Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Хана Брауерс: При отказа от въгледобив трябва да има социално справедлив преход

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Най-различни обещания за закриване на въгледобива поеха държавите, които участват в световната климатична среща в Глазгоу. Сред най-амбициозните е Германия. През 2038 година там трябва да бъде затворена и последната мина, а бъдещите съуправляващи в Берлин, партията на Зелените, дори настояват за още по-ранна дата. 

Това, което предстои и в България, в някои части на Германия вече е факт. Рурската област, някогашното стоманено сърце в най-западната част на Германия, след продължил десетилетия преход, днес е научен и изследователски център с напълно променен облик. Там, където в средата на века, се редуват въглищни мини и стоманодобивни комбинати, днес има университети и научни центрове. На мястото на бълващите черен пушек комини се простират паркове. Със затварянето на последната мина за добив на каменни въглища през 2018 година окончателно приключи една 150-годишна ера.

Всъщност, началото на края започва още през 60-те години, когато високата цена на добиваните в Рурската област въглища превръщат отрасъла в губещ. И половин милион миньори излишни.

Д-р Хана Брауерс от университета във Фленсбург, където изследва структурните промени в следствие на отказа от въгледобив, обяснява защо затварянето на мините дойде едва през 2018 година: 

„Защото тогавашните управляващи се постараха да забавят този процес. Още тогава, през 60-те години, става ясно, че добивът на каменни въглища в сравнение с други държави е нерентабилен. Затова управляващите започват да дотират производството в опит да свалят разходите. Съвсем конкретно: държавата подпомага германски фирми, които купуват добити в Германия каменни въглища, като така правителството се опитва да предотврати негативните икономически последици не само в Рурската област, но и за цяла Германия“.

„Да превърнем индустриалния регион в огнище на науката“ - под това мото започва преобразяването на Рурската област. Как да си представим това преобразяване?

Нека кажем, че много дълго преди периода, за който говорим, Рурската област е била индустриален регион. Там са се добивали не само въглища, там е туптяло „стоманеното сърце“ на Германия. Това означава, че тези индустрии години наред са били най-големите работодатели. Преходът можете да си го представите като смяна на фокуса - от индустрия към друг тип производство с добавена стойност. Едва през 60-те години в този регион се създават първите университети! Тази целенасочена политика е трябвало да даде възможност на хората там да се обучават и в други професии, други области извън тежката индустрия и въгледобива. Така са поставени основите на прехода към по-чисти индустрии.

Кои са тези индустрии?

Основните нови отрасли в Рурската област са научна и развойна дейност, производството на медицинска техника и информатика. Но успоредно с това значителни инвестиции потичат към подобряването на инфраструктурата. Рурската област е била един изостанал регион без изградени жп връзки и магистрали, без училища и детски градини. С времето, подобряването на мобилността привлече нови хора в региона с нови професии.

А какво се случи с миньорите, с техните семейства?

Различни програми за преквалификация дадоха възможност на заетите в минното дело да продължат професионалния си живот в друга област. По-възрастните хора, в предпенсионна възраст, получиха обезщетения заради ранното си пенсиониране от мините. Като цяло, тези мащабни програми бяха финансирани с огромни бюджетни средства. Част от заплатата на преквалифицираните работници например известно време след започването на нова работа се е поемала от бюджета.

Стана дума, че всичко това се е случило благодарение на специални мащабни програми. Какво струва на Германия структурният преход?

Сумите са огромни. Но и преходът трае дълго - на практика от 60-те години през форсирането му през 80-те до окончателното спиране на въгледобива през 2018 година. Инвестираните за тези години финансови средства са стотици милиарди евро. Към тези средства трябва да добавим и бъдещите инвестиции, необходими за окончателното спиране на въгледобива в цяла Германия, обявен за 2038 година.

Но искам и да подчертая, че всички правителства до края на миналия век са похарчили прекалено много пари в опит да задържат процеса и да спасят мините. Имам предвид дотациите за въгледобива и стоманолеярните, които продължиха и след обединението на Германия през 1990 година. Загубихме много време, преди да пренасочим тези средства в правилната посока към изграждането и подпомагането на нови и чисти индустрии и към финансирането на програми за преквалификация и обезщетение на миньорите.

Въпреки финансовото обезпечаване на дълбоките реформи в началото е имало масови протести и недоволство. Как изглежда днес Рурската област?

