Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Симон Меснер - извън сянката на баща си, легендата Райнхолд Меснер

На сцената на Банско филм фест
Снимка: Антонио Вълчев



Да растеш в сянката на велика личност никога не е лесно, но младият южнотиролец Симон Меснер успешно се справя с това предизвикателство. Той е син на един от най-великите алпинисти на всички времена - Райнхолд Меснер, управлява филмовата къща на баща си, поел е грижата за двете му ферми, завършил е молекулярна биология, но след няколко години затворен в лабораторията разбрал, че мястото му е в планината. В момента Меснер-младши е един от най-успешните млади алпинисти и прокарва нови маршрути в някои от най-дивите места по света. Той беше официален гост на тазгодишното издание на Банско филм фест, където се състоя и световната премиера на филма му. 

Интервю на Таня Иванова

Занимавате се с алпинизъм, пребивавате във високата планина, в отдалечени райони по света, където не рядко е въпрос на оцеляване. В същото време, Ви се налага често да сте под светлината на прожекторите. Как превключвате от едната реалност към другата?
Не винаги е лесно, когато правиш различни неща. Учех молекулярна биология, която се занимава с миниатюрни неща - протеини, ензими. В същото време, се интересувах от високи планини, които са нещо огромно. Но аз харесвам това разнообразие и се чувствам много добре, ако един ден съм в планината, а на следващия - на сцената на някой фестивал.

Като дете Ви е прилошавало от виочини, страдали сте от вертиго. После сте се занимавали с наука, а след това сте се насочили към алпинизма и високите планини. Каква беше причината за тази трансформция?
Добър въпрос. Имах наистина голям страх от високото и не беше лесно да го преодолея. От друга страна, беше толкова интересно за мен да науча повече за този свой страх - какъв е той, откъде идва. Така започнах да се катеря, беше странно. Колкото до молекулярната биология, започнах да се занимавам с нея, защото като млад човек имах въпроси, на които исках да получа отговори. Получих ги, но се породиха куп други. Така прекарах 3 години в лабораторията, занимавайки се с научна работа. После осъзнах, че макар това да е нещо много специално, то не е за мен. Много повече ми харесваше да бъда навън и започнах да се катеря, а после и да правя филми за планините. Като дете много се интересувах от история на алпинизма, а правенето на филми е начин да се предаде историята на следващите поколения. 

Смятате ли, че вече сте открили своя път в живота?
Мисля, че по отношение на молекулярната биология това е вече затворена страница за мен. Продължавам да се интересувам от новостите в областта, но не професионално. Не бих казал, че съм открил своя път, защото е трудно да кажеш ще правиш нещо цял живот. Отворен съм за всичко. Не съм толкова концентриран в бъдещето, харесва ми да живея тук и сега. А и не съм човек, който би си казал - добре съм, имам всичко. Винаги търся. 

Вие сте комплексен катерач - практикувате повечето видове катерене и алпинизъм. Кой е любимият Ви?
Това също е добър въпрос, защото алпинизмът има толкова много лица - спортно катерене, алпийски изкачвания, зимни изкачвания, ледено или микст катерене, северни стени, ски туринг, високи върхове, толкова широко поле. На мен ми харесва да правя от всичко по малко, защото така не ми омръзва, винаги е различно. Може би в момента се интересувам малко повече от ледено и микст катерене през зимата.

Коя част от целия този процес Ви е любима - началото, самото изкачване, моментът, в който достигнете върха?
Преди да тръгнеш понякога изпитваш смесица от странни чувства - страх, неизвестност какво ще се случи. Започнеш ли самото катерене, тези страхове обикновено изчезват. 
Когато си на върха - може да е специален момент, но в повечето случаи, особено в по-високите планини, е студено, духа вятър, изтощен си, не е момент, на който се наслаждаваш, ти просто си по средата на пътя и трябва да слезеш. Мисля, че най-важният период на едно голямо изкачване идва в седмиците след това, защото тогава осъзнаваш какво се е случило.
В Доломитите
Кое е най-лудото нещо, което сте правили в планината?
Имах период - учех в Инсбрук и не бях особено щастлив, защото прекарвах много време на закрито. Тогава започнах да се катеря соло, много маршрути изкатерих сам, без да се осигурявам, не казвах на никого къде отивам. От сегашна гледна точка, бих казал, че това беше откачено, защото повечето от тези маршрути бяха непознати за мен. Но това е част от мен. 

Имали ли сте големи инциденти и травми?
Не съм имал особено големи, но, например, в Непал през 2017 г. бях със свой приятел, който падна от 30 метра, изпадна в безсъзнание и вися 2 часа на стената. Аз го осигурявах, беше много трудно да го сваля, защото той не говореше. Колкото до мен самия - веднъж, както бях със ските на гърба, паднах от около 60 метра, счупих рамо, което и днес не работи добре. Това ми е най-голямата травма. 
Симон Меснер
Сега - към неизбежните въпроси за баща Ви, Райнхолд Меснер. В България имаме поговорка, че крушата не пада по-далеч от дървото. Какво мислите за това? Намирате ли нещо общо между себе си и него?
Много ми е трудно да отговоря на този въпрос. Разбира се, че имаме общи неща, но и се различаваме, което е нормално. Аз започнах късно да се занимавам с алпинизъм, на 16 години, тоест, в половината от досегашния си живот изобщо не съм се интересувал от това. Но, ако трябва да съм честен, имам чувството, че с годините започвам все повече да приличам на Райнхолд. 
Симон (вляво) и Райнхолд (вдясно)
Имахте ли избор с какво да се занимавате в живота си или беше неизбежно да се занимавате с алпинизъм?
Да уча молекулярна биология беше мой избор, но през последните години се занимавам с двете ферми на баща си в планината. Там всичко правям сам, трудно е, но ако се махна, ще бъде много скъпо и още по-трудно за мен, така че това е нещо, за което нямах много свобода за избор. 

