Саманта де Бендерн: Западът е отслабен и разединен

Санкциите срещу Лукашенко едва ли ще са достатъчно ефективни, докато той може да се уповава на големия си брат в Кремъл. А Владимир Путин няма как да не е поне благословил провеждането на хибридната атака срещу Европа. Срещу Путин санкциите със сигурност или не работят, или го предизвикват вече да търси асиметрична доминация над Запада.

Така смята Саманта де Бендерн от лондонския мозъчен тръст „Чатъм хаус”. Тя написа още през лятото, че няма как Путин да бъде накаран да страда, ако не бъде блокиран достъпът на контролираните от него олигарси до западните финансови пазари.

Преди 10 дни - малко след драматичната ескалация на изкуствено създадената от него мигрантска криза на границата на Беларус с Полша - Александър Лукашенко заяви пред държавната си информационна агенция, че няма да бъде принуден от Запада да падне на колене, но в същото време не иска и въоръжен сблъсък. Не искаме да се бием, декларира той и обясни защо:

"Ние знаем, че ако, не дай Боже, допуснем някаква грешка - ако се препънем, това веднага ще въвлече Русия във водовъртежа. А това е най-голямата ядрена държава. Аз не съм безумец и прекрасно разбирам до какво може да доведе такова нещо."

Дали Лукашенко разигра самостоятелно мигрантския гамбит с Евросъюза или самият той е пешка в арсенала на гросмайстора, който изчаква зад кадър да се впусне в остра, тактическа и комбинативна игра, ако гамбитът бъде приет?

„Трябва да разграничим две вероятности тук - или двамата с Путин са съставили заедно план за усилване на натиска върху Запада, или Путин просто оказва задкулисна подкрепа на Лукашенко в опитите му да дестабилизира съседите си. Според мен вярно е по-скоро второто.

Идеята да се използват мигранти като хибридно оръжие - целенасочено да се предизвиква мигрантска вълна - е идея, която самият Путин е реализирал в миналото. Други авторитарни режими също са се впускали в такива начинания. Разбира се, ситуацията с Турция през 2015-а беше коренно различна с тази с Беларус сега, но Ердоган успя тогава да използва мигрантите за натиск върху Евросъюза. Има и теза, че руската подкрепа за режима в Сирия непряко, но понякога преднамерено, води до наплив от мигранти към Европа“, подчертава Саманта де Бендерн.

Фактът, че Лукашенко копира тези похвати не бива да бъде пренебрегван, смьта тя.

„Мисля, че той не е безумец. Зависи, разбира се, какво се има предвид под безумец. Но той целенасочено сътвори тази криза и Русия го пусна да го направи. Нека отбележа, че в началото на ноември Русия и Беларус подписаха частта за военната доктрина от договора им за съюзна държава. И не би било сериозно вече да твърдят, че са в неведение какво се случва на външните им граници.“

Кризата в Беларус очевидно е от полза на Путин - преди всичко тя отвлича вниманието от поредното струпване на войски на украинската граница, отбелязва Де Бендерн в предаването „Събота 150“.

„Освен това се изтъква колко важен е "Северен поток 2" за Евросъюза - защото Лукашенко може да продължи да играе ролята на партньор, на когото не може да се има доверие, и да заплашва да спре кранчето на пренасяния през Беларус газ за Европа.“

Ако Путин се е опитвал да отвлече вниманието на Запада от Украйна, очевидно не успя. Как очаквате да се развият събитията там сега?

„Президентът Макрон заяви преди няколко дни, че всеки опит да бъде накърнена отново териториалната цялост на Украйна ще получи решителен отпор. Но, за съжаление, Западът вече даде ясно да се разбере, че не би направил нещо повече за Украйна от това да я подкрепя на думи. А знаете за Меморандума от Будапеща, подписан през 1994-а, с който Украйна се отказа от наследените от Съветския съюз ядрени оръжия. В замяна тогава Великобритания, Съединените щати, Русия, както и Франция, се ангажираха да се притекат на помощ на Украйна в случай, че бъде нападната.“

„Но до момента Западът не е направил нищо реално. Да, Белият дом изпрати военни съветници и по принцип вдига доста шум около Украйна. Но, погледнете моята държава - Обединеното кралство. На политическия фронт ние не спираме да говорим за санкции и да порицаваме Русия, а в същото време лондонското Сити продължава да приема руски компании на борсата.

Британският премиер пък празнува победата си на изборите в компанията на агент от бившата резидентура на КГБ в Лондон. А във Франция подсъдим за корупция бивш кандидат-президент става член на управителния съвет на руската "Зарубежнефт".

