Ще настъпи ли Турция отново в Сирия

В понеделник - ден след като управляема ракета порази бронетранспортьор край град Азаз в Северозападна Сирия и уби двама души от турските специални подразделения, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че турското търпение е на изчерпване.

При отделен инцидент снаряди се взривиха на турска територия в граничния окръг Каркамъш. Никой не пое отговорност за атаките, но Анкара убедено посочи основния си враг в Сирия - кюрдските "Отряди за народна самоотбрана".

"Търпението ни се изчерпа по отношение на някои райони в Сирия, откъдето нападат нашата страна. Решени сме да елиминираме тези заплахи - или със силите, действащи там, или с наши собствени средства. Последната атака срещу нашата полиция и тормозът на наша територия са последната капка. Ще направим необходимото, за да решим тези проблеми възможно най-скоро," каза турският лидер.

Задава ли се поредната военна операция на Турция в Сирия и какви са възможните последици от нея?

За последно Турция воюва в Сирия през февруари и март миналата година, когато спря руско-сирийската офанзива в северозападната област Идлиб. Предходните три турски операции на сирийска територия бяха насочени отчасти срещу ИДИЛ, но главно срещу доминираните от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF). В резултат на бойните действия от 2016, 2018 и 2019 година на откъснатите от кюрдски контрол територии покрай официалната турско-сирийска граница Анкара създаде полудържавни формирования, контролирани от протурски бунтовници. Кюрдите загубиха Африн и Тал Абиад, но запазиха контрол върху Кобане и Тал Рифат.

Обстрелът от миналата неделя, който предизвика гнева на турския президент, дойде именно откъм Тал Рифат. Но въоръжените сблъсъци тук и по други точки на дългата линия на съприкосновение между противниците в Северна Сирия далеч не са необичайни. Защо тъкмо сега Ердоган заговори за решителни действия?

"В последно време си пролича, че Ердоган отслабва вътрешнополитически. Възможно е да загуби изборите, ако те се състоят още през 2022 година. Досега операциите в Сирия повдигаха рейтинга му у дома. Едно разширяване на буферните зони по границата със Сирия не само ще подобри имиджа му, но и ще отслаби допълнително кюрдската опозиция в Турция," пояснява Франческо Сикарди - старши програмен директор в Carnegie Europe, и изтъква, че за такава експанзия Ердоган първо трябва да се договори с Владимир Путин. Двамата се срещнаха в Сочи в края на септември, за да обсъдят "перманентно, устойчиво" решение за Идлиб и прогонване на "терористичните елементи" от там. Но дали и какви договорености са постигнали турският и руският лидер все още не е ясно. Според Сикарди Путин иска териториални компенсации за своето протеже - сирийския президент Башар Асад.

"Москва иска сирийският режим да си върне контрола върху магистралата М4, която свързва втория по значение сирийски град Алепо с Латакия на Средиземно море."

Руските възражения ще ограничат полето за действие на турската армия при всяка бъдеща операция. Тал Рифат е сред местата, които Кремъл едва ли ще иска да отстъпи, сочи Тома Пиере - старши изследовател в Института за изследване на Арабския и мюсюлманския свят в Екс ан Прованс.

"В Тал Рифат и други места северно от Алепо има не само кюрдски бойци, а и бойци на Асад. Ако турците завземат тези позиции, това ще означава загуба не само за кюрдите, а за режима в Дамаск. Русия трудно би преглътнала това," според Пиере.

"Тал Рифат е твърде близо до Алепо. Затова още през 2018 година турците не бяха допуснати тук. Ако целта е да бъде подсигурена магистралата М4, то налагането турски контрол върху Манбидж също не пасва на руската логика," сочи Сикарди. "По-вероятно е Турция да потърси разширение на контрола си на североизток - в района на Рас ал-Айн, който бе завзет през октомври 2019 година."

