Борбата с промените в климата започва от всеки отделен човек

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Отвъд Хоризонта'' с Лилия Димитрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

С отшумяващата пандемия от ковид-19, поне в западния свят, на дневен ред отново излезе кризата с климата. Всички погледи са вперени в световните лидери и сериозните ангажименти, които се очаква да поемат за ограничаване на глобалното затопляне на предстоящата конференция за климата в Глазгоу през номеври. 

 Когато кажем климатични промени, първото което ни идва на ум е коли, самолети, изкопаеми горива. И, да, лидерите могат да затворят мини, да забранят употребата на вредни вещества, да ограничат потреблението на пластмаса. Но колко всъщност зависи от тях и техните решения? Усилията им ще са напълно безмислени, ако и хората не изиграят своята роля, защото промяната започва от всеки отделен човек, от всеки един от нас. 

 Какво например правим с хранителните отпадъци? Храната е важна, както за оцеляването и растежа ни, така и за социализацията. Но в света ежедневно се изхвърлят 20 милиона филии хляб, което е равно на вредните газове от 140 хиляди автомобила за година! Изхвърлените домати пък са колкото емисиите на 51 хиляди коли, 65 милиарда литра вода отиват за отглеждането на картофите, които британските семейства разхищават всяка година. Въобще, ако световните хранителни отпадъци бяха държава, тя щеше да е третият по големина замърсител след Китай и Съединените щати. 

Убедена е Ребека от австралийска благотворителна организация, която освен че работи с големите хранителни вериги, за да раздава на нуждаещите се излишната им, непродадена храна, е започнала да бере и плодове в местно гробище, така че да не се разхищават, а да стигнат до хора, които няма как да си ги позволят. 

Ако хората във Великобритания спрат да изхвърлят храна само за ден, това ще има същият ефект върху намаляване на вредните емисии като засаждането на половин милион дървета. 

Тези колосално стряскащи цифри трябва да ни накарат да се замислим следващия път, когато понечим да хвърлим останалата ни вечеря. Дали не можем да я превърнем в нещо вкусно за обяд на другия ден? Да замразяваме храна, така че да издържа по-дълго и да държим бързо развалящите се плодове и зеленчуци в хладилника.

Британски учени вече имат изключително находчиво решение за хранителните отпадъци - те ще се превръщат в биометан, с който ще се задвижват нискобюджетни влакове.

Метанът ще изгаря в специални камери, които ще го превръщат в електричество и така ще се захранват акумулаторите на влаковете. Новият ЖП транспорт ще може да развива до 80 км в час и да превозва до 120 пътници. 

 Дрехите, които носим също имат огромно влияние върху климата, дори по-голямо от авиационната индустрия. Така наречената бърза мода често се произвежда от евтини, не много издръжливи материали, които много бързо се износват и хората ги изхвърлят. Съветът на един от радетелите за повече екологичност в модната иднустрия Сара Дити:

Ако е възможно, не си купувайте нови дрехи, а тези които са ви омръзнали разменете с приятели, скъсаните или износени се опитайте да преобразите или оправите, съветва Кристин Форсайт - шивачка.

Според Лин Рамсботъм от благотворителна организация, която събира изхвърлени облекла и ги поправя и разпределя за нуждаещи се, колкото повече удължавате живота на дрехите си, толкова повече намалявате въглеродния им отпечатък на планетата. 

А има хора, които вече напълно са променили начина си на мислене и живот и боклукът им за месец може да се побере в един единствен буркан! Андер Забала е лондончанин, част от набиращото популярност движение „Нулев отпадък“. Целта им е да премахнат от живота си всички пластмасови опаковки и тези, които не могат да се рециклират. Като всяка промяна, и неговата не е била никак лесна. 

Потребителите от движението си запазват онлайн посещение от камионче, което някога е било използвано за доставки на мляко. Но днес Шона го използва, за да обикаля домовете и да пълни контейнерите на клиентите с леща, паста, зехтин, шампоан и препарат за миене на съдове. Към 2030 година пазарът на подобни непакетирани продукти ще достигне 1 милиард и 200 милиона евро в ЕС, сочат прогнозите на „Нулев отпадък Европа“. 

Андер Забала е убеден, че ако повече хора имат достъп до продукти без опаковки, ефектът върху природата ще е поразителен. 

И както се казва в известната поговорка, ако си помогнем сами, и Природата ще ни удари едно рамо. 

 Учени откриха океански бактерии, които ядат и съответно разграждат дизелово гориво и петрол. Миниатюрните същества с изключително трудно за произнасяне име, се срещат в най-дълбоките части на океаните като Марианската падина и край бреговете на Канада в Северния ледовит океан. Учените напълнили бутилки с кал от дъното на океана, изкуствена морска вода и дизел или суров петрол. След няколко седмици установили, че теглото на бутилките е намаляло и вътре не се откриват следи от горива. 

Климатичните промени водят до все по-продължителни периоди без лед, а индустриалната дейност на хората в океаните се увеличава и е важно да разберем как океанския микробиом реагира, когато има петролен разлив, обяснява Харис Мърфи от екипа. Откритието на ядащите горива бактерии е ключово за опазване на океаните чисти, подчертава той. 

А компания в Индонезия връща хранителните отпадъци в системата като с помощта на ларви от Черната муха войник ги превръща във висококачествен фураж за добитък. Компанията събира органични отпадъци от фабрики за храна или напитки, от традиционните пазари, както и от хотели. След това ларвите на мухите преработват отпедъците в протеин, като процесът е изключително бърз. Ларвите на Черната муха войник могат да погълнат за ден четири пъти колкото собственото си тегло и така, ако преди са били необходими два месеца за преработката на органичните отпадъци, сега това става за два дни, отбелязва Лабде. 

Употребата на насекоми за преработка на отпадъци, може да реши два ключови проблема за хранителната индустрия, свързани с липса на достатъчно протеини за населението и неустойчивите методи за производство на храни.