Каква полза може да има от думи и действия против руските рейдове срещу Украйна, ако елитите ни продължават да са взаимносвързани и продължаваме да приемаме руски пари да се множат на пазарите ни.“

• Саша-Доминик Бахман: Лукашенко се впусна в нещо между хибридна война и операция в сивата зона

Ако Лукашенко очевидно може да бъде притиснат и притеснен със санкции, Путин доказва, че не само е способен да оцелее въпреки тях, а и да щурмува противниците си на множество и най-различни фронтове. В състояние ли е Западът да се отбранява ефективно срещу такава хибридна опасност?

„Неприятно ми е да го кажа, защото така излиза, че влизам в реториката на Русия, която иска да внуши, че Западът е отслабен и разединен, но в интерес на истината днес Западът наистина е отслабен и разединен. Преди всичко Европейският съюз е драматично отслабен заради Брекзит - и от икономическа, и от отбранителна гледна точка. Обединеното кралство беше най-мощната военна сила в съюза. Заедно с Франция той имаше две представителки в Съвета за сигурност на ООН - две ядрени сили. А и отношението на Франция към Русия е доста непредвидимо. Макрон сега изглежда относително агресивен, но не знаем какво ще стане след френските избори.“

НАТО пък изстрада много от 4-годишното американско отдръпване по времето на Тръмп, а и днес Съединените щати са много по-заинтересовани в това какво се случва с Китай, отколкото на европейския континент, коментира Саманта де Бендерн.

• Иван Тимофеев: Русия не иска оранжева революция в Беларус

Кой тогава е правилният подход за Запада?

„Санкциите срещу Русия, съгласна съм с вас, нямат голям ефект. И изглежда ни остава единствено военният подход - още повече учения на източните ни граници. Но дали наистина ни трябва такава ескалация и опасност от сблъсък?

Единственият начин да накараме Русия да страда е да ударим елита й. Как? Като спрем да им позволяваме да харчат парите си и да се забавляват в любимия им Запад. Волно или неволно по-голямата част от руския елит е близък до Кремъл. В днешно време не можеш да си мултимилионер в Русия без негово позволение. Никой обаче не изглежда способен да удари Русия по тази линия - заради множеството руски капиталовложения на Запад.

Освен това не мисля, че достатъчно хора на Запад разбират наистина заплахата от Русия. Ето например в нашите служби - всеки агент под 50-годишна възраст със сигурност не е бил в тази професия по време на Студената война, което означава, че повечето агенти, и дори правителствени представители, не разбират наистина какво е Студена война. Еманюел Макрон е бил на 11 години, когато падна Берлинската стена. А хората с опит и реална представа за руската заплаха, вече не участват в определянето на политиките. Тези хора са най-вече в Източна Европа.“

Аз се сещам за поне едно изключение - израсналата в ГДР Ангела Меркел. Добра идея ли беше тя да последва съвета на Путин и да легитимира Лукашенко с телефонен разговор?

„Бих казала, да. И ще ви обясня защо. Меркел е на път да се оттегли. И затова и Европейският съюз, и Германия ще имат възможност да се отметнат от всичко казано в разговорите й с Путин и Лукашенко. Тя е като играч, получил wild card и не се интересува дали ще бъде критикувана в Брюксел или в Берлин.

Специално за Лукашенко - говорейки с него, тя успя да му осигури пиар победа за пред домашната му публика. Той има възможност да представи като свой триумф решаването на мигрантската криза. Е, дали в този момент на Европейския съюз му пука какви вътрешнополитически победи бележи Лукашенко?! Едва ли това има толкова голямо значение.

„С разговора си с него Меркел успя да елиминира криза, от която най-много губеше Европейският съюз. Ако на телевизионните екрани по света беше продължила да се върти картината на гладуващи и мръзнещи на границата деца, съюзът щеше да бъде критикуван, че пренебрегва човешките права, като в същото време налага санкции на Лукашенко тъкмо в името на човешките права. Евросъюзът беше поставен в невъзможна ситуация, защото пък ако на тези мигранти беше позволено да влязат на негова територия, това щеше да е като масло в огъня на ксенофобията и на крайната десница.“

Европа устоя единна на тази хибридна атака и това може да се смята за победа. Но не и безскрупулното вдигане на рейтинга на управляващите в Полша консервативни популисти...

„За съжаление, мисля, че сте прав. Няма безапелационни победители в това противопоставяне. Има само безспорни губещи и на първо място това са мигрантите. Евросъюзът не излиза с добър имидж от тази криза. Лукашенко изглежда дори по-опасен от преди. Но ситуацията беше като „Параграф 22“.