Италианската легенда Маурицио Дзанола - Маноло с равносметка за едни от най-рисковите изкачвания в планината

Маурицио Дзанола е легенда в Италия - страната, дала едни от най-великите алпинисти в света. Заради невероятните му изкачвания го наричат "Магьосника"*. Той е един от първите италианци, които практикуват свободното катерене, автор е на множество нови маршрути. Маноло, както е известен в алпийските среди, беше официален гост на Банско филм фест миналия месец. 

Не е задължително всичко да свърши трагично. Наистина е нужен късмет, когато започваш да се занимаваш с алпинизъм, и не мисля, че успях да изляза жив от това само защото съм бил много добър. Би било арогантно да го кажа. Планините те допускат, позволяват ти да влезеш в тях, да изживееш приключението, но те трябва и да те пуснат да излезеш. Много е тънка границата между успеха и провала. Не е само и до късмет. Жив съм и защото вложих много от себе си. Вярвам, че е така.

Напълно промених разбиранията си. Странно звучи да го кажа, но дори не мога да гледам тези, които в момента се катерят без въже. 

Това беше етап от моя живот, който ми помогна да преодолея много страхове. Не бих могъл дори да го разкажа, защото това е нещо много лично. Но то приключи, за мен това е затворена страница.

Това са моментите, в които не можеш да реагираш. Никога не съм се чувствал сам в тази среда, обаче моментът, в който няма какво да се направи, когато стоиш в палатката и броиш лавините, разбираш, че планината е тази, която решава. Планината не е само поезия и тишина. Понякога тътенът от лавините и вятърът са толкова силни и опустошаващи, че не могат да се сравнят с шума на стотици самолети. Това е нещо, което малко хора могат да си представят. В планината няма фалш - тя не е нито добра, нито лоша. Тя е това, което е. А ти трябва да се съобразяваш. Да влизаш отговорно в тази среда и да поемаш отговорност за това, което ще правиш.

Започнах да се катеря на 16 години и имах късмета да разбера веднага, че планината е място, което има своите правила, и ако не ги спазвам, тя щеше да ми ги напомня всеки път. Много бързо разбрах, че аз съм малкото нещо там. Не трябваше да губя тази плахост, с която влязох в тази среда. Разбрах, че не мога аз да съм главният герой. Това ми помогна да оцелея в своите първи приключения, защото планините, в които започнах да ходя в началото, бяха наистина диви и те все още са такива. Не вярвам в Доломитите да има по-диви места от онези, в които аз ходех. Все още малко алпинисти ходят в тези части, няма пътеки, няма пътища. И когато навлизахме там, наистина беше приключение, защото никой не знаеше къде отиваме. Оставях вкъщи една бележка, на която пишеше само: "Аз съм в планината". (Смее се). А планините са толкова много по света.

Щастието като дефиниция е нещо много особено. То не е здравето, не е нещо, което може да се обясни със своя "пълнеж", от рода на парите. Винаги съм търсел баланса - между всекидневието и това, което правя. В този смисъл не съм го постигнал. Планината не ми липсва като нещо, което трябва да се гони още и още, и още, а и алпинизмът е вече много променен, различен е от онова, което беше.

Никога не съм бил маниак на тема катерене. Не го правя чак толкова често. Може да минат месеци, без да се катеря. 

Аз не съм свързан по този начин с планината. Искам да съм там, но не на онези места, където тя е невъзможна за живот, не там, където отиваш за кратък период, а после трябва да се прибереш. Не отивам зимата да карам ски, а лятото - за да се катеря там, аз я живея планината, преживявам я. 

Граница е много деликатна дума, защото никога не можем да  видим границата. Тя е като хоризонта - винаги е отвъд. Стигаме до някъде и се оказва, че тя пак е отпред. Мисля, че достатъчно съм изследвал това, което е вътре в мен (като причина). И в един момент разбрах, че животът ме е изпреварил много бързо. Всички мечти, които имах, нещата, които мислех, че мога да направя по-късно, които отлагах, се оказа, че вече не могат да бъдат направени заради всички инциденти, нещастия, случки, може би защото бях много мързелив или защото не съм се посвещавал само на катеренето. Оказа се, че да отида в Хималаите, в Патагония вече не е възможно. Разбрах, че не мога да продължавам вечно така. Свикнах с мисълта, че трябва не да спра изведнъж, а просто да слизам постепенно - все едно съм отворил парашут и се спускам бавно. Така следвам логиката на живота. 

Когато разбрах, че не мога повече да продължавам с катеренето по този начин, то се превърна за мен повече в тренировка, в поддържане на физическата форма. Тогава реших да изпитам своите възможности чисто физически, като атлет, което никога преди това не бях правил. Започнах да си поставям цели - например, на 40 години да мина категория на трудност 8с, постигнах го, това не ме задоволи, на 50 - 9а, 9b. Така у мен се оказа, че има трима души - единият искаше да продължи, другият страдаше от това, а третият гледаше отстрани и се смееше. Тогава разбрах, че не мога да продължавам така.

Като млад мразех да ми дават съвети и все още не мисля, че съм толкова мъдър, че да го правя. Както казва един италиански автор на песни Фабрицио де Андре - не мога да давам добри съвети, докато давам лоши примери. Въпреки това, младите са тези, които имат мечтите, силата и способността да ги осъществяват. В момента нещата не са много розови, но трябва да си запазим оптимизма. Желанието да видим добрите неща.

---

* Макар да има супер шансове за успех, отказва да участва в състезания. През 1986 г. става първият италианец, изкачил маршрут с категория на трудност 8b ("l'Ultimo Movimento in Totoga"). През 1992 г. изкачва фрий соло (без въже) маршрут 8а ("Masala Dosa"), а едно от най-големите му постижения е линията “Bimbaluna” (9a/ a+) в швейцарския район Сен Луп - преминава я на 50-годишна възраст. Има изкачени 2 маршрутта 9а (включително FA - първо преминаване), един 9а+, един онсайт на 8b+, FA на маршрут 8с+ (на 54-годишна възраст), седем 8с - повечето FA.

Особено значим в кариерата му е маршрутът “Solo per vecci guerrieri” 8c+/ 9a, прокаран през 2006 г. по северната стена на Ел Колац, Доломитите. Той е дълъг 130 м, с микро хватки и крайно ограничени възможности за осигуряване. 

---

Новините следете в рубриката ни "Екстремните спортове".