Рурската област днес е един много оживен регион на Германия. Голяма част от градовете преливат един в друг, приличат на мегаполис. От един много мрачен и прашен край на Германия Рурската област се превърна в светъл, зелен и привлекателен регион. Множество проекти - както частни, така и дотирани от държавата - превърнаха стари фабрики в музеи и офис сгради, а бившите открити мини - в паркове. Преди преобразяването на Рурската област там почти не е имало паркове и зелени площи. Тази промяна привлече много, предимно млади семейства, защото добре планираният преход в този регион не допусна превръщането му в лунен пейзаж, каквито опасения е имало през 80-те години. 

Как са спечелени хората за такъв мащабен преход? Как се улавя недоволството?

Това също е процес. Когато започва този преход, никой не е знаел кое как ще се случи, включително каква ще е реакцията на хората. В началото никой не се е и опитал да спечели местното население за тази кауза. Нямало е разяснителни кампании. Единствено профсъюзите са участвали при взимането на решения, но в повечето случаи те са организирали стачки и протести. С това се е изчерпвало общественото участие в процеса и естествено в началото той е буксувал. Постепенно управляващите осъзнават грешката си и включват в обществената дискусия както общините, така и обществени организации и неправителствения сектор. Създава се така наречената „въглищна комисия“, в която са представени всички заинтересовани с право на глас по осъществяването на прехода. Този опит Германия използва и сега, при подготовката на окончателното спиране на въгледобива в цялата страна, защото се доказа, че широкото представителство на всички социални прослойки, на индустрията и на политиците води до успешно изработване и осъществяване на структурните промени. „Въглищната комисия“ обсъжда и взима решения по всички въпроси - от това какви програми за преквалификация да се предлагат, до това какви нови индустрии трябва да се развиват. Винаги когато човек има възможност да участва активно в даден процес, той е много по-ангажиран с него, отколкото, ако е само страничен наблюдател и му се налагат решения „отгоре“. 

снимка: ЕПА/БГНЕС
А какво не се получи при прехода от въгледобив към чисти производства?

Това, което не се получи, беше своевременното опазване на природата и на климата. Първопричината за структурните промени в Рурската област е икономическа - високите разходи на въгледобива и на производството на стомана. Едва в последствие като причина се добави намаляването на вредните емисии, които причиняват глобалното затопляне. Ако бяхме осъзнали по-рано какво си причиняваме с добива на въглища, може би структурните промени щяха да се случат по-бързо. Освен това трябваше много по-рано да се отговори адекватно на нуждите на хората, които в хода на преструктурирането остават без работа. Трябваше също така по-рано да се фокусираме върху изграждането на нови индустрии с потенциал за развитие в бъдещето, т.е. чисти производства. Не всички нови индустрии в Рурската област, които замениха въглищата и стоманата, се оказаха устойчиви. И на трето място бих казала, че можеше да се разработят по-разнообразни програми за преквалификация.

Това, което вече е факт в Рурската област, сега предстои в Лаузиц, в Източна Германия. Такива дълбоки реформи винаги предизвикват и политическа реакция. Видяхме на парламентарните избори тази есен, че именно в регионите в новите провинции, където въгледобивът е основен поминък, крайнодясната „Алтернатива за Германия“ е водеща партия. Каква политическа реакция очаквате от предстоящото затваряне на въглищните мини там?

Трябва да е ясно, че отказът от въгледобив в източната част на Германия е неизбежен. Също така е важно да се отбележи, че при добро планиране и управление структурните промени осигуряват добро развитие за региона. Най-лошото, което може да се случи, е този процес да протече хаотично, без предварителен план, само защото икономическата логика е наложила затварянето на мините. Точно това се опитва да избегне действащата и в Източна Германия „въглищна комисия“.

Не само подкрепящите крайнодясната „Алтернатива за Германия“ са против затварянето на мините. В районите, засегнати от структурните промени, почти няма други работодатели. Това ограничава възможностите на жените да се реализират професионално. Това от своя страна води след себе си лоши условия за живот за семейства с деца, като недостатъчно училища и детски градини. Дори само това да се подобри в хода на прехода, въглищните региони в новите провинции биха привлекли млади хора с различни професии. Тогава недоволството ще спадне, а това ще се отрази и на политическите нагласи. 

Като цяло, политическите нагласи в Източна Германия могат само частично да се обяснят с недоволството от прехода от въглищна към чиста индустрия. Голяма част от хората, които гласуват за крайната десница, са недоволни от начина, по който Германия се обедини и от икономическите последици на обединението. За мен структурният преход, който носи сериозни инвестиции, е по-скоро шанс за хората в този регион да започнат буквално „на чисто“.

