и обсъждането им, с гледане на филми. Правим и мини концерти с църковна музика или с различни реквиеми. Мисля, че най-много помагат личните разговори между самите хора в групата. Най-важното е, че на това място не се опитват да те съжаляват, а те приемат като равен. Много помагаме по време на празници, когато загубата се чувства най-силно“.

Следващата стъпка в програмата е помощ при съставяне на нов семеен бюджет, в който вече липсват приходите на починалия, но заедно с това се съкращават разходите.

„Имаме курсове с диетолози и готвачи. Новата схема за хранене е вече съобразена с този, който е останал жив и тя е по-различна. Има и обучение за приготвяне на нови ястия, в нови хобита, в създаване на нови интереси. От няколко месеца до година след случилото се вдовиците се включват в групи за екскурзии, за обучение в танци, за рисуване, за посещение на театър, на опера или каквито културни или други развлечения има в мястото където човекът живее“.