САЩ и Китай заедно срещу глобалното затопляне

Две седмици преговори не стигнаха да бъде постигнато споразумение на годишната конференция на ООН за климата. Форумът в Глазгоу, съдбовен за бъдещето на планетата ни, днес вече е, като футболен мач, в добавеното време. Какъвто и да е заключителният документ, който се очаква да бъде приет днес, едва ли някой ще определи поетите ангажименти като достатъчни за забавяне на глобалното затопляне.

Една несъмнено положителна новина дойде обаче в сряда от Глазгоу - Съединените щати и Китай изненадаха с декларация, че координирано ще работят в множество насоки, сред които намаляване на метановите емисии, прекратяване на употребата на въглища, съхраняване на горите.

Вятърни паркове в открити води ще захранват десет милиона домакинства в Съединените щати до 2030-а година, а стойността на проекта е 12 милиарда долара. Той е един от многото, част от амбициозната цел на американския президент Джо Байдън да постигне въглеродна неутралност до 2050-а година. Именно с тази своя амбиция, подплатена с над половин трилион долара само за зелени цели, Байдън пристигна в Глазгоу и макар остро да критикува Китай и Русия за отсъствието им от ключовата климатична конференция, мнозина чуха повея на вятъра на промяната в отношенията между Вашингтон и Пекин. Съвместната декларация за засилване на борбата с променящия се климат мнозина разпознаха като огромна крачка напред, но други чуха предстояща буря.

"Това е въпрос на риск мениджмънт. Според мен екологичният аспект може да бъде погледнат изцяло икономически - инвестираме пари сега, за да си спестим бъдещи беди", коментира в предаването "Събота 150" Катарине Клачански от базирания в Прага институт EUROPEUM.  

Само за първите шест месеца на годината щетите от природни стихии в Съединените щати достигат 30 милиарда долара. В Китай също не липсват примери за бедствия, но като че ли от Пекин прочитът е по-скоро геополитически.

"Съединените щати са най-големият замърсител с въглеродни емисии. Страната се индустриализира от 200 години. В Китай процесът е от 40 години. Освен това на глава от населението замърсяването в Китай е на половина спрямо това, което е в Съединените щати. Там има един автомобил на глава от населението. В Китай съотношението е 0,2 автомобила на човек", заяви проф. Ван Вън от китайския университет Ренмин.

Двамата експерти се опитват да разчетат посланието от сряда вечер в Глазгоу, когато съвместната декларация на САЩ и Китай изненада всички.

Катарине Клачански:

"Мисля, че това е много голяма крачка напред, но ще видим докъде ще стигне. Китай и Съединените щати са най-големите замърсители с въглеродни емисии. В същото време и двете държави искат да бъдат лидерите на бъдещето. Все още много екоактивисти са скептични, въпреки че в сряда двете държави подписаха и анонсираха съвместна декларация за намаляване на емисиите по време на климатичната конференция в Глазгоу. Предстои да видим дали Китай ще спази обещанието, защото миналия опит ни подсказва, че едно е Пекин да поеме ангажимент, съвсем друго се оказва да се придържа към него и наистина да предприеме необходимите действия".

Още повече, че китайският лидер Си Цзинпин, който става все по-всесилен в собствената си държава, не присъства физически на конференцията за разлика от американския президент Джо Байдън и неговия план за един трилион 750 милиарда долара, над половин трилион от които - за зеленото бъдеще на САЩ. Останалите - за твърде замърсяващи проекти, опонират екоактивисти.

"Това е радикална промяна спрямо политиката на администрацията на Доналд Тръмп, така че наистина можем да говорим за стъпка напред. Въпросът е, че от една страна стоят амбициите и намеренията, от друга - технологичните възможности. Ако ме питате има ли технологична възможност с трилионите на Байдън да се постигне климатичната цел, моят отговор е положителен. До 2050-та година ми се струва технологично възможно да се постигне въглеродна неутралност. Ако има воля, ще се намери и начин.

Мисля, че трябва да погледнем на алтернативите и по отношение на технологиите, които ще бъдат използвани, за да се построят пътищата. Според мен трябва да се подходи и към избор на материали за изграждането на инфраструктурата, които не са обвързани с толкова голямо производство на въглеродни емисии. Другият вариант е да използваме фосилни горива за изграждането на пътищата, но това е в противовес със зелените цели. Също така трябва да се използват по-устойчиви материали за тези пътища", коментира Катарине Клачански.

И ако се чудите дали звуковата картина от трафика е от Вашингтон или Пекин, ще ви отговоря - задръстването е причинено от кортежа на Байдън в Глазгоу. Отсъствието на китайския лидер Си Цзинпин обаче не се аргументира с целта да спести въглеродни емисии от самолет и достигане до конференцията, а е част от голямата геополитическа картина. Очаква се двамата лидери да се срещнат виртуално идната седмица.