Турска експанзия в Североизточна Сирия ще постави под още едно изпитание репутацията на Съединените щати като съюзник, на който може да се разчита. От години вече Вашингтон разчита на кюрдските отряди срещу групировката "Ислямска държава" и иранското влияние в Сирия. Непосредствено след падането на Кабул под властта на талибаните, Белият дом изпрати в Хасака лично началника на своето Централно командване генерал Кенет Макензи, за да увери кюрдските лидери, че няма да бъдат изоставени като афганистанския президент Ашраф Гани.

"Събитията в Афганистан вероятно са повлияли на Ердоган, но американците дадоха ясно да се разбере, че няма да напуснат Североизточна Сирия. Това поставя Турция в трудно положение и допълнително ограничава възможностите й за действие в тази част на страната," обяснява Сикарди. "Една възможност, макар и доста далечна, е Турция да потърси сближение с Асад, за да изключи кюрдите от властта в Сирия. Това би било огромна промяна в турската външна политика, но вече се нагледахме на такива промени."

Отношенията между Анкара и Вашингтон вече са крайно обтегнати, не на последно място заради решението на Анкара да придобие руски зенитно-ракетни комплекси С-400. Но според Тома Пиере и Франческо Сикарди нови разногласия в Сирия едва ли те ще са факторът, който "наклони лодката".

"Ако се стигне до турска операция, то тя ще бъде с ограничен обхват. Не мисля, че турците ще се заемат да минат целия път до Хасаке, Камишли или Деир ез Зор," смята Пиере. "Ако турците решат да нападнат, не мисля, че американските военни ще им се изпречат. Честно казано, за Съединените щати е все едно дали кюрдите ще загубят още някой и друг град. Това няма да означава, че Америка изоставя кюрдите, защото американски войски ще останат в по-голямата част от териториите им."

"Сирия е само едно парченце от пъзела на турско-американските отношения. Криза там със сигурност ще им навреди. Но виждаме например, че Турция съвсем наскоро поиска нова оръжейна сделка със Съединените щати - за модернизацията на изтребителите й Ф-16," допълва Сикарди.

От гледна точка на Европейския съюз укрепването на турския протекторат в Северна Сирия като буфер срещу нови бежански вълни може да е от полза. Но дори това да е отчасти вярно, геополитическите негативи все пак ще натежат, смята Сикарди.

"Облагите ще са твърде малко, предвид факта, че тези полудържавни формирования в Северна Сирия на практика блокират процеса на помирение в страната за много дълго време."

На фона на очакванията на мнозинството от турската общественост да бъде намерено решение за връщане на сирийските бежанци в родината им, вътрешнополитическите рискове за президента Ердоган от една нова операция в Сирия не са толкова големи, смята Франческо Сикарди.

Рисковете, според него, ще дойдат от недоброто състояние на турската икономика. В понеделник, след войнствените коментари на Ердоган, турската лира надхвърли за първи път курс от 9 за долар. Поредните уволнения в ръководството на турската централна банка усложниха още повече ситуацията.

"А както знаем от предишни избори състоянието на икономиката е факторът, който води хората към избирателните урни," отбелязва Сикарди.

Според Тома Пиере основният фактор, който възпира по-решителни действия на Анкара, е Русия. Точно в този момент, въпреки топлите думи, разменени в Сочи, отношенията между Путин и Ердоган не изглеждат добре.

"Видяхме на няколко пъти през последните седмици руски самолети да бомбардират протурските бунтовници в Северна Сирия в защита на кюрдските отряди. Стига да няма някоя тайна сделка, Русия изглежда решена да предотврати нова турска операция," сочи Пиере и добавя:

"За разлика от Съединените щати, Русия има военните средства да предотврати турска операция. Москва винаги може да отговори с удари в Идлиб и да принуди местните жители да бягат към границата, че и оттатък границата с Турция".

Още атаки по турска територия и по турски граждани обаче могат да накарат Анкара да забрави колко е уязвима.

"При турските интервенции в Сирия нещата винаги опират до вътрешната политика в Турция. Турското правителство постоянно мисли за следващите избори. То в никакъв случай не иска да изглежда слабо - неспособно да отмъсти за атака по турска територия," обясни Пиере.