Катерили ли сте с баща си?
Катерехме заедно, когато бях по-малък, в началото. Ходили сме в Йордания - една прекрасна страна. Изкатерихме и някои от класическите маршрути в Доломитите, но проблемът е, че той е много по-възрастен от мен. Спря да се катери преди години, след като е участвал в толкова много експедиции и изкачвания. Разбирам това много добре. 

Това лято бяхте в Пакистан. Какви са Ви плановете за следващата година?
Имам уговорка с приятелката си - тя ми каза, че на всеки две години ми разрешава да ходя на експедиция, така че сега ще трябва да почакам 2 години. Съгласен съм с това, защото мисля, че прекалено много експедиции няма да ми се отразят добре. Следващото лято ще остана вкъщи, в Доломитите - там има толкова много линии, които бих искал да опитам да изкача. А и това е най-красивата планина, която съм виждал, с толкова богата история! 
Симон Меснер
Колко често се катерите?
Много зависи дали снимам филм. През останалото време е далеч по-лесно. През зимата се катеря повече, защото вечер мога да отида до залата, а през седмицата, ако имам свободно време, отивам на ледено катерене. Балансирам. 

Можете ли да се наречете пурист по отношение на алпинизма?
Наистина бих искал да правя алпинизъм по възможно най-чистия начин, но тук се поражда въпросът - кой е истински пурист. Моята нагласа е такава - аз не слагам болтове. Разбира се, харесвам и спортното катерене, но най-много харесвам традиционни, дълги маршрути, защото когато в скалата има болтове и можеш по всяко време да слезеш безопасно, приключението изчезва. 

Филмът Ви, чиято премиера е на Банско филм фест, се казва "Традиционният алпинизъм - oпитът не може да бъде наследен“.
Избрах това заглавие, защото можеш да разказваш на другите хора истории за това, което си преживял, но ако следващите поколения искат да ги разберат, те трябва да излязат навън и да ги преживеят. Алпинизмът, особено днес, има огромен потенциал, той е добър контраст на града и на съвременния начин на живот. Дава ти възможност да живееш истинския живот - с всичките емоции, със студа, с жаждата, с всичко, което истинският живот предлага.
Симон и Райнхолд в Доломитите
Има ли шанс за истинския алпинизъм?
Надявам се. Много се надявам. В момента не изглежда така - повечето хора отиват за два часа в залата да тренират, разбирам това, но искрено вярвам, че ще има завръщане към истинския алпинизъм. Просто е нужно време хората да разберат, че това е истинското нещо - не просто спорт, а нещо много по-различно.

Интервюто със Симон Меснер можете да чуете в звуковия файл.
---
Новините следете в рубриката ни "Екстремните спортове".



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Алекс Тоткова

Екстремните спортове 15 - 21 юли 2024

Алекс Тоткова зае 6 място на Световната купа по трудност в Бриансон , Франция. С това 19-годишната катерачка стана 10-а във временното класиране, остават още два кръга наесен. В Бриансон победи Мей Котаке от Япония - страната, която все повече се налага като водеща сила в спортното катерене. Второто и третото място бяха заети от италианката Лаура..

публикувано на 21.07.24 в 13:07

21.07.24 Законите на Мърфи

Рубриката от 21.07.24 година.

публикувано на 21.07.24 в 08:15
Борис Машалов

Борис Машалов - северняшкият славей

Борис Машалов има специално място в българската народна музика. Той е един от първите утвърдени в публичното пространство певци у нас с изпълнения по радиото, с концерти и записи на грамофонни плочи. Роден е в град Севлиево на 30 януари 1914 г. и израства в семейство на потомствени занаятчии и певци. Певческият талант на Машалов проличава още в..

публикувано на 16.07.24 в 03:00
Първо изкачване на Muchu Chhish

Екстремните спортове 7 - 15 юли 2024

Димитър Атанасов победи в най-дългата дистанция на състезанието по планинско бягане "Трявна Ултра" . Той измина 154-километровото трасе за 20:35:12 часа. При жените най-бърза беше Елена Борисова - тя постигна време 27:06:46 по тежкото трасе, с 6300 м денивелация, което включваше два пъти преминаване през билото на Стара планина и минаване през Шипка и..

публикувано на 15.07.24 в 12:53

14.07.24 Законите на Мърфи

Рубриката от 14.07.24 година.

публикувано на 14.07.24 в 08:44

07.07.24 Законите на Мърфи

Чуйте в звуковия файл рубриката " Законите на Мърфи" от 7 юли 2024 г. Водещ - Даниела Якова 

публикувано на 08.07.24 в 09:44
Иво Андреев на финала на Е4

Екстремните спортове 1 - 7 юли 2024

Шестима планински бегачи застанаха на 5 юли на масов старт по българския участък от туристическия маршрут Е4 , познат още като „Петте планини“. Трасето е 240 км, с 14 000 метра изкачване във Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка. Шестимата са сред най-успешните ултрамаратонци в България - Росен Русев, Пламен Манов, Георги Деспотов, Иво Андреев,..

публикувано на 07.07.24 в 14:45