В България също предстои затварянето на въглищните мини. Черпейки опит от Германия, можем ли да кажем, че успехът на мащабните структурни промени зависи от парите?

Надявам се, че мога да Ви отговоря с „не“. Разбира се, сравнението с Германия е трудно, защото Германия е богата държава и може да си позволи да инвестира милиарди евро в този преход. Но нека не забравяме, че много пари бяха пропилени в опит да се забави този процес. Без пари няма да стане - това е ясно. Без инвестиции в засегнатите региони преходът е обречен. И да - много малко държави могат да си позволят да похарчат милиарди евро, както Германия. Въпреки това има няколко основни неща, които гарантират успеха - социално справедлив преход, финансово обезпечаване на хората, които ще останат без работа, но на които ще се осигури възможност за преквалификация и започване на работа в друг отрасъл. И още нещо - добре обмислени идеи за изграждането на нещо ново. Тогава може би успехът ще зависи не само от парите.

Интервюто с д-р Хана Брауерс можете да чуете в звуковия файл. 

снимка: ЕПА/БГНЕС


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Евън Гершкович бе осъден в Русия на 16 години затвор за шпионаж

Репортерът на "Уол Стрийт Джърнъл" Евън Гершкович бе осъден в Русия на 16 години затвор по обвинения за шпионаж, съобщава Франс прес.  Гершкович бе арестуван в град Екатеринбург през март миналата година, при което властите го обвиниха, че издирвал информация за руската оръжейна индустрия в услуга на Централното разузнавателно управление на Съединенте..

публикувано на 19.07.24 в 18:14

Меморандум за разбирателство между Белград и ЕС за развитие на природните ресурси на Сърбия

Сърбия и Европейският съюз подписаха меморандум за разбирателство за развитие на природните ресурси на западната ни съседка и изграждане на снабдителна верига за електромобили, съобщава Франс прес. Документът бе подписан в Белград в присъствието на президента Александър Вучич, германския канцлер Олаф Полц и заместник-председателя на ЕК Марош..

публикувано на 19.07.24 в 17:54

Главчев: Максимално съкращаваме сроковете за финансово подпомагане на пострадалите от пожарите

Държавата ще компенсира пострадалите от пожарите семейства, министерството на финансите разработва методиката за това. Земеделски стопани и обикновени хора, ще получат компенсация за унищожени площи и погинали животни. Министерството на отбраната ще до оборудва още хеликоптери с необходими съоръжения за гасене на пожари, а в..

публикувано на 19.07.24 в 17:50
Снимката е илюстративна.

Пожарникари и екипи на горските стопанства са на два пожара в Кюстендилско

Пожарникари и екипи на горските стопанства от региона през целия ден гасиха пожари в района на селата Ваксево, Фролош и Червена ябълка, Кюстендилско, на границата със Северна Македония. Засегнати са гори, големи територии площ, като и през нощта двата пожара ще се наблюдават.  В района на Червена ябълка пожарът е върху бивши земеделски земи,..

публикувано на 19.07.24 в 17:22

Парламентарната комисия по казуса с "Исторически парк" на "Величие" изслуша зам.-председателя на КФН

Комисията за финансов надзор е изпратила до прокуратурата сигнал през 2019 г. съмнения за измама при продажба на акции на "Исторически парк". Впоследствие обаче прокурорите са прекратили разследването.  Това каза Петър Джелепов, изпълняващ длъжността заместник-председател на Комисията за финансов надзор. Той беше изслушан от парламентарната..

публикувано на 19.07.24 в 16:47
Венцислав Славков, управител на

Част от новозакупените германски вагони не са в движение заради профилактика

Част от новозакупените германски вагони не са в движение, тъй като се извършва профилактика. Това заявиха от БДЖ във връзка със зачестили сигнали на граждани за проблеми с климатичната инсталация на новите вагони. Профилактиката ще отнеме около седмица, обясниха от ръководството на железниците. По предписание на немските железници, от които..

публикувано на 19.07.24 в 16:40

ВАС потвърди частичното прекратяване на договора между НЗОК и УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов"

Върховният административен съд (ВАС) потвърди частичното прекратяване на договора между НЗОК и УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", наложено като санкция от Здравната каса през 2021 г. заради отчетени, но неизвършени дейности за лечение на чернодробни и бъбречни заболявания. Решението е от 1-ви юли и е окончателно. Според посочени в съдебното решение..

публикувано на 19.07.24 в 16:30