Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ал. Хойзлер: Covid кризата потопи крайната десница не само в Германия

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В Германия се водят преговори за съставяне на правителство след парламентарните избори в края на септември, които отнеха ролята на водеща опозиционна сила на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“. Но изборните резултати извадиха още по-категорично наяве разделението между източните и западните провинции на вече от 31 години обединена Германия. В бившата ГДР „Алтернатива за Германия“ е водеща партия със спечелени 16 директни мандата. Партията отдавна не е просто партия на протеста. И макар никоя друга политическа сила да не иска да има нищо общо с нея, близо всеки четвърти на изток гласува за „Алтернатива за Германия“. Тя събира подкрепа сред хората на наемния труд, социално слабите и, разбира се, откровените привърженици на националистическите идеи. 

„Не отпадането на бежанския проблем обаче се оказа основният препъни камък „Алтернатива за Германия“ да запази позицията си на водеща опозиционна сила“, това мнение изказа пред БНР изследователят на радикалните движения в Европа Александър Хойзлер от университета в Дюселдорф и уточни:

"Пандемията беше основната причина за този резултат. Covid кризата потопи крайната десница не само в Германия, но и в други европейски страни. И това е така, защото избирателите не вярват, че популистки партии могат да се справят с такава криза. Популисткото говорене и нагнетяване на напрежението, паниката, която тези партии всяват по време на пандемията, не водят до нищо добро за тях. Във времена на кризи хората просто търсят сигурност.

Друг феномен, свързан също с пандемията е, че много от привържениците на „Алтернатива за Германия“ се прехвърлиха в лагера на антиваксърите. В началото на пандемията „Алтернатива за Германия“ обвиняваше правителството, че не предприема достатъчно мерки срещу разпространението на вируса. А след това, както и другаде в Европа, и германските популисти се обърнаха на 180 градуса, защото видяха, че привържениците им са антиваксъри.

Но и това не помогна особено, защото все пак много хора, включително и избиратели на „Алтернатива за Германия“, се страхуват да не се заразят и затова не приемат антиваксърската реторика".

Как обаче да си обясним разликата в изборните резултати в източногерманските провинции Саксония и Тюрингия, където „Алтернатива за Германия“ е най-голямата политическа сила с около 25 процента от гласовете, и подкрепата за нея в западногермански провинции, където на регионални избори тази пролет тя загуби една трета от гласовете? Превръща ли се „Алтернатива за Германия“ в партия на изтока?

"Така е, поляризацията в германското общество е особено добре изразена по оста изток-запад. В източните провинции хората очевидно са по-склонни да гласуват за популистка партия, въпреки че тя носи етикета на националистическа формация, поставена под наблюдението на специалните служби.

Социологическите проучвания показват, че потенциалът на крайната десница в бившата ГДР е значително по-голям в сравнение със западните провинции. Това обяснява високия резултат за „Алтернатива за Германия“ в Саксония и Тюрингия. Затова може да се каже, че партията върви освен към радикализация и към това, да се превърне в основен отдушник за настроенията в Източна Германия. Нещо като „Лига Изток“, по аналогия на италианската „Северна лига“.

С какво привлича „Алтернатива за Германия“ източногерманците? Каква роля имат социалните и културни различия между източна и западна Германия?

"Източногерманците имат много различна историческа биография в сравнение с германците в западните провинции. Вече стана дума за мигрантите - в източната част на страната почти няма чужденци. И в миналото не е имало. Хората там не са живели в мултинационално общество, както западногерманците.

Социологическите проучвания показват също така, че източногерманците подкрепят „Алтернатива за Германия“ заради обещанията й в социалната сфера. В тази част на страната все още има големи различия между богати и бедни, има големи разлики в размера на заплатите и пенсиите в източната и западната част на Германия. Минаха три десетилетия от обединението, но ножицата остава все така широко разтворена между източна и западна Германия. Това е обяснението за чувството на източните германци, че са пренебрегнати и непризнати".

Такива чувства е изпитвала и Ангела Меркел, както разбрахме от речта й в деня на обединението на Германия на 3-ти октомври. Тази година тя си позволи да сподели много лични спомени - нещо изключително нетипично за нея. Меркел цитира от книга, издадена от близката до нейната партия политическа фондация „Конрад Аденауер“ и посветена на историята на Християндемократическия съюз. Там за Ангела Меркел пише:

"Тя се присъедини към Християндемократическия съюз в първите дни след промените, на 35 години, носейки баласта на биография от ГДР, или иначе казано - не е възпитаник на старата християндемократическа школа на Федералната република

С треперещ глас ветеранът Ангела Меркел продължи:

"Как да разбирам „биография от ГДР“? В моя случай - 35 години живот в диктатура? Това ли е „баласт“? Според речника, „баласт“ означава „допълнителен товар без особена стойност, който чрез тежестта си придава устойчивост на превозни средства“. Означава също така „безполезни, ненужни подробности“ и „бреме“.

Не разказвам това, защото се оплаквам. Не го разказвам в качеството си на канцлер, а като човек от източна Германия. Аз съм една от онези 16 милиона души, които са живели в бившата ГДР, които с биографията си са посрещнали обединението на Германия, и които продължават да се сблъскват с такива описания на собствения си живот.