"Имаме много ниски очаквания от тази среща. Въпреки всичко е добре, че ще я има. Струва ми се, че политиката на Съедините щати към Китай е много погрешна и те се бъркат твърде много в нашите вътрешни работи. Много по-разумно е да ни оставят на мира и да се фокусират върху техните си проблеми. Вижте колко тежко се развива пандемията там. Да не говорим за проблемите им с дискриминацията и с масовото притежание и употреба на огнестрелни оръжия. С толкова сложна вътрешнополитическа ситуация, просто бих им казал - не се занимавайте с Китай!", обясни проф. Ван Вън, който просто се усмихна на въпроса дали потенциална покана към Байдън от страна на Си за посещение на Китай за Олимпийските игри догодина би била подадена ръка за спортсменско съревнование. 

"Наблюдаваме много сериозно и тежко съревнование по отношение на борбата с климатичните промени от една страна, но от друга - готовност за сътрудничество, което може да доведе до много висока ефективност. В същото време можем да чуем много обвинения от страна на Съединените щати към Китай, но ми се струва, че те са нечестни. 

Много американци използват продукти, които са произведени в Китай. И още по-важно е, че Китай непрекъснато подобрява. В същото време Съединените щати изобщо не спазиха протокола от Киото и излязоха от Парижкото споразумение. Тогава защо изобщо въвличат Китай в това? Изобщо не са прави да отправят подобни критики. Точно обратното - светът трябва да критикува тях", коментира китайският професор, който все пак вижда и позитиви в съвместната декларация:

"Мисля, че това е много добър сигнал. Ние знаем колко е важно големите сили да работят в сътрудничество, за да се преборим с климатичните промени. Съвместната декларация е сигнал, че има готовност за обединяване на усилията в името на борбата с измененията, като всеки изпълнява своите задължения. Струва ми се също така, че наблюдаваме омекотяване на тона и спад в напрежението между Китай и Съединените щати. 

Много съм разтревожен за това, което ще се случи след три години. Ако тогава републиканците, особено в лицето на Тръмп или Попмео, се върнат в Белия дом. Какъв ще бъде развоят на събитията тогава? Въпреки всичко смятам, че е важно какво ще направят американците през този период".

Катарине Клачански е умерен оптимист по отношение на климатичните цели. И докато въглеродната неутралност на Съединените щати до 2050 година ѝ се вижда трудна, но постижима цел:

"Китай да бъде въглеродно неутрален до 2060-та година би било идеално, но както вече казах - амбицията е едно, предприемането на действие съвсем друго. Задачата е много трудно изпълнима и ще видим как се развива. Струва ми се, че е много по-важно на първо време да видим възобновяемите източници много по-сериозно застъпени в енергийния микс на Китай. Не знам дали 2060-та е постижима, но би било много добре да се започне с по-малки стъпки и крайни срокове - какво трябва да бъде след три, пет и десет години например.

Природният газ може да бъде междинно ниво, докато се достигне фазата, в която страната е зависима изцяло единствено от възобноявеми източници. Освен това синьото гориво се приема за по-малко замърсяващо околната среда от класическите изкопаеми горива, така че може да бъде алтернатива. Трябва да кажем, че Китай има свои собствени резерви, което е важен фактор да се пристъпи към този подход".

Клачански е убедена, че съревнованието между двете суперсили ще продължи:

"Китай съзира огромна възможност в зелената трансформация, защото тя може да бъде разгледана и в икономически аспект. Говорим за развиваща се странас увеличаващ се брой на населението, която трябва да намери достъпен начин да му осигури енергия. Това е особено голям проблем в селските региони, където инфраструктурата е в много лошо състояние. Китай дори не може да осигури достатъчно енергия за населението си сега. Знаем, че съвсем скоро имаше енергийна криза заради недостиг на въглища".

Но страната е готова да се откаже от тях в разумни срокове, убеден е китайският експерт Ван Вън:

"Това е най-голямото и най-ефективното намаляване на емисиите в човешката история. Случва се именно в Китай. От пик на емисиите ние директно се спускаме към въглеродна неутралност и то само за 30 години".

Докато птиците пеят за едни - в богатите държави, в най-бедните замърсяването продължава, е едно от посланията, на които почти не бе обърнато внимание по време на конференцията в Глазгоу. Макар и да говорим за климат, за повечето експерти това е най-вече разговор за пари и геополитика. Къде е Европа в тази игра?

"Европейският съюз все още се бори да постигне консенсус между страните - членки. Въпреки всичко, мисля, че въвеждането на задължение всички да намалят емисиите си с 55 % е доста голям напредък. Това е и част от Зелената сделка. Освен това съществува амбицията Европейският съюз да бъде първият въглеродно неутрален блок, която е наистина изключително голяма - не само за блока като цяло, но и за всяка една от държавите, членуващи в него. Реално гласът на Брюксел бе един от първите, които постави въпроса на дневен ред", е заключението на Катарине Клачански. 

Професор Ван Вън остава със своята увереност в правотата на Китай, а еко активистите в света имат своя коментар за конференцията, която отново е била поредният форум с добри пожелания.