Ако източногерманците се чувстват неразбрани от западногерманския политически елит, „Алтернатива за Германия“ ли е техният отдушник?

"Не бива да свеждаме „Алтернатива за Германия“ до партия-отдушник на източногерманците. Тя е крайнодясна и социалнопопулистка, и с такива послания достига до социално слабите, до икономически затруднените германци и на изток, и на запад. Или с други думи - „Алтернатива за Германия“ извървя същия път, както Марин Льо Пен с нейния „Национален сбор“ във Франция, който успя да събере крайнодесни и расистки послания с крайнолеви социални политики. Затова наричам и двете партии социалнопопулистки".

Предстои конгрес на „Алтернатива за Германия“ с избор на нов председател и определянето на бъдещия курс на партията. Накъде се запътва тя?

"Това пролича от думите на сегашния председател на партията Йорг Мойтен, който обяви, че повече няма да се кандидатира за лидерския пост, защото се е провалил в опита си да цивилизова и нормализира „Алтернатива за Германия“. Нейните искания, като например за излизане от ЕС, показват, че тази партия е много далеч от нормализиране. Дори напротив - партията определено се радикализира, при това с националистически уклон. Бъдещият лидер очевидно ще бъде от редиците на радикалното крило на партията".

Печели ли „Алтернатива за Германия“ от кризата в консервативния блок ХДС/ХСС, който в източната част на страната губи все повече подкрепа?

"Големият губещ на изборите е консервативният блок ХДС/ХСС. Консерваторите отиват на опозиционните банки в Бундестага и това променя баланса в парламента. В същото време знаем, че има партийни структури на ХДС/ХСС, които определено симпатизират с идеите на „Алтернатива за Германия“. Така че зависи как християндемократическият съюз ще премине през кризата, в която изпадна, и дали преодолявайки сегашната криза ще се обърне към крайнодесни политики или ще остане в политическия център".

Интервюто на Весела Владкова с Александър Хойзлер в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Председателят на Комисията по труда и социалната политика на НС Деница Сачева (в средата) и зам.-председателите Нина Димитрова (отляво) и Цветан Предов (вдясно).
Снимка: Владимир Шоков/БТА (ЕВ)

Социалната комисия прие проект на правила за номинации за ръководители на НОИ

Предложенията за кандидати за управител и подуправител на Националния осигурителен институт (НОИ) ще се правят от народни представители до парламентарната социална комисия в 14-дневен срок от приемането на процедурните правила по избора. Проектът на тези правила беше приет от Социалната комисия в парламента и предстои гласуването им и в пленарната..

публикувано на 12.02.25 в 19:52

Полицията в Ботевград залови след гонка 13-годишно момче, шофирало лек автомобил

Полицията в Ботевград залови след гонка 13-годишно момче, което шофирало лек автомобил. При опита си да избяга от полицията момчето е ударило няколко коли. В автомобила, управляван от него, е имало и друго дете - на 12 години.  Минути след 2:00 след полунощ на 11 февруари патрул на Районното управление на полицията в Ботевград забелязва как при..

публикувано на 12.02.25 в 19:43

Германия удължава с 6 месеца контрола по всички граници

Германското правителство удължава контрола на всички германски граници с още шест месеца. Контролът иначе трябваше да изтече в средата на март. Целта е да се предотвратят незаконни влизания, обясни германският канцлер Олаф Шолц. Контролът по всички германски външни граници ще продължи до септември. Това реши днес германското правителство и..

публикувано на 12.02.25 в 19:32

Жена и дете са били в колата, която се удари днес в бързия влак София - Петрич

Автомобил се удари в бързия влак от София за Петрич, движещ се с висока скорост на жп прелез със задействана автоматична прелезна сигнализация, в междугарието Долни Раковец - Гълъбник. Това съобщи за БНР Бойчо Скробански от звеното за разследване на произшествия в железопътния транспорт. Влак е ударил автомобил на жп прелез в Радомирско Няма..

публикувано на 12.02.25 в 19:20
Румяна Петкова, заместник-министър на труда и социалната политика

Социалната комисия прие промени в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете

До средата на следващата година една трета от всички директорски позиции в публичните дружества трябва да се заемат от жени. Това предвиждат промени в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, приети на първо четене от социалната парламентарна комисия. С промените се въвеждат разпоредбите на евродирективата за подобряване на баланса между половете..

публикувано на 12.02.25 в 19:14
Андрей Новаков

Андрей Новаков: България трябва да получи целево финансиране за отбрана

България трябва да получи целево финансиране за отбрана . Това е е поискал евродепутатът  от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков от новия комисар по отбраната на ЕК.  Освен темата за митата, които американският президент Доналд Тръмп възнамерява да наложи от 12 март върху европейската стомана и алуминия, втората ключова тема от пленарната сесия на ЕП..

публикувано на 12.02.25 в 19:05

Христо Христов: Дарик радио не се продава, изграждаме свръхмодерен студиен комплекс

Няма промяна на собствеността и няма процес за смяна на собствеността на медията,  заяви изпълнителният директор на Дарик радио Христо Христов в интервю пред БНР. Четирима от емблематичните журналисти на радиото – Константин Вълков, Михаил Дюзев, Мария Черешева и Александър Детев, напуснаха, което породи слухове в медийните среди...

публикувано на 12.02.25 